Има кулинарни книги, които са същински философски съчинения. Има теоретици на удоволствието още в древността. Нещата всъщност са много прости. „Да хапнем, да пийнем – ей за тия три неща живеем” – това накратко го е синтезирала българската философска школа.

Мъжът може да изтъкне някои допълнителни изтънчени удоволствия като хаванската пура, да уточнява алкохолните изкушения с някакви видове вина, малцови уискита, брендита. Българският мъж ще отвори и специален абзац за ракиите. Може дълго да говори за ракии, пържоли, печени агнета, но за секс – по-малко. Той е онова „третото нещо”, което не се споменава.

Художникът и есеист Илия Бешков отбелязва една друга тънкост –

удоволствията се променят с възрастта

Той описва три възрасти на мъжа: в първата той казва: „Ех, какво хубаво момиче, да му се неналюбиш”. Във втората: „Ех, какво хубаво винце, да му се ненапиеш”. А в третата: „Ех, как хубаво се изпиках, олекна ми”.

От тази гледна точка може да се говори за удоволствието и по възрастов признак. И за различия при удоволствията за мъже и за жени…

Удоволствията обаче не са привилегия само за мъже, както си мислят някои азиатско-патриархално настроени екземпляри от силния пол.

Пред секса, виното и храната мъжете и жените са равни. Ако в секса може да се говори за някои разлики в оргазма и т. н., няма мъжко и женско вино.

Онова изтънчено усещане от хубавото вино е въпрос на чувствителност, не на пол. Моят опит показва, че жените имат по-висока чувствителност от мъжете и обонянието им е по-остро. Това не прави жените непременно по-големи познавачи на вината, но е лекомислен този, който не се отнася към тях с нужния респект.

Не искам да правя исторически анализи, но макар по нашите земи да се прави вино от около 4000 години, вкусът и винената култура се развиват едва в последните 10-ина години.

Най-напред, бутилирано вино в България се прави масово едва от 50-те години на миналия век. За сравнение, във Франция се бутилира от около 300 години. Допреди войната у нас виното е било в дамаджани. Малки партиди в бутилки е имало като изключение.

И сега в България основно се пие наливно вино и домашно вино. Бутилираното е малък процент от консумацията.

Войната между вкусовете е непримирима.

Партията на привържениците на домашното вино е като партията ГЕРБ – приблизително една трета от населението гласуват за нея. Те се кълнат, че онова, „купешкото” е химия.

Познавачите пък се отнасят с презрение към домашните вина. Не без основание. Няма една категория домашно вино. Има хубаво, има и лошо, защото се прави на късмет, няма контрол върху ферментацията, температурата, дрождите – каквото се получи. Но като цяло домашното е нещо нетрайно, само около месец става за пиене, после започва да се променя, или отива към по-кисело, или към по-резливо, рядко издържа до 3 месеца. Което води до традицията да се пие т. нар. „мечка” – вино с лимонада. Ако не му сипеш лимонада, не става. И този коктейл вече е придобил гражданственост и е вид национално питие.

Тити Папазов разказа в едно интервю по телевизията как във Франция отворили заради него на обяд някакво вино „Бордо” на 30-ина години, не знам си коя реколта. И той си сипал лимонада, не му харесало „чисто”.

Впрочем, има хора, които въобще не пият вино. И жени, и мъже. Моя колежка например се насилва да опита, като я каня с някое подбрано качествено вино. И реагира без грам ентусиазъм. Но ако види шоколад или шоколадова торта, се разтреперва и не може да се успокои, ако има нещо такова неизядено в стаята. Твърди, че направо получава оргазъм от такива неща. Е, чак пък… Ама работата е сериозна.

В медицината има приблизителна класация на най-силната болка

– остър панкреатит, бъбречна и жлъчна криза, инфаркт.

За обратната страна на болката – удоволствието – няма такава класация.

За един номер едно е сексът, и то конкретни форми на секс (да не навлизам в подробности).

За друг – ароматно кафе на изгрев на океански бряг, за трети – чаша колекционерско уиски „Ардбег Уигидайл”, пак на същия бряг на залез.

За четвърти – да шофираш стара “Лада”. Няма шега. Спрях неотдавна такси „Лада”, беше сравнително нова. Ако някой не знае, познатата стара „Лада” от времето на социализма се произвеждаше до миналата година в същия вид. Та спира един мустакат мъжага около 50-те и ме качва. „Ей, откога не съм се возил на такси „Лада”, казвам колкото да завържа разговор. А той ме поглежда с блеснал поглед – „Това е удоволствие!”. Аз се усмихвам сдържано, да не се засегне нещо. А той продължава да ми обяснява, че зимно време, като отворел капака, махал въздушния филтър и капвал половин капачка бензин направо в карбуратора. „И пали от половин оборот!”, казва той с грейнал поглед.

Истински фен. Съжаляваше само, че не са оставили на ладата и една манивела,

да може да се пали ръчно като първите модели…

Е, моята колежка получава оргазъм от шоколад. На този явно оргазмът му идва от паленето на лада с манивела. Иди му обяснявай за вино Chateau Mouton-Rothschild 1945. Ако му подариш такова, ще го обърне в лади веднага. Някъде около 40 нови лади ще дойдат за една бутилка.

Но удоволствието е споделяне. Не върви да си пиеш сам примерно „Шато Лафит” или „Опус Уан”.

За Епикур и епикурейците има погрешна представа, че техният хедонизъм се свежда до ядене и пиене. Но определението на епикурейците за върховно удоволствие, т. нар. “атараксия” е следното: „Блажено състояние на духа, съзерцаващо истината в присъствието на приятели”.

Не непременно ядене, пиене, секс.

Една вечеря, един разговор, един изгрев или залез.

Един миг…

Улови мига.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара