„Здравият начин за свързване със света е чрез любовта“
Ерих Фром
Браних я дълго. Толкова дълго, че накрая забравих, че смисълът й е в това да бъде изгубена.
Бях плувкиня и треньорите ми ме наказваха да стоя затворена с дни в стаята по лагерите, защото ходя с пола или защото съм танцувала с някое момче на забавите вечер. Подстригваха ни всички еднакво.
Помня приятелки, които преди мен се поддадоха на изкушението – техния ступор, изненадата, че се е случило, после срама им, плачовете… Направили го бяха. Спали с мъж!!! Гледах ги отвисоко, с пренебрежение и съчувствие. И с едно косъмче съмнение, когато твърдяха, че било много хубаво. Хм… Ама на мен брат ми казваше (беше по-голям с 6 години): „Рано ти е, има време, не бързай.“ Майка ми ме гледаше с уплах всеки път, като излизах, и ме поверяваше на двама едри, благонадеждни съседи, които ме издърпваха от купоните точно щом станеше най-интересно, плачеше на прозореца, когато закъснявах, и ме дебнеше с ястребови очи за някакви изменения, когато се прибирах… Впрочем самата аз се бях барикадирала зад някакво схващане от сорта „Любовта е храм и в него не може да се влиза току-така и с кой да е“, което ме караше да се чувствам… възвишена.
Разбира се, имах си гадже, той рисуваше, четяхме Достоевски и Радичков, спорехеме за ролята на жената до човека на изкуството и се натискахме като луди… но дотам.
Така се опазих девствена заедно с няколко грозници в гимназията
чак до 18-ата си година
Разбира се, никой не се и досещаше – устата ми беше голяма и го давах много “cool”.
Като завърших училище, цяло лято четох книгата „Атинянката Таис“ на Иван Ефремов. Книга за елинския култ към красотата на тялото, изпълнен със страст и вдъхновение разказ за прекрасната хетера Таис, любовница на Александър Македонски, танцувала гола пред неговите легиони, за да ги вдъхнови за битка… Разхождах се и аз така известно време из къщи (нашите бяха на море), възхищавах си се – открих, че съм хубава, и една вечер, след като се разделих с приятеля си (на когото хич не му се тръгваше), докато се разглеждах пак в огледалото, видях, че забраната да правя любов виси от мен като стара люспа.
Както си бях с власеницата (ходех тогава с подобие на монашеско расо от коноп!), взех едно такси, отидох до дома на приятеля ми, където вече се вихреше луд купон,
хванах го за ушите, завлякох го в една стая и го НАПРАВИХМЕ!!!
На другия ден той ми приготвяше щастлив спагети в кухнята, аз седях свита с власеницата и се оглеждах коя част от света първо ще се сгромоляса върху мен. Дебнех дали излюпващите се един по един купонджии ще забележат, че нещо ми няма… Обаче
те стръвно унищожаваха спагетите, кикотеха се и никой не забелязваше нищо!
Бях дори малко разочарована от липсата на патетичност, от обикновеността на всичко, което ставаше. И тогава си похапнах също. Спагети.
После, докато обяснявах на майка ми с възможно най-спокоен глас как стоят нещата, тя доби онова уплашено изражение на загубено дете, което щях да виждам оттук нататък винаги, когато нещо сериозно се случваше с мен (и щеше да се налага аз да я утешавам – вместо тя мен).
АВТОКОМЕНТАР
Първо, много се надявам, че днес ние като родители и самите ни деца имаме повече интуиция и освободеност да се справим с темата за непорочността. Второ, изпитвам съпротива да коментирам собствената си история, защото тя си е добре, където си е. Но в нея все пак се забелязват някои типични за сексофобната ни култура рефлекси. Като например отлагането на удоволствието (вж. ролята на брата и майката по-горе) – акт, дълбоко невротичен, който – приложен към сексуалността – води до поредица сериозни проблеми.
В книгата си „Тантра – духовност и секс“ духовният учител Ошо твърди, че здравата сексуалност на младите хора трябва да се развива и да достигне своя апогей до 18-ата година. До тази възраст според него трябва да са ни се случили вече лавини от оргазми, за да може през останалото време от живота ни да се отворим и за другите измерения на любовта и духовното израстване. Преди години, като четох тази книга, направо се почувствах изплюта от нормалността. Разбира се, не бива да се забравя, че този възглед се е породил все пак в страна като Индия, където има култ към любовта. Че живеем тук – по на запад, макар и на ръба на Ориента, на едни доста патриархални Балкани.
Но нека се върна към
проблема за отлагането на удоволствието
„Не сега“, „друг път“, „после“ – изкривява потребността, води до задоволяване на мета-потребности (не истинските), стимулира социоизгодната сублимация: прави ти се любов – вместо това пишеш книги, ходиш на фитнес и като цяло това неизбежно води до фрустрация и все по-често до… свръхконсумация на други неща. „Още“ убива. Но „още и още, и ОЩЕ“ се появява, когато първичните потребности се отлагат. Освен това отлагането на здравия подтик на младите хора към това да изследват телата си, ресурсите си да дават и да получават ги „предпазва“ от ценен опит, който им е нужен! Да не говорим тук за това, че момчетата са много по-толерирани в процеса “проба–грешка”, отколкото момичетата. Но това е друга тема.
Така или иначе, един от най-големите ни грехове като родители е да
лишаваме децата си от възможността да натрупват свой личен опит
Здравото е да ги обичаме и да им вярваме, да им осигуряваме по този начин пространство за експериментиране. Защото, ако им отнемаме систематично възможността да случват своя опит, децата ни обръщат енергията си срещу себе си вместо към света и започват да „експериментират“ върху това, с което единствено разполагат – тялото си: с диети, химични вещества и т.н. И така се стига до анорексия, булимия или наркомании.
Ясно е, че не всички юноши са психически узрели, за да поемат отговорностите от последствията на своята „преждевременна“ сексуалност. Но тук, разбира се, идва въпросът „А защо никой не се занимава с това да са готови за тази толкова важна област от живота им като създаването и развиването на близост?“. Иначе са наясно с диференциалните уравнения. Преди обаче да имат претенции към училището, нека първо самите родители да се запитат с какви ръце и с какво чувство прегръщат и изобщо галят ли децата си? После, може да прозвучи абсурдно, но ако имах власт, бих препоръчала още от детските градини да се обучават малките деца как да си правят масаж едно на друго, как да познават, а не да се страхуват от собствената си и тази на другия телесност. Бих препоръчала
разговори на тема какво е това любов
– в края на краищата тя ни се случва, както ни се случва географията. Но защо да е под пресата на страх или осъждане?!
Впрочем точно в нашата култура, в която липсва позитивно, зряло отношение към първите сексуални контакти, на подрастващите се случва това, което в повечето случаи става днес – те си мислят, че като се „изчукаш“ с някого, любовта следва като бонус. Може, но много рядко. По-често нещата се случват точно в обратния ред. Само ако се чувстваш привлечен от някого, ако имаш доверие в него/нея и достатъчно доказателства, че си му/й ценен и принадлежен (в смисъл той/тя те приема като любимото момче/момиче, храни те и в духовния, и в материалния смисъл на думата и съвсем не накрая – милва те с нежност и на свой ред ти му/й отговаряш със същото), само тогава любовта вече се е случила.
Сексът е ягодката върху тортата…
Колкото до моята история, Бог да благослови Иван Ефремов с книгата му за атинянката Таис, че иначе още не знам колко време щях да си изпращам ухажорите във власеница, смятайки, че така изпълвам формулата „доброто момиче“. Без да подозирам, че под този етикет най-често отлагах, а всъщност можех завинаги да пропусна… себе си. А който живее така, че да е по-малко щастлив, отколкото може да бъде, със сигурност е мнооого нещастен.
0 Коментара