В полунощ на 31-ви декември 2019 г. хората вдигаха чашите и с наздравица посрещаха 2020. В този момент всеки тайно е изричал своето желание, надежда, мечта, които, в повечето случаи, за съжаление, са били в материален аспект. Много са се помолили и за своето или здравето на близък човек. Не са били малко и онези, които със страх са прекрачили в тази година.
Да… Има много суеверия, които съпътстват високосните години и то не само в България. По цял свят народите имат свои поверия, заклинания, молитви и ритуали, с които да се предпазят от „лошата“ година. Дори едно от суеверията е, че краят на календара на маите се пада на високосна година.
Е, 2020 настъпи с лежерни и категорични стъпки, носейки анонса от края на 2019-та за вируса-убиец от Китай.
Светът не беше готов да приеме факта, че е изправен пред болест, която да спре живота. Във века на технологиите, когато едва ли не всичко е възможно, човешката раса отхвърли с лека ръка предупреждението за предстояща опасност. Започнаха
ироничните скечове, присмеха и забавните шеги.
Но се събудиха страховете и мислите на хора, които намериха отворена врата, за да прокарат конспиративните си теории. Откриха своето време, в което да изкрещят, че нищо добро не очаква този свят.
Годината донесе онова, което човешкият вид отдавна си създаваше. Донесе урок. Безкомпромисен. И ако досега всички сляпо вярваха, че
във века на технологиите сме недосегаеми и че животът няма да спре,
то вирусът ни прибра по домовете. Едва сега имахме възможността да разберем колко слаби, беззащитни и незначителни можем да бъдем. Нищо не е случайно във Всемира. Този урок е с много точки, през които трябва да преминем.
Ако досега живеехме, без да се замисляме много за смъртта, то сега дойде шансът да разберем, че всеки миг може да е последен и че трябва да го изживеем смислено и пълноценно. Запозна ни отново с нашите деца, близки, роднини и партньори. Някои разбраха, че трябва да се сплотят, а други – че е време да намерят нов път за щастието си. Даде ни шанс да опознаем самите себе си. Да направим ретроспекция на живота си и да преценим какво всъщност сме постигнали, към какво въобще се стремим и какво реално ни прави щастливи или нещастни. Тази година ни показа дали сме човеци, родители, приятели, дали умеем да обичаме, прощаваме, дали сме готови на саможертва в полза на друго човешко същество. Затръшна ни вратата на свободата и ни впримчи в „агонията“ на изолацията. Да, както и да я наречем, ще й е малко, защото пострадахме. Ние, човеците, дадохме и за съжаление все още даваме жертви.
Това е ударът, който цели пробуждането. Очаква се пълна промяна към добро, но ако се вгледате, ще видите още повече агресия и насилие, арогантност и безчовечност, прикрити зад оправданието, че хората са стресирани и изнервени.
Време е да разберем, че
за лошата енергия няма оправдание.
Когато обидите, нараните, унижите или смажете някого, ще си носите последствията. Безплатен обяд няма, или както е известно – във Всемира има един основен закон и той гласи, че всичко е баланс. Лошото се наказва и се очаква то да бъде осъзнато трансформирано към добро. Ако това не се случи, то идва следващ урок и така докато не се постигне желания резултат.
Мнозина изгубиха скъпи за тях хора.
Висок процент се сблъскаха с вируса и стояха на ръба на пропастта. На доста хора не се даде шанс. Но на много повече се даде втори живот. Едва сега човеците осъзнаха стойността на прегръдката, целувката и вълшебната възможност да поставят ръката си в тази на любимия. Едва сега разбраха колко крехък е животът и как всеки един миг трябва да бъде изживян достойно и пълноценно. Това не е случайно. Трябва осъзнаване. Всичко опира до добрата енергия. Тя е съвкупност от добри мисли, добри дела, добри думи, добро сърце.
Трудно е да намериш добротата в себе си, когато си позволил да бъдеш впримчен в месомелачката на материалния свят. Трудно е да се усмихваш на първите снежинки, когато в съзнанието една мисъл крещи: Как ще нахраня семейството си и как ще платя кредитите си?
Така е. Страшно е. Но по-страшно от това е бездушието, агресията и циничния начин на живот, олицетворяващ се в болни амбиции за финансов успех.
Всички видяхме колко богати хора си отидоха от този свят през тази година. Парите, имотите, славата и властта не ги отскубнаха от гостенката с косата.
На изпроводяк им трябваха две монети за лодкаря.
Така че 2020 година ни донесе болка, страх, ужас, безсилие, паника и тотален хаос. На прима виста е така. Но всъщност тя донесе малък пакет със себе си. Той не изисква много място за подаръците, от които наистина се нуждаем. Тя ни донесе вяра, надежда, борбеност, преоткриване на истински стойностните хора и неща в живота ни. Донесе ни хъс за борба, конструктивен самоанализ и ни показа пътя. Даде ни се шанс да разберем, че не сме господари на тази планета, че не зависи нищо от нас в този Всемир, че сме
невидима прашинка от вечността,
но и че сме от огромно значение във великият промисъл на живота тук и на други нива.
След всичко казано, можем да й благодарим. Да й благодарим, че дойде и ни разтърси из дълбините. Че ни даде шанс да станем по-добри. Звучи извратено и ужасяващо за онези, които изгубиха свои близки. Но ако изключим болката и страданието, ако за миг вникнем в смисъла на урока, ще разберем, че има за какво да й благодарим.
Защото всичко красиво и добро се постига с цената на много болка.
Погледът ми се взира в осветените от нощните лампи дървета. Първите снежинки нежно танцуват пред очите ми. Усмихвам се. Надявам се. Наслаждавам се на свят, който ни е дал толкова нежност, красота и хармония.
Който безмълвно ни учи на доброта и прошка.
Време е…
Време е, да се сбогуваме с нея. Учителката, вестителката, коравосърдечната, безмилостната и същевременно мъдрата 2020 година.
Нека си пожелаем да се трансформираме към по-добро съществувание. Тогава със сигурност няма да има такива години, които да ни носят кървави уроци.
Отново поглеждам навън. Те, снежинките, танцуват, носейки се с грация към земята. Един миг, а толкова красота, нежност и хармония…
Чашата с кафе е пред мен. Отпивам глътка. То отдавна е изстинало. Вече е нощ. А аз се усмихвам. На снежинките, на надеждата, на мечтите и на вярата в доброто.
0 Коментара