Яна Петкова е дългогодишен винен дегустатор и журналист, винен съдия и обучаващ, търговец на вина за ценители и консултант. През ноември излезе на пазара дебютната й книга за вино „А, Б, Вино“, която събира на едно място всичко най-важно за виното, написано с посветеност и усмивка на вдъхновен и жив български език.

Не очаквайте някакъв сух справочник – досущ като самата Яна, книгата блести с чувство за хумор, автентичност и дълбоки познания. Тя със сигурност ще се превърне в ценно помагало за онези, всички, които искат да разширят хоризонта на винената си култура и да повдигнат завесата към необятния свят на виното.

Яна е родена е на 28 декември 1971 г. в София. След интересни професионални лутания – преводач, икономист, стюардеса – достига до прозрението, че виното не е просто течност в бутилка. То я спохожда, когато дава две трети от премията си за бутилка бордо и правилната чаша, от която да го опита. Оттогава досега, в продължение на вече двайсет години, Яна се образова във винено отношение по всички възможни начини. Завършила е Австрийската винена академия и е притежател на Wine and Spirit Education Trust Diploma. На свой ред е съосновател на Българската винена академия, както и на подкаста Life Unbottled. Част е от творческия тандем, който стои зад проекта за винен маркетинг Avinissima Wine & Food Consulting. Член е на екипа към платформата за вино DiVino, още: блогър, лектор и партньор в ресторантски проекти. От две години е ежемесечен автор на рубриката за вино „Истории от бутилката“ в сп. „Жената днес“. Декемврийски Козирог, с трима по-големи братя и прекрасни родители, Яна е тренирала художествена гимнастика и фехтовка, говори няколко езика и си служи с лявата ръка (не е левичар, нито левак).

На www.abvino.site можете да намерите полезна и любопитна информация за виното, както и подробности как и откъде можете да си закупите „А,Б, Вино“.

Яна, какви дефицити запълва дългоочакваната ти книга „А, б, вино“, която току-що излезе на пазара? Подготвяше я няколко години – какво искаш да кажеш на аудиторията си чрез нея?

Един, но основен дефицит – книга за вино на български език от български автор, която да покрива всички основни теми, свързани с виното. Започваме още от гроздето и основните винени сортове, преминаваме през това как се прави, опитва и оценява вино, как се купува, съхранява, съчетава с храна и стигаме до историята, географията и културата на виното в основните винени страни по света. Прочелите книгата ще могат да отговорят не само на въпроса кое вино харесват, но и на доста по-важния – защо го харесват.

Ти си един от пионерите на винената журналистика в България – навремето беше самотна в тази си експертиза, но вече има доста винени автори. По-добре ли е в компания?

Безспорно. Важно е да имаш с кого да споделиш идеи и размисли, да дегустираш интересни вина и изобщо да говориш на един език. Важно е да имаш конкуренция.

Виното и писането как се съчетават при теб? Питам, защото според мен е задължително за вино да се разказва вкусно и богато. Най-интересната и предизвикателна част от всяка една дегустация, струва ми се, е играта на асоциации, задълбаването в сензитивността на сетивата и обличането им в думи.

Обичам да чета от дете и се възхищавам на красотата на езика и изяществото на изказа. В този смисъл, признавам, че моето писане за вино е малко по-различно от това на колегите – по-живо, по-картинно, по-асоциативно и с повече хумор. Иначе, поради факта, че ние, дегустаторите, се борим светът да приема субективните ни възприятия по възможно най-обективен начин, писането за вино може да бъде доста суховато.

Знам, че си изкушена от книгите – личи ти от стила ти на автор. Какво четеш в момента?

Последната книга, която прочетох наскоро и ме впечатли е „Normal People” на ирландката Сали Руни. Затова и в момента започвам първата й книга „Conversations with Friends“.

Коя е любимата ти детска книга?

„Пипи Дългото Чорапче“

Коя е книгата, която би искала ти да си написала?

Не мога да реша: „И изгрява слънце“ на Хемингуей, „Страх от летене“ на Ерика Джонг или „На живо от Голгота“ на Гор Видал

Коя е книгата, която се е предполагало, че трябва да ти хареса, но всъщност не ти е допаднала?

„Доброжелателните“ на Джонатан Лител.

С коя литературна героиня най-много си приличаш?

Виан Роше от „Шоколад“ на Джоан Харис.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара