Стелиян Стефанов Евтимов е роден на 26-ти май 1994 г. в град Стара Загора. Завършва средното си образование в Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“. След това продължава образованието си, като изучава „Маркетинг“ в Пловдивския Университет „Паисий Хилендарски“. От 17 години се занимава професионално с футбол, а сега продължава своята спортна кариера като треньор на деца в академията на “ПФК” Берое, гр. Стара Загора.
Освен в спорта, той успява успешно да се развива и в сферата на информационните технологии. Стелиян никога не е криел, че книгите и поезията са част от неговия живот. Съчетанието от емоционалността и въображението му, съпроводени от усилената му работа, доведоха до неговата дебютна стихосбирка „Без дъжд, няма цветя“.
„Бързина“
когато имаше лош ден
ти подарявах цветя
за да се усмихнеш
когато имах лош ден
ти подарявах цветя
за да се усмихна
дойде днешния ден
цветята още не са увехнали, а
ти се усмихваш на друг
и не, не са изкуствени нито
цветята
нито усмивките
„Айфон на вибрация“
Събуждам се
Надявам се
Чакам
Телефона да звънне
Той не звъни
Започвам деня си
Запълвам ума си
С работа
С празни мисли
Деня привършва
Поглеждам телефона
Все така тих
Все така безполезен
Лягам си вечер
Да изтрия ли номера ти?
Да те изтрия ли от съзнанието си?
Сънищата ми отговарят
Поредната лъжа
Без теб дори не спя
„Обещание, обеща ние“
Влюбих се
в нетърпението
да те видя
как излизаш от банята с
мокра коса,
боси крака,
хавлия прикриваща те едва
влюбих се
във вълнението
да ти донеса обяд
в офиса,
с очила,
с вързана коса,
да те целуна докато извръщаш глава
влюбен съм
в малките неща
тях не искам да забравя, но
теб може би
Винаги да си до мен
помниш ли че обеща?
Аз да.
„На село“
липсва ми
баба да ме пита как си, да
бърка името ти
и аз да я поправям, да
знае че си добре аз да
знам,
и името да няма значение
само това, че ме чакаш
отвън на двора
да донеса кафе,
и да питам как си
„Грешката е правилна“
Днес се разминахме по улицата Аз
гледах в телефона си,
Ти гледаше в приятелката си
Нито аз имах причина,
Нито твоя разговор е бил интересен Не
е ли жалко?
Не е ли жестоко?
Сигурно е
Болезнено е
Да избягваш същите очи,
Които си чакал да се отворят сутрин
Да извръщаш поглед от същото лице,
Което си целувал всяка вечер
Двама души
Две души
А всъщност непознати
Грешка
Една душа
Моята оставих на улицата За
да върви до теб.
„Нов ден, нов път“
Опитах се да продължа напред
Но нещо все ме теглеше назад
Към теб
Към спомените,
Опитах се да удавя чувствата
В алкохол
В чужди очи
Изглежда могат да плуват,
Все така и не потъват
Да имаше кой да ми каже
Още от самото начало
Че за душите дълбоки
Плитките хора са като окови
И въпреки че твои са всички мои сънища
Знам, че потеглихме по различни пътища Не
те обичам вече
И други подобни лъжи
Са по този път ежедневието ми
„Бодли“
Защо искаш розата да ти се извинява за
бодлите си?
имаше едно такова стихотворение
или поне тази част си спомням но
автора явно не е срещал цветето в
което се влюбих аз
нейните бодли ме учат на смирение стискам
когато в студеното я стоплям
и честичко се питам дали не съм грешал Че
притискал съм я и в топлина и в мраз
Защото всяко цвете иска свобода
Надявам се някой ден да разбера
Как да галя тази роза
Без със любовта си да я задуша И
ето че отново времето дойде
Да я пусна аз наволя да расте Но
тихо моля се и тя да разбере
Че както аз обичам я, никой друг не ще.
„Пясъчен замък“
Прекарах 27 години
В издигане на крепостта Около
своята душа
Използвах за материал
Всяка лъжа
Всяка неоценена доброта
Всички задкулисни игри
Отне ти няколко месеца Да
преминеш
През нейните бариери
Като дете на плажа
Сякаш просто на игра
Да срутиш този замък
Сякаш бе направен от пясък
Допуснах те напълно
Разказвах ти за неща С
които продължавам Да
се боря и сега
След като си тръгна
Започнах отново да строя
През деня
А през нощта Крепостта
ми я залива Поредната
вълна
0 Коментара