„Всички правим грешни избори. Важното е след това да направим верните изводи.“ – „Поривите на плътта“, Силвия Кристъл.

С времето осъзнавам, че изборите, които правим могат драстично да повлияят на пътя и мирогледа на човек, дори без първоначално да са предвиждани с такава цел. Рано или късно се сблъскваме с поне по един такъв избор, който обикновено ни хвърля в непознати води, от които излизаме с нови познания, уроци и нов поглед над света.

Лично за мен този избор бе университетът. След цяла година размишления къде и какво да запиша, постоянният въпрос: „Какво ще кандидатстваш?“ имаше различен отговор, в зависимост от конкретната ми мания за деня. И така – седмиците се редуваха, а с тях и специалностите и дестинациите.

От хората около мен чувах само как това е един от най-важните избори, които някога ще направя, как бъдещето ми зависи от него, съответно –

напрежението да не направя грешното решение

бе голямо. Най-накрая се спрях на дъждовната Нидерландия със супер обща специалност. До голяма степен хората бяха прави, това наистина бе важен избор и повлия както на мен, така и на бъдещето ми, но не по начина, по който очаквах.

Преди университета, бих се описала като тих, рядко изразяващ собствено мнение човек. Странях всякакъв вид конфликти, отчаяно исках да избягам в чужбина и нямах посока в живота. Но този един избор успя да ме преобрази като човек, без дори да съм си поставяла такава цел.

Отивайки там, моята главна цел бе да изуча специалността си и да взема диплома, това е. Вече бях живяла в чужбина десет години, но това бе първото ми преживяване в тъй наречения „истински“ живот, без пряката намеса на родителите ми. Хубавото бе, че

не бях напълно сама в това приключение,

живеех заедно с близка приятелка от вкъщи, което си е добра подкрепа, особено когато сте сами в чужбина. Млади и зелени от гимназията, заедно с нея се впуснахме в живота и започнахме да правим избори за себе си. Истината е, че точно когато човек е оставен сам да се оправя, разбира всъщност колко са важни изборите, които прави, без значение от големината им.

В Нидерландия изкарах едни от най-тежките си емоционални и психически години. Сблъсках се със стреса от университета, болката да си далеч от дома и любимите хора, отговорността за финансите и други препятствия. Разбира се, както с всичко, имах и много хубави моменти, не всичко бе мрак и ужас. Но с този избор успях да се променя към по-добро като човек и започнах да го осъзнавам чак след първата година там.

Израснах, станах по-отговорна,

научих се на себеуважение, да се изразявам и да се защитавам, научих какво ми харесва и още по-важно – какво не ми харесва. Обръщайки се назад, отново бих направила този избор, дори и да беше труден. Ако бях избрала по-лесен път, може би нямаше да се развия толкова много и затова съм благодарна. Това решение успя да ме преобрази, както и да подреди мирогледа и желанията ми за бъдещето. Ясно ми е, че тепърва има още много избори да правя, кой по-труден, кой по-лесен, но го виждам като нещо позитивно, шанс за развитие.

Целият ни живот се базира на шепа избори, но хубавото е, че никога не е късно да направим тъй наречения „правилен“ избор, който може да преобърне съществуването ни на 180 градуса. Няколко примера, които винаги ме подсещат, че никога не е късно, са следните хора:

Вера Уанг

Дизайнерката започва своя кариерен път в живота първоначално с фигурно пързаляне, след което прави драстична промяна и решава да се занимава с журналистика, като редактор във Vogue, докато не се сгодява на 39 години. След като не успява да си намери никъде подходяща рокля за сватбата, тя взима нещата в свои ръце. На 40 години, решава да си отвори собствен магазин за булчински рокли по неин дизайн в Ню Йорк. Този смел избор прави Вера Уанг една от най-известните дизайнерки на днешния век.

Рей Крок

Това име може да не е толкова известно, но благодарение на него всички познаваме веригата за бързо хранене МакДоналдс. Рей започва своя кариерен живот като продавач на машини за шейкове, докато на 52 години не взима важното решение да купи МакДоналдс и го развива до една от най-големите вериги в света.

Харланд Сандърс

Или по-добре познат като Полковник Сандърс. На 12 години работи във ферма, след което се присъединява като редник към армията, работи като чирак в ковачница, пожарникар, на железопътна линия, застрахователен агент, продавач на гуми и др. Но след тази серия разнообразни преживявания, Сандърс прави един от най-важните си избори на 40 години – отваря собствен ресторант в Кентъки, в който продава известното си пържено пиле, което днес познаваме като KFC.

Не вярвам, че има грешни и правилни избори. Да, не всеки ще ни донесе щастие и успехи, но трябва

да умеем да се поучаваме

дори и от тези избори, които са ни повели по труден път. Майка ми ме е учила да не съжалявам за нито един избор в своя живот. Щом в момента, в който съм го направила, съм го сметнала за добре, така е трябвало да се случи и да премина през тези ситуации, за да се усъвършенствам като човек. Но дори да направим „неправилен“ избор, учейки се от хора като Вера Уанг, трябва да запомним, че никога не е късно да променим пътя си!

Facebook Twitter Google+

0 Коментара