Въздействащ спектакъл, в който се преплитат вълшебни думи и пленителни картини. Това е усещането от „Неприказка” („Библиотека България“) – втората стихосбирка на Миглена Миткова.

Макар да се залага на класическия стих, контрастът между присъстващите така наречени строги форми и фигурална поезия обогатява съдържанието и подчертава собствения дух на книгата. Наред с това, разнообразните и всеобхватни теми са словесна картина на вечния кръговрат на живота. Представяйки своята гледна точка, авторът откровено нарича нещата с истинските им имена и споделя дълбоката общочовешка болка наравно с личните си преживявания и ценности.

„Неприказка” е симбиоза между качествена поезия и рисувани с акварел илюстрации в монохромни тонове с цветен акцент. А това е едно изцяло завършено представяне на погледа на автора върху света.

КАРТИНА В ЗЕЛЕНО

Несръчен художник – разлях си боята
и всичко наоколо плисна в зелено.
Подобно на пролет. И мъничко лято.
Подобно на вир. И подобно на мене.

Зелена е тази пътека на двора,
която ме връща до малко момиче.
Зелено Балканът се взира отгоре,
когато на босо по камъка тичам.

В зелени нюанси морето почива
отвъд хоризонта, на слънце обръгнал,
та чак до зеления ирис в очите.
В зелено и плача, когато си тръгвам.

В земята зелена, от корен пониква
самият живот, неподвластен на тленност.
Накрая, когато отгоре ме викнат,
дано и душата ми свети в зелено.

 

УСМИВКАТА НА БАБА

Разлистена трева до онзи праг
приканва ме към старата ни къща.
Зидарят ли е щастие събрал
в стените? Или детството се връща?

С умората от бързащия град,
пристъпвам пак към спомена невръстен,
където питка с хрупкава кора
е повече от диамантен пръстен.

И светла е захлупената стая.
Аз сядам търпеливо до пещта,
че никой не е по-голям от хляба.

Макар да пада нощната омая,
в дома ми стар живее любовта…
И свети ми усмивката на баба.

Миглена Миткова е родена през 1985 г. в гр. София, но голяма част от живота си прекарва в Шумен. Завършва в София магистратура “Застраховане и осигуряване”, което е и настоящата ѝ професия. От малка се възхищава на поезията и обича да прекарва часове в четене на стихове. Малко преди да се роди синът ѝ, Миглена се насочва и към детската поезия.

Нейни стихове са отличавани в различни литературни конкурси. През 2019 г. излиза от печат първата й стихосбирка „Сънят на Медуза“.

 

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара