Феноменът е известен на всички, които от години се борят с наднормените килограми. Започват диета, стриктни са, свалят част или всичките си излишни килограми, а след това, почти без изключение, започват да ги качват отново – независимо дали след месеци или години. И цялото усилие изглежда напразно.
Мнозина го отдават на липсата на дисциплина и воля. Джоузеф Пройето, собственик на клиника за отслабване в Австралия, който наблюдава феномена в продължение на 15 години, обаче предполага, че има нещо повече. И решава да проучи какво се случва с организма след загубата на тегло.
През 2009 година той и екипът му наемат 50 затлъстели мъже и жени. Мъжете тежат средно 105 килограма, а жените – около 90. 34 души останали до края на експеримента, в който се подложили на екстремна нискокалорична диета, състояща се от специални шейкове и зеленчуци с ниско съдържание на нишесте, общо около 500-550 калории на ден. В продължение на 10 седмици те свалили средно по 14-15 килограма.
След края на режима диетолозите продължили да съветват отслабналите, насърчавали ги да се хранят с повече зеленчуци, по-малко мазнини, да тренират редовно. Въпреки това след година пациентите били върнали средно 5-6 килограма от теглото си. Всички те разказвали, че се чувстват много по-гладни и че мислят много повече за храна, отколкото преди отслабването си.
Учените отдавна знаят, че при загуба на тегло в тялото настъпват различни метаболитни и хормонални промени. Австралийците обаче откриват и нещо ново, което може да се опише като състояние на биологична тревога на тялото, и то цяла година след края на диетата. Органите в тялото работят така,
сякаш са подложени на глад,
и са се впрегнали на извънредна работа, за да си върнат загубените килограми.
При отслабналите например нивата на стомашния хормон грелин, често наричан „хормон на глада“, били с около 20% по-високи, отколкото преди диетата. Друг хормон, свързан с потискането на глада, пептид YY, пък бил с необичайно ниски нива. Нивата на лептина, хормон, който потиска глада и засилва метаболизма, също останали по-ниски от очакваното. Коктейлът от други хормони, свързани с глада и метаболизма, също били значително променени в сравнение с нивата от преди диетата.
„Това, което виждаме тук, е координиран механизъм за защита с множество компоненти, като всички те са насочени към това да качим тегло“, казва Пройето.
Въпреки констатациите на екипа, публикувани в The New Еngland Journal of Medicine, техни колеги казват, че опитите трябва да бъдат направени с повече хора, за да са сигурни изводите.
Това не попречи изводите на Пройето и екипа му да бъдат широко обсъждани сред лекари и хора, опитващи се да отслабнат. И всъщност да се превърнат в още едно доказателство, че отслабването
не е просто въпрос на силата на волята
В продължение на години ни съветват, че за да отслабнем, трябва да ядем по-малко и да спортуваме повече. Но никой не отчита факта, че тялото се бори срещу загубата на тегло дълго, след като диетата е свършила. И тук идва шокът – значи ли, че всички, които са дебели, винаги ще бъдат дебели въпреки усилията си?
Учените знаят, че съществува тенденция затлъстяването да се повтаря в семействата, а скорошни изследвания дори предполагат, че желанието за ядене на по-калорична храна също се наследява, макар че е трудно да се каже доколко това е генетика и доколко придобити в семейството хранителни навици. Това, което е очевидно, е, че някои хора сякаш са предразположени към трупане на излишни мазнини, а други – защитени от този бич.
В серия от експерименти, публикувани през 1990 г., канадците Клод Бушар и Анджело Трембли изследвали 31 двойки мъже – идентични близнаци, на възраст от 17 до 29 години, които понякога били прехранвани, а понякога поставяни на диета. (Нито една от двойките близнаци не е била изложена на риск от затлъстяване въз основа на телесната им маса или фамилната анамнеза). В едно от проучванията 12 двойки близнаци били наблюдавани в продължение на 24 часа в общежитие. 6 дни от седмицата те се хранели с по 1000 допълнителни калории, а един ден им било позволено да се хранят нормално. Те можели да четат, да играят на видеоигри, на карти, да гледат телевизия, но цялото им движение било ограничено до 30-минутна разходка дневно. В течение на 120-дневното проучване близнаците изяли по 84 000 калории, които са извън основните им нужди.
Простата математика показвала, че всеки от тях трябва да наддаде около 12 килограма, като се има предвид, че около
7000 калории добавят един килограм
Но някои качили по-малко от 5 килограма, докато други – почти 15. Братята качили еднакви килограми и на едни и същи места, но имало съществени разлики между отделните двойки. Например някои братя качили три пъти повече мазнини около корема си, отколкото други.
Същото се случило при аналогичен експеримент, при който двойки близнаци били подложени на диета. Което накарало изследователите да смятат, че има
форма на „биологичен детерминизъм“,
която прави човек податлив или не към качване на килограми.
През 2010 година списание Nature Genetics съобщи, че до момента са потвърдени 32 различни генетични вариации, свързани със затлъстяването или индекса на телесната маса. Например при хора с вариант на ген, наречен FTO, има 30% по-висок риск от затлъстяване. При две копия на гена рискът скача до 60%. Носители на гена са около 65% от хората с европейски и африкански произход и между 27 и 44% от азиатците. Установено е, че хората, които са носители на гена, „налитат” повече на по-калорични и мазни храни. Например деца, носители на гена, имат 2 килограма повече мазнини в тялото от техни връстници, които не са носители. Съществуват обаче и затлъстели хора, които не са носители на този ген. Тоест, генетичната обремененост е
само част от обяснението
Национален регистър за контрол на теглото в САЩ следи около 10 000 души, които са отслабнали и са задържали килограмите си. Целта е да се проучи начинът, по който хората успяват да запазят добрите резултати. Към регистъра може да се присъедини всеки, който е загубил поне 30 килограма и не е върнал част от тях поне една година. Сред членовете има такива, които са отслабнали със 70 килограма и не са ги върнали повече от 5 години. Отслабналите са използвали различни методи и диети. При задържането им обаче има един модел – по-малко калории и повече упражнения, отколкото се налага да правят хората, които по естествен начин поддържат едни и същи килограми. Те спортуват всеки ден, закусват редовно, гледат по-малко телевизия от средностатистическите американци и ядат по-малко, без да си позволяват дни, в които да «мамят», тъпчейки се.
Тези 10 000 души все пак доказват, че е възможно да запазим теглото си, след като сме отслабнали. Но трябва да бъдем изключително бдителни и фокусирани. Оказва се, че свалянето на килограми е по-лесно, отколкото запазването им дълго след това – ще ви го кажат милионите други, които се люшкат в йо-йо спиралата на пълнеене и отслабване.
Много е трудно всеки ден да се мерите и да си водите дневник колко тежите. Трудно е и да превръщате в калории и да записвате всичко, което влиза в стомаха ви. Успелите обаче казват, че това помага.
Помага и това да откриете какви свои емоционални нужни задоволявате с храна – всички сме съгласни, че ядем не просто, за да поддържаме енергията на тялото си, но и когато ни е скучно или сме стресирани например. И когато ги откриете – да се опитате да промените стереотипа.
(По материали от чуждия печат)
0 Коментара