Мъчат ли ви суеверия? Или се забавлявате с причудливите схващания за знаците на съдбата? По суеверията може да се разтълкува основният източник на тревогите, които преследват всеки, убедени са психолозите. Съвсем не е случайно, че един се стъписва пред черна котка, а друг цял живот не може да се раздели с измислени ритуали, талисмани и изпитва панически страх от урочасване.

Черна котка на хоризонта

Въпреки ширещата се представа от черната котка не се страхуват хората, които принципно мразят домашните любимци. А фаталистите, сляпо вярващи в Нейно Величество Случайността. Черната котка е символът, който по логиката на фаталиста предупреждава, носи послание свише за предстоящи неприятности.

По ирония на съдбата обаче, ако тръгнеш да заобикаляш, за да избегнеш прекосения от черната котка път, като нищо ще се сблъскаш с реални проблеми — например може да закъснееш за важна среща.

Чукай на дърво, плюй през рамо

Ако тези ритуали се изпълняват автоматично, без дълбок смисъл, няма страшно. По друг начин обаче стоят нещата с хората, които придават на действия от този род голямо значение. Според психолозите това е сигнал за сериозен психологически проблем. Такъв тип хора живеят на принципа, че всичко хубаво в този живот рано или късно се плаща. И дори да постигнат някакъв успех или пък просто късметът да им се усмихне, не са в състояние да се насладят на мига, а подсъзнателно са нащрек и очакват да ги застигне разплата.

В името на справедливостта обаче трябва да признаем, че на всеки му се е случвало поне веднъж в живота да чука на дърво, да плюе през рамо или да каже: “Да не му е уроки.”

Страх от уроки

За мнозина урочасването е повод за сериозни страхове. Психолозите са убедени, че хората, които изпитват ужас от “лоши очи”, са в постоянно очакване на възмездие за нередни мисли или постъпки. Естествено обладаният от суеверие човек очаква това възмездие не от абстрактната съдба, а от напълно конкретни хора в неговото обкръжение. И винаги в общуването си с тях е под напрежение — особено ако става въпрос за личности, които ярко се открояват с предизвикателен, странен стил на обличане, смели и необичайни изказвания, особен цвят на очите.

Суеверният човек винаги избягва нестандартните хора, като ги подозира в лоши помисли по негов адрес. А самият той не се отличава с широки възгледи и оригинално мислене.

Амулетите

Това е нещо като продължение на предишното суеверие. Задачата на амулета е да опази стопанина си от уроки. Хората, които не се разделят с амулетите си, са само крачка напред пред първобитните племена по степен на внушаемост, недоверие към околните и патологичен страх от всичко ново, непонятно и различно, коментират психолозите.

Пропукване по трасето

Поне веднъж в живота сме се хващали, че не смеем да преминем през пукнатина на пътя. Когато обаче шегата се превърне в препъващ страх, значи самите вие сте претърпели промяна и неусетно сте се обградили с прекалено много условности, правила и граници. Стремите се да се разтворите в тълпата, да сте “сива мишка”, а не “бяла врана”. Ако продължим аналогията с животинския свят, можем да кажем, че се държите като зайче, което се страхува да навлезе в чужди пространства. Това обаче лесно може да ви превърне в жертва на хищник, който не признава личните пространства. Тогава ще ви се наложи да отстъпите мълчаливо собствената си територия. Перспективата не е много приятна, нали?

Моят талисман

С помощта на талисмана човек обикновено се стреми да смекчи ударите на съдбата. По принцип няма нищо лошо в това суеверие. Всеки има склонност да се защитава от неприятностите с успокояващи, дори хипнотични ритуали и предмети. Този навик идва още от детството, когато прегръщаме любимата играчка, за да се спасим от нощния кошмар. Но порастваме и заменяме плюшеното мече или зайче с други, “възрастни”, талисмани: монета в обувката преди важна среща, гривна или чантата, която ни носи късмет. Въпреки това мнозина не се разделят цял живот с мечето или зайчето и старателно го пазят и командироват заедно със себе си при пътувания, по време на изпити и т. н. Нищо страшно няма, ако търсим и се нуждаем от тази поддръжка. Важното е временното отсъствие на талисмана да не ни програмира автоматично за неуспех или бездействие.

Знаците на съдбата

Това е нещо като обобщение на всички описани дотук суеверия. Но става дума най-вече за хората, които вместо да разплетат кълбото от жизнени проблеми, го заплитат още повече, като смесват реални събития с предчувствия и мистични предзнаменования. А откакто съществува, човечеството е успяло да натрупа богата колекция от поличби: от безобидното “детето лази — ще ни дойдат гости” или “пресолила си манджата — значи си влюбена” до “боли ли те глава, значи някой те е урочасал”. Трезвомислещият ще разсипе сол, ще каже “кекава работа!” и веднага ще забрави случката. Този, който вярва в поличби, веднага ще се наостри: “На кавга е!” И най-тъжното е, че ще започне вътрешно да се настройва за скандал. Не се съмнявайте, разправията няма да се забави. След което суеверният с облекчение ще въздъхне: “Ето, поличбата излезе вярна.” А всъщност истинската причина за скандала е психологическата настройка за неизбежни неприятности. Затова хората, които приемат на сериозно поличбите, често си навличат проблеми.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара