Виното трябва да бъде като любовник, когото искаш да изпиеш бавно, глътка по глътка, да усетиш как те стопля, как започваш да гледаш на света по друг начин, да се чувстваш по-свободен, по-изпълнен с живот. То разкрива истините си, глътка по глътка, една по една. Тогава можеш да забравиш завинаги лошото вино (и лошия любовник), което се пие на един дъх и опива, но накрая боли глава и те оставя с усещане за пустота.
.jpg)
Етикетът за пиене на вино съвсем не е създаден в услуга на снобарията на големите колекционери и винени разбирачи. Напротив, те са издигнали виното във фетиш (понякога без дори да подозират) от уважение към едно от най-древните омайни удоволствия. Ето някои от нещата, по които виното си прилича с другата най-древна омая – любовта.
Размерът не е от значение
Дали избата е малка или голяма, няма връзка с качеството на виното. И малките, и големите изби имат добри и лоши вина. Понякога от доста скромни лозя и в най-лошите реколти се получават вълшебни вина. Справочниците, които може да си купите по темата за годините и реколтите, дават обща информация, но въобще не са гаранция, че ще пиете качествено вино.
Така е и с манекенките. Информацията през коя година е била мис на нещо си обслужва по-скоро снобарията, отколкото дава гаранции за женската й всеотдайност, любвеобилност и качествата й като любовница. Разбира се, много по-често се случва и обратното – етикетът и цената да отговарят на съдържанието. Тоест неуверени жени в лоша реколта да ви отровят живота, вместо да ви стоплят сърцето.
Така е и с мъжете, които привличат жените от пръв поглед. Легендата няма никакво значение – с колко жени е бил, къде по света ги е завел, какво им е купил. Има значение единствено какво е отношението му към вас – имате ли остатъчни киселини и сълзи след срещите си с него, или се чувствате стоплена, вдъхновена и секси като след чаша-две хубаво вино.
.jpg)
Затоплянето отключва аромата
Всяко охлаждане причинява на виното желание да прикрие някои от най-ценните си аромати. А затоплянето засилва уханието на букета му и жизнените сокове, които ще влее във вас. Най-добре можете да го оцените на стайна температура. Въпреки това белите вина трябва да се сервират леко охладени – между 5 – 10 С и, моля ви, без шампаниери с лед. Дори шампанското губи от букета си, ако е ледено. Същото важи за розето и десертното шери. За всички останали десертни вина здравословната температура е както за червените – 14-20 С.
В личен план затоплянето отнема повече време. Реално не е възможно да оцените дали се чувствате комфортно с някого по време на репликите от първата седмица в стил:
„Защо те срещнах чак сега?“.
Ако бяхте вино, можехте да отговорите: „Защото отлежавах в дъбови бъчви 12 месеца“ и колкото и да ви се струва нелепо това важи и за любовта – не можеш да срещнеш някого, преди да си узрял (отлежал) за тази среща. Преди да са ви се случили едни други неща в живота, благодарение на които можете да направите разлика между вино от 3 литра в картонена кутия и бутилка Chateau Lafleur.
Когато става дума за любов, е добре да помните: първите три месеца хората си разказват един на друг легендите за себе си. Затоплянето започва след това – когато знаете култовите моменти от житейската история на своя любим или любима и на него или нея не му остава нищо друго, освен да прояви истинския си характер.
В дългите връзки затоплянето след охлаждане също е процедура, изискваща търпение. Активира се с общи топли спомени, които както и виното, трябва да се филтрират от общите не чак толкова приятни спомени. Това не трябва да ви плаши. Всяко вино има корков дъх. Всяка любов – своите трудни моменти. И това е част от удоволствието на затоплянето.
За да почувствате истинския вкус, бъдете поне малко гладни
Преяждането и пиенето на твърд алкохол, преди да дегустирате вино, винаги изкривява сензорите. Ще се напиете, както с всеки друг алкохол, без да сте разбрали, че сте имали шанс да опитате нещо истинско и сте го пропуснали. Вино се дегустира на гладно. След първите бавни глътки се вслушайте в ензимите, които отделяте, и сами ще усетите с каква храна ще поиска да го комбинирате.
Нали знаете, че големите любовчии и бонвивани, на които понякога всички завиждат, всъщност са големи самотници. Причината е проста – те непрекъснато преяждат с емоции и започват да търсят нещо по-екстремно, по-брутално (точно като във филма „Голямото плюскане“) с надеждата да запълнят онова празно място, на което по правило седи интимната близост с друго човешко същество. По сходна причина е рисковано да се хвърляте и от една връзка в друга само и само защото не можете да спите нощем сами, например. Дайте време на емоциите да погладуват. Е, добре де, не чак пълен пост, но да усетите глада за нежност и за топлина, да изпитате нужда да се доверите, да споделите света си с някой друг. Когато усетите глада, опиващата глътка сама ще ви намери. Мога да се хвана на бас на кашон бургундско.
Доверете се на всичките си сензори, не само на един от тях
Оценявайте първо с очите. Огледайте бистротата, интензитета на цвета и нюансите. Никога на лоша светлина. Всички добри вина, даже и старите червени, трябва да имат блясък – това е знакът за доброто им здраве. Ако виното е потъмняло от неговите си бактерии, нищо добро не ви очаква. След това трябва да приближите носа до чашата и да вдишате дълбоко. Дори човешкият нос различава около 17 000 аромата, които успяват да активират въображението и чувствеността.
Ако усетите миризма, която „не е ваша“, това не е вашето вино, независимо от етикета и цената. Накрая се допитайте и до най-ограниченото си сетиво – вкуса. Ако е добро, той трябва да е продължителен, а не веднага да заглъхва.
Този параграф вече има отношение и към секса и както си му е редът ще спазя етикета да не говоря за това на първа среща. Но в следващия брой (когато сме си станали по-близки), ще разкажа повече и за приликите между дегустацията на вино и дегустацията на нов човек в живота ни.
Глътка въздух му е нужна
Декантирането е ритуал, откакто виното съществува. Някога е било задължително, за да се отстрани утайката. Днес методите на производство рядко предполагат утайка, но така или иначе всяко младо вино има нужда от глътка въздух, за да излязат въглеродният и серният двуокис. При червените вина, стояли повече от три години в бутилка, почти винаги се появява и утайка, която не го разваля, но и не му придава чар. Трябва да се махне и толкоз. Без въпроси. Вината на възраст между 6 и 12 години е добре да се декантират три часа преди сервиране, но с много старите вина нещата са различни – декантират се непосредствено преди сервиране. Те са твърде нежни, крехки и може да се срутят много бързо след допира с кислорода. При тях трябва да се хваща мигът. За старо бургундско вино например и десет минути са фатални.
Колкото до любовта, паралелът е повече от ясен – глътка въздух й е нужна. Винаги.
0 Коментара