Този януари, по едно и също време, в града на светлините и в града на мъглите – в Лас Вегас и в София, на почти едни и същи момичета се дадоха едни награди. Почти за едно и също. Наградите там са символични, под формата на статуетки от стъкло. Наградите тук са материални, под формата на ваучери за лазерна епилация, екскурзии в чужбина, пари, българска козметика и немска кола. И двете събития се паднаха юбилейни – 30-ата годишнина за тях, 10-ата за нас, което ги направи изключителни. И двете събития съвпадаха с моя рожден ден, което ме направи нахален. Поисках от главната редакторка командировка до САЩ за отразяване на церемонията по връчването на наградите на „Adult Video News” Magazine, или така наречените порно оскари. Вместо това тя ми връчи акредитация за конкурса „Мис България Плеймейт“, или така наречената баровска борса за месо.
С горчива утеха, че по-добре да прекарам рождения си ден в клуб Bedroom, отколкото вкъщи, и ясно съзнание, че не мога да пазарувам от точно този магазин, склоних да отида и поразгледам, та поне разбера къде е онази приемлива за лицемерните нрави граница между позволения и заклеймения тип забавление за мъже –
снимки на женско дупе в списание
и кадри на женски анус във филм.
Макар че отдавна не е новост у нас, Eротичното изложение в зала “Универсиада”, примерно, не е място, където бих искал да срещна шефа си. Той също не би го искал. Но и двамата бихме искали да отидем там. Зърнах го сред стотиците ВИП гости в Bedroom.
На Еротичното изложение видях как по време на танца си една румънска порно актриса се разкрачи и извади от вагината си поне пет метра червена лента, предварително навита и скрита там. С лентата направи гимнастическо съчетание с хореография, за която и Нешка Робева не би се сетила. На Мис Плеймейт гледах как момичета мажат бедрата си със сметана й се изблизват едно друго, не непременно защото сметаната е сладка и те не следят калориите, а защото е бяла и на мъжете им прилича на сперма. На секс изложението се продаваха всевъзможни продукти за секс. На Мис Плеймейт момичета минаваха между масите и предлагаха на мъжете (да им продадат) продукт, който се приема преди секс и ескалира желанието. Обясних им, че единственият продукт, който приемам преди секс, е водка, че тая в момента ми е втора, че вече имам желание, но още няма желаещи, затова да почват да го предлагат на дамите. Те се смяха. Някои от дамите също.
Естествено,
там ги нарекох дами, само защото можеха да ме чуят,
а аз планирах да се възползвам от тях. А дами там много нямаше. Имаше много дай-ми.
Дай-ми-те са момичета, по-рядко жени, изковали житейската си концепция от думата „дай“ и свикнали да си взимат. Погледнато граматически, дай-ми-те май са глаголи. Погледнато еротически, дай-ми-те са полуголи. Само с мътните си, замрежени от дим и заслепени от диско светлина еротични очи за нощно виждане, мъжът може да види дай-ми-те така, както те искат. Когато обаче на сутринта мъжът извади еротичните си очи и сложи прагматичните, вижда в тях само недоизмит вечерен грим върху празно лице с претенция. И търси превенция. Затова дай-ми-те дефилират нощем, като гледат да свършат с контакта до полунощ и да финализират контракта до сутринта. Просто секс сделките се парафират на тъмно, а дневната светлина изкарва наяве ситния шрифт.
Освен дами липсваха също и господа. Разбира се, имаше няколко, притежаващи нужните атрибути и уповаващи се основно на тях да бъдат разпознати като такива, но ако приемем за първообраз и епоним на думата „господин“ Господ, то всички костюмари, отишли да гледат голи жени, за да могат после да чукат своите, мислейки за нечии други, скоро ще гният в чистилището.
Едно дай-ми неумело ме заговори и аз от човещина й казах какъв съм, за да не се хаби. Тя се засмя, леко докосна бицепса ми и каза буквално следното: „Нье, нье е възможну тува, ти ни си от журналистити, ти си от културистити“. Признанието днес отстъпва на предразсъдъка. Аз реших да си бъда от културистити, а тя реши да продължи да ме заговаря. Горкото дай-ми.
Никой няма да му даде това, което аз тогава му обещах
Макар че бе от същия подвид, Дай-Яна (казваше се Яна, но аз реших да я наричам Дай-Яна, а тя реши, че заради принцесата…) беше под него. Над него бяха десетте плеймейтки, заради които бях там. Исках да поговоря с някоя, но не стана. Говорих само с Дай-Яна, но вярвам, че макар и с различен диалект, всички те щяха да кажат същото. Накрая все пак успях да се снимам с една, но не разбрах коя точно. След като се снимахме, вече не исках да си говоря с нея. Снимката струваше 50 лева…
Попитах Дай-Яна дали би се снимала гола. Тя ме погледна обидено, каза, че вече го е правила и не съм ли я разпознал. Докато търсех отговор, ми прости, споделяйки, че било в рубрика с любителски снимки и заради „ей тия фотошопи“ мъжете не я забелязали. Останах с впечатление, че се е снимала именно в „Плейбой“, затова я попитах би ли се снимала в „Хъстлър“. „Зависи…“, измрънка с онази характерна многозначителност, която използваш, когато не разбираш какво те питат. „Хъстлър“ е порно списание, уточних. А, тогава не! Защо, бе, каква е разликата? Е как каква, бе, ти за толкова евтина ли ме мисиш, разни там да лъскат на мене!?! Казах й, че едва ли има жена, която искрено да се възмути, че е причинила ерекция, както и че порно моделите хич не са евтини, защото движат индустрия за милиони. Опитах да й подскажа, че това е професия и че една актриса може да се е снимала и в сто филма, но сто и първият й пак ще се гледа, докато всяка плеймейтка толкова прилича на всяка друга, че дори и някак да успеят да я отличат от останалите, на мъжете ще им омръзне още на третото появяване. Нищо не разбираш, мъдро ми обясни Дай-Яна, аз не искам да се снимам заради парите, а заради известността. И една истинска фотосесия стига. След нея ще дойдат и парите,
при това без да чукам някоя камера,
а чукайки някой мъж. Напротив, колкото по-дискретно се покажа, толкова по-добре, защото на мъжа му харесва идеята жена да е изкушавала останалите, но ако им се е пускала, той не й обръща внимание. От срам. Никой не иска да е един от многото, всеки обича да бъде специален.
По-нататък с Дай-Яна така и не стигнахме, защото след толкова много въпроси на нея й просветна, че аз културист май не съм, а журналистите са с едни заплати… Така че след първите приказки тихомълком се разделихме. Аз не исках да изпускам втори кръг на конкурса, а тя не искаше да изпуска втора възможност за вечерта.
А втори кръг бе по бански. Признавам, че предвидливо бях обул по-широк панталон, но до отесняване така и не се стигна. Момичетата излизаха една след друга, бяха хубави и видимо се стараеха. Мятаха бедра, коси, гърди, цупеха устенца, виреха дупенца, опитваха да се съешат с колоните, но след всяка една, вместо следващата, на мен ми се струваше, че излиза пак същата. Като в някакво безкрайно psycho-porn-deja vu на Стенли Кубрик. Дълги коси, дълги крака, дълги токчета, тъмен тен, тъмен бански. Ден по-рано от интернет отличих една по пиърсинга на циците, но тук те цици така и не показаха, което леко ме огорчи. Защото държах да видя. Все пак бе мис Плеймейт, не мис Плевен, нали.
Нямаше по какво да ги отличавам, все едно наблюдавах клонинги. Вярно, хубави, но еднакви, като отляти от силикон в калъп от гипс. За едно от момичетата водещият спомена, че е „световна шампионка по дупе“, но по-късно в сайта на AVN прочетох, че в категория „Hottest Ass“ тази година победителка пак е Alexis Texas и аз съм по-склонен да се съглася с това.
Една да имаше, дето да носи очила с диоптър или да люлее бирено коремче, щеше да ми е фаворит. Защото няма
нищо по-отегчително от едно нескончаемо съвършенство
Така че, докторе, ако за тебе красотата е симетрия, за мене животът е разнообразие и по бих предпочел да гледам конкурс за мис, проведен не в клуб Bedroom, а в клуб Kitchen, където момичета ще излизат по чорапи и сутрешен дъх, за да правят палачинки с… о‘кей, нека все пак да има и сметана, за закуска.
Редно е да кажа, че спекулациите с предварително избраната победителка и демонстративният отказ на една плеймейтка от участие заради това, се оказаха неоснователни. Дори и да е била предварително избрана, Елена Кучкова не бе предварително обявена и всички се изненадаха от победата й, дори и тя. Аз отново не се изненадах, защото да не се избира най-добрият е обичай тук.
Изненада ме обаче изборът за най-добра актриса на порно оскарите, а именно Remy LaCroix, която намирам за неразработена и неразличима. Изненада ме също и масираното телевизионно присъствие, включително на две национални телевизии. Някога някой каза, че ще познаем Апокалипсиса по това, че дяволът ще е във всяка къща, а рогата му ще стърчат на покрива. Е, Апокалипсисът се отменя, защото все по-малко рога стърчат на покрива, а дяволът цифроживява основно по кабел и по сателит. И макар че местният Мис Панаир бе отразен с няколко кратки кадъра извън прайм тайма, а порно панаирът в Лас Вегас се излъчва директно няколко часа, поне не се излъчва по Си Ен Ен.
0 Коментара