Изненадай го с обич

Писмо до редакцията: 

„На двадесет и три години съм. Не съм нещастна, но съм много объркана. Преди няколко месеца се влюбих в мъж на четиридесет. Мислех, че е нещо незначително, а ето че го обичам. В него открих и топлина, и разбиране. Харесва ми, че не ме лъже. Мислех, че може да ми остане приятел, но се излъгах: не мога миг без него. Когато го запитах какво ще правим, той ми каза: „ Обичам те и друго не искай от мен.“ Разведен е. Има две деца. Знам, че ще ми е трудно така да живея, че съм млада и имам свой път, но го обичам, а също така за нищо на света не бих отишла при друг. Омръзна ми да се разочаровам. Цял живот ли трябва да чакам и да се надявам?“

Ирина Димитрова, София

Така добре познавам този мъж,

че не мога да пропиша от взиране в почерка ти: наистина ли се казваш Ирина? И още: не си ли взела четири от своите години, за да наставиш неговите? Нима на четиридесет ще казвам така убито: „Обичам те и друго не искай от мен!“?

Добре познавам този мъж и ще си позволя да те поправя: наистина той мечтаеше да ти каже: „Обичам те“, ала не си го позволи от страх да не посее надежди и у двама ви. Трескаво запълваше всеки миг от самотата си с тебе, докато не остана време да се наспите от възторга на близостта си.

Но ласките ви протриха нежната граница на независимостта в приятелството и това, което беше ясно преди, става необяснимо за тебе: че единството на двойката ви изглежда без бъдеще.

Късно нощем, когато влюбените споменават бебенца като купидончетата на бъдещата си гарсониера, той почукваше страхливо на дърво и ти се свиваше обидена. Тогава той отново искаше да ти разкаже за момчетата си и мислиш не разбираше ли, че всяка вечер се повтаря?! Говореше, защото вече само ти му беше близка, а още повече — защото те обичаше, защото искаше да ти провърви, да имаш свои деца, та… значи и да го отминеш час по-скоро. В дългите му безсъници, които понякога те будеха в щастливите ви нощи, той осъзнаваше

колко е безсилен пак да постигне дом и пак да го засели

Стара умора от евтини квартири из предградията, разтегателни дивани, клозет на двора и чешма в градината, шепоти в условно бъдеще: „ако ни дадат апартамент…“, „когато имаме жилище…“, бебета в пàрите на собствените им дрешки, катадневните фойерверки на електрическия радиатор — не, той не можеше да ти разкаже кошмара на всичко това, макар че непрекъснато опитваше. Само някога се връщаше по-уморен от друг път и това, разбира се, не беше от повечето свършена работа през деня, не от работа. Това беше в дните, когато в службата му разпределяха ведомствените жилища. Не го искаха в списъците, не му позволяваха да подаде молба, не щяха да погледнат и бележката му от съвета, че е бездомник. Беше достатъчно, че е разведен.

Стигаше само това, че някога, преди пет години (след други пет на ядове и изчакване) майката на децата му се бе сдобила с две стаички за четиримата и с презрение над немъжествената му безпомощност да отвоюва нещо по-добро, се разшири на мястото му. Присвои си щастието му, уюта му, равновесието му, упованието му и обществена га му значимост на родител-възпитател срещу условността на „ако пак…“, „ако някога успея да…“ И, разбира се,

срещу свободата му да не посвещава никому живота си

да наема временен бит според джоба си, а провали – според слабостта си.

Ти искаше да е решителен и горд, а той се закопчаваше в нещастието си, та всеки път не го оставяше да се забравя в думите си. Прекъсваше го и жестоко търпеливо му обясняваше, че с децата, които двама ще отгледате, ще има онова, което днес му липсва и нима той не виждаше колко си отзивчива, всеотдайна, наречена му, друга?! Как не разбираше, че една несполука не е участ завинаги, а внезапна спирачка да се преориентираш?!

И най-важното: как можеше да те остави обезверена в мъжеството, без рицарска закрила след толкова разочарования от повърхностни момчета и нерешителни чужди съпрузи?

Прощавай, че ще ти повторя думите му, но откакто едно късно открито „несходство в характерите“, потвърдено със свидетел, е достатъчно да отстрани мъжа от съжителството с потомството му, силният пол не е силната страна в бъдещата брачна двойка. Сега няма човек в обществото, който е в състояние така да го унизи пред синовете и дъщерите му, както майката на неговите деца — на практика тя може да го изгони пред тях от къщи, да определя свижданията с рожбите си според своите настроения, да го изнудва чрез малките, да го злепоставя. Има ли достатъчно низка амбиция, тя може просто да го убие в съзнанието им, да го подмени, да обезсмисли живота му като баща. При това толкова по-лесно, колкото той по-силно се чувствува родител и более за тях, защото

не ще посмее да разкъса душите на чадата си,

като разколебава уважението им към мама, когато близостта им с него е убита по силата на законосъобразно взето решение.

Горчива е участта на мъжа с маломерно неделимо жилище и жена, решила да го отстрани оттам.

Добре познавам трзи мъж и ще си позволя да ти подскажа: той се бои от тебе. Когато един баща е унизяван пред децата си от майка им, той не изгражда своето достойнство върху рицарството, което ти желаеш. Друга е нравствената скала в душата му и децата там са неизмеримо по-високо от възможната любима жена — нея той съзнателно изтласква надолу, имунизира се срещу любов, дори с цинизъм е готов да се бронира срещу обичта. Неговото ранено сърце изтръпва пред тебе, защото с втория удар „несходство“ ти можеш да го отстраниш и от децата, с които сега излиза от неделя на неделя, и от тия, които тепърва може да има от тебе. Такъв, какъвто се познава, му изглежда непосилно да изнесе толкова загуби и когато ти шепне: „Обичам те и друго не искай от мен“, той те моли за пощада, за разбиране, за съчувствие, за раздяла. Той просто не може да ти изкрещи, че, разбира се, иска да е щастлив и да имате дом, мечти и деца, но всичко ще дойде наопаки; че времето на мечтите е неизбродно, а домът след тях — тесен и обикновено закъснял…

Как ще го убедиш, че ти ще издържиш?

Може би най-вече като не го упрекваш в нерешителност. Като започнеш отсега — без подписи, без договор! — да градиш семейството ви от тебе, от него, от неговите деца и от очакваните им братчета и сестричета. Неговите недели с тях да бъдат ваши дружни недели – най-хубавите: неделите, за които мечтаете.

Само с обич можеш да изненадаш и света, и него, а си закъсняла да го обичаш сам. Но пък имаш възможността да го привлечеш и спечелиш още по-силно: като се убеди, че милееш за най-свидното му. С това ще го направиш горд от любовта му пред децата — това, което иначе би го смущавало. Можеш да станеш техен идеал за женственост в семейството; чудото, което ще ги приобщи още повече към татко им; незаменимата му спътница,..

Ще чакаш и ще се надяваш цял живот за щастие, ако не ти стигне сила и смелост да го спечелиш сега, когато те обича любим човек.