Вече не е тайна почти за никого, че бялата рафинирана захар е едно от най-опасните, пристрастяващи и разрушаващи здравето ни подсладители. Но пък се нароиха много алтернативни подсладители, които сме склонни да приемаме за безвредни, само защото са различни от захар. Ето една ценна подборка от Svoizbor, който ще ви даде качествена информация, за да можете да избирате информирано.

Вредни подсладители

  • Аспартам (E 951)

Един от най-подлите и отровни подсладители. За жалост масово се употребява в подсладители за диабетици, в напитките на прах, в газираните безалкохолни напитки, дъвки, диетични вафли и десерти, енергийни напитки, боза, в някои медикаменти, сиропи и витамини за деца.

Последствията от употребата на Аспартам: натравяне с метанол (което имитира симптомите на множествена склероза), мускулни болки, спазми, гърчове, виене на свят, болки в главата, депресия, ставни болки, шум в ушите, влошаване на зрението. Особено опасен за диабетиците. Нивото на кръвната захар става неконтролируемо, в резултат на което много от пациентите могат да изпаднат в кома. Аспартамът силно повишава апетита за сладки неща, навярно поради спадане нивото на серотонина в кръвта. Води и до проблеми с опознавателната дейност на интелекта и намалява интелигентността. Спирането на консумацията на аспартам води до отслабване с 8-9 кг. Аспартамът е едно от изобретенията на печално известната компания Монсанто.

  • Фруктоза (глюкозо-фруктозен сироп, oбикновено царевичен)

Напоследък този подсладител присъства навсякъде в продуктите по диетичните щандове. И думата “фруктоза” звучи плодово и безопасно. Наистина – фруктозата, която си набавяме през плодове или мед, е чудесна. Но в продуктите има друго вещество – глюкозо-фруктозен сироп. Глюкозата в него изгаря бързо, или се складира в мускулите, черния дроб или мастните тъкани. Поради бързото си усвояване, тя стимулира панкреаса да произвежда много инсулин, което често е свързано с покачването на излишни килограми. Черният дроб има ограничени възможности за преработка на фруктоза, и когато тя дойде в голямо количество, голяма част от нея се превръща в мазнини. При експеримент с плъхове, хранени с големи количества фруктоза, всички развили анемия, висок холестерол и сърдечна хипертрофия. А черният дроб бил увреден като при прекомерна употреба на алкохол.

Така че, не се заблуждавайте от новият, модерен подсладител, който е полазил всички диетични щандове, присъства в шоколади, десерти, вафлички, сладки, готови сосове, сладки ядкови и зърнести блокчета и бисквити. Глюкозо-фруктозеният сироп е също толкова опасен, както и аспартама. Пагубен за хората в пред-диабетно състояние, или вече с усложнен диабет. Ето ТУК можете да прочетете резултатите от научно изследване на сладкия сироп върху възможностите за запаметяване и учене.

  • “Ацесулфам К” и “Цикламат”

Ацесулфам К е подсладител, добавян често заедно с аспартама, одобрен от FDA (Агенция за храните и лекарствата на САЩ) през 1988 г. Добавя се в диетичните храни, напитки на прах, дъвки. Чрез разпадния си продукт ацетоацетамид води до тумори на белите дробове, млечните жлези, тимусна жлеза, левкемия.
Цикламат – подсладител, забранен през 1970 г., след като в края на 60-те стана ясно, че е напълно способен да причини рак на лабораторни мишки, но отново се употребява в безалкохолни напитки. Натриев цикламат не следва да се употребява при бъбречна недостатъчност, а така също и по време на бременност и кърмене. Попадайки в стомаха, този заместител на захарта, под действието на живеещите там бактерии, се превръща в циклахексаламин — вещество, което не е изследвано и изучено окончателно.

  • Сукралоза

Сукралозата е вид преработена захар. Но крайният резултат е далеч от натурален. При изпитанията, проведени с гризачи, се установява намаляване на обема на тимуса, както и увеличаване на черния дроб и бъбреците. Свързват го и с увеличен апендикс, намален растеж на организма, намален брой червени кръвни телца, образуване на камъни в бъбреците, удължаване на периода на бременност, аборт. Този подсладител се преработва с помощта на хлор, а изследванията показват, че сукралозата преминавайки през телата ни нанася сериозни щети. Отделя при преработка в тялото силно токсични съединения, уврежда тъканите на клетъчно ниво, обърква трайно метаболизма, функцията на нервната система, на мозъка. И накрая, онази част, която тялото ни изхвърля, попада в заводите, пречистващи отходната вода, където не може да се разгради.

На границата между вредните и полезните подсладители

  • Сироп от агаве

Това е растение, подобно на кактус, което расте в Мексико и от което се прави и нектар, 1,5 пъти по-сладък от захарта, с относително нисък гликемичен индекс и мек, натурален вкус, разгражда се бързо и лесно. Нектарът от агаве се е използвал успешно още преди хиляди години за подслаждане на различни храни и напитки. Наричали го “медена вода”, защото бил по-сладък от меда и с далеч не толкова гъста консистенция. За производство на нектар от агаве се използва сърцевината на растението, като полученият сок (който се състои от фруктоза и глюкоза) се филтрира. Много нектари от агаве обаче съдържат 70-80% фруктоза. Агавата освен това е силно преработена по начин, сходен с този, по който се превръща царевицата във високо фруктозен царевичен сироп.

  • Захарен алкохол

Най-популярни от този вид подсладители са ксилитол, сорбитол, малтилол и еритритол. Всички те са естествени подсладители, които са направени чрез процес на ферментация от захарна тръстика. Те съдържат по-малко калории от меда и чистата захар. Предпазват от кариес. Това са алкохоли, направени от захар, но толкова много химически променени, че се считат за несъдържащи захар. Обикновено продукт, чиято структура е променена, за да стане “по-добър”, не е полезен за здравето. Някои дори твърдят, че тези продукти са много по-вредни от захарта и стимулират затлъстяването. Други странични ефекти на тези вещества включват коремна болка и диария.

Полезни подсладители

  • Стевия

Стевия е вечно зелен храст, чийто листа са естествен и безвреден подсладител (Парагвай, Бразилия). Древна билка със сладък вкус, която е възможно най-добрият заместител на захарта. Стевия е близка по вкус до захарта, но е около 300 пъти по-сладка. Тя е полезна за диабетици. Но FDA забранява използването й като подсладител поради конкуренцията, и унищожава готварските книги на Stevia Co. Всички видове стевия се получават като екстракт от листата на едноименното растение, като някои разновидности са по-вкусни от други. Стевията е богата на стевиозиди (сладки гликозиди), които участват в обмяната на веществата (но без съдържание на инсулин) и нормализират нивото на захарта в кръвта. Стевията съдържа също богат набор от витамини и въпреки силната сладост няма калории. Притежава антимикробично и антигъбично действие, укрепва кръвоносните съдове, помага да се регулира кръвното налягане, да се разгради лошия холестерол.

  • Органичен суров мед

Прочутият лекар Авицена препоръчвал меда като храна, която повишава работоспособността и удължава живота. Медът според него запазва младостта, изостря ума и възстановява паметта. Медът дава много енергия, сила и издържливост, съдържа имуностимулатори, възстановява силите след продължително боледуване. Можем да го използваме и за облекчаване на изгаряния, както и като естествено антисептично средство при порязвания и рани. Всекидневната доза за възрастен човек е около 100 г. Най-добре се усвоява като се разтваря 1 с.л. в чаша топла вода – 2-3 дневно.

  • Тръстикова меласа, петмез. Нерафинирана тръстикова или цвеклова захар

Макар да е с високо съдържание на калории, този вид подсладител изобилства от желязо, калций и калий. По този начин се превръща в здравословна алтернатива на повечето подсладители. Важно е да се знае обаче, че меласата не е подходяща за диабетици.

С нерафинираната тръстикова или цвеклова захар (кафява захар) съшо много се злоупотребява. Голяма част от кафявата захар в магазините е просто боядисана бяла захар. Трудно вече човек може да се довери на магазините, защото са безброй вратичките, които разрешават продажбата на откровени отрови, добре замаскирани с лъжливи или подвеждащи етикети. Но истинската нерафинирана кафява захар можете да познаете по това, че стои мокра, лепкава и тежка. Има особен, специфичен вкус, който не може да се сбърка.

Материалът няма претенции да е изчерпателен до край. Има и други не толкова известни подсладители като кокосова захар, кленов сироп, които също са чудесни и имат своите безспорни качества. Да ви е сладко!

Източник: Свой избор

Facebook Twitter Google+

0 Коментара