Другият живот - любовният

Кой казваше, че на тази земя извън нас и в самите нас съществува и другият живот – любовният?

Кой казваше, че хиляди го възхваляват и защитават, но и хиляди го опровергават и уязвяват, кой казваше, че може да бъде по-дълъг от вечност и по-къс от въздишка, кой казваше, че макар единственият му палач да са живите, единствено живите го даряват с милост, защото мъртвите отдавна са го забравили?

Неговото единствено убежище – любовната тайна.

Уверявам ви – Мъжът и Жената, които познавах, изживяха другия, любовния живот въпреки мълчанието, въпреки стенанието, въпреки изгнанието, в които изчезнаха завинаги. Мъжът остави след себе си доказателство – черния пламък в бялата душа на Жената, а Жената, чиято плът бе пламъци, грях и съновидения, остави в душата му пепел, безсмислена пепел.

Това е причината от любовта им да не се явят синове.

Моят единствен дар към Двамата бе, че населих живота им с любовни думи, каквито нямаха и без които бе невъзможно да живеят, но се боя, че направих твърде малко – любовта им изтичаше като пясък, топеше се като сняг, чезнеше като сън; твърде малко направих, за да бъдат спасени: хиляда любовни строфи.

Останалото погълна времето.

Сенките на Ромео и Жулиета продължават да се срещат на площада на любовта, но ние не знаем чия е третата сянка, която ги следва мълчаливо.
Голямата любов е като торнадо – след нея остават единствено разрушения.
Любовното прачувство е закодирано в хилядолетния човешки ген.
Нищо по-ужасяващо от палача на любовта. Погледнете в душите си – не са ли окървавени?
Стар стих, прошепнат от душата: „Едни са жените, които си любил в нощта, а други, които в съня си обичал…“
Сексуалният акт е свързан винаги с конкретно осезанаие – с часовник, който бие, за да докаже трагичната ни мимолетност; с отворена балконска врата – една илюзия за безкрайност; с чувството за възнасяне в любовните небеса, призрачно като рая. „Мистическата задача за съединението на личностите в една плът е непостижима“ – прерязва ни като с нож една категорична мисъл на Н. А. Бердяев.
Грехопадението е първата крачка към любовното
робство.
Татко Омир загадъчно мълчи за двойниците на Одисей, които не пожелаха да се завърнат при Пенелопа.
Любовните демони? Ослепялата плът, оглушалата душа.
Познавам поета, който твърди, че е на тоя свят, за да допише недописаните любовни строфи на мъртвите си събратя.
Любовната поезия има и друго измерение – като следсмъртно послание. Доказателства? Надписът в гробницата на Клеопатра: „Хиляда години те чакам зад тая врата. Ела. Греховен е мракът.“
И варваринът, който вдига брадва над красотата, трепва.

В памет на Мургавия

Имам самотното чувство, че някога, в младостта, бях Яворов, че притежавах магията на любовните му думи. Трудно е да обясня всичко това и все пак чувството съществува – крехко, ранимо и беззащитно, както самата любов.

Любовните думи на Яворов са черни пламъци.

Любовта на поетите съвсем не е по-изгаряща от любовта на останалите, разликата е единствето в „божия дар“, с който поетите „документират“ своите чувства. В този смисъл мислете за любовната поезия като за документи на любовта. „Душата ми е стон. Душата ми е зов. Защото аз съм птица устрелена…“- две съвършени строфи от 13 думи, организирани от мощен поетически дух. Творческата алхимия е възможна и в случая името й е Яворов.

В знак на преклонението си пред Оня, когото в мъртви нощни часове наричах Мургавия, изричам отново любовните му думи, будейки един полузабравен спомен от младостта. Здрачът в къщата на „Раковски“, сенките на Яворов и Лора, револверът, строшената чаша с отрова, предсмъртната бележка… И тогава внезапно попитах жената, която обичах и без която мислех, че ще умра:

– Какво би избрала от този дом?

– Огледалото!- бе най-неочакваният отговор. – Запомни ме завинаги в огледалото на Лора.

Бях в часа на синята мъгла, на 33, когато – може би наистина бях Яворов…

Христова възраст

Никога не бях по-близо до песента, отколкото на 33 – всички любовни камбани бият на 33.
Никога не бях по-близо до любовта, отколкото на 33 – всички любовни камбани бият на 33.
Никога не бях по-близо до гибелта, отколкото на 33 – всички любовни камбани бият на 33.

Пази се от 33.

33 е единственият ти шанс да бъдеш Бог или Юда – по-нататък са само любовните ти мълчания.
33 е единственият ти шанс за безсмъртна любов – по-нататък са само любовните ти стенания.
33 е единственият ти шанс да си жив или мъртъв – по-нататък са само любовните ти изгнания.