Скулпторът Христо Илиев има една пластика “Затворът” – човешка глава в реален размер, само че черепът представлява кутия-решетка без дъно. Чудесна метафора за живота на главната героиня в “Безумецът от Таро” на Деница Дилова.
Съдия Надя Черняк е подредила “правилно” живота си – деца, съпруг, професия, репутация, данък “Обществено мнение”… Всичко ѝ е както трябва по стандартите на клиширания провинциален град. Съдия Надя Черняк е подредила “правилно” живота си по силата на свободната си воля, която ѝ отрежда правото да избира как да живее и каква да бъде. Не, не така. Отрежда ѝ правото да има каквато си иска идея за себе си и да вярва в нея.
Докато фортуната не ѝ праща Онзи – диаметриално противоположния, обществения обругател, социално изключения, който живее само за себе си, по личните си правила, за собствените си нужди. Онзи, който се надсмива над нормата, който е единица мярка за патологията. Който е всичко, от което съдия Надя Черняк се е отказала в себе си, за да бъде нещо удобно, сигурно и безопасно.
Но ето го него – привлекателния, предизвикателния, рисковия. Чужденец не защото е от друга страна, а защото не е присъщ на подредения ѝ, монотонен свят. Доминик е баск, който се крие в българското село Голеш от френското правосъдие и от испанските терористи. Доминик е “сам като куче”, несвързан и необвързан с нищо и с никого, освен със склонността си да изпитва удоволствие от насилието, от нарушаването на обществените порядки. Доминик е онази сянка на госпожа съдийката, която тя отхвърля като част от себе си, докато не се сблъсква с нея челно.
Срещата е най-страшната за Надя Черняк – срещата със себе си, с онова, което е и с онова, което не е в лицето на младия баск. Срещата им е скъсването на оковите, с които сама се е вързала, откриване на една друга страна от живота – скрита, разтърсваща и освобождаваща. Нищо не окрилява така, както любовта. Нищо не реже крилата, с които се издигаш до седмото небе, както любовта.
Доминик е класически психопат – спрял в емоционалното си развитие в момента, в който е спрял да усеща обич. Съдия Черняк е идеалната фигура, която да го върне в усещането да бъде обичан – по-възрастна с 14 години и прилича на майка му. Христоматиен мизансцен за лекуваща любов или за жестоко убийство.
Извършва го тя. Съдия Надя Черняк. Не буквално. Психо-емоционално съдия Надя Черняк се самоубива.
Деница Дилова е непростимата дързост в модерния български роман. Остро и тежко в лекотата си перо, което се разпознава по характерния си, задъхан от ирония и сарказъм стил. Стил, който не може да бъде сбъркан, без да крещи с маниерност и претенция. В “Безумецът от Таро” авторката се е гмурнала в дълбокото на най-жестоките психически механизми и ги е извадила от там с приемане и разбиране, които са нужни, за да прозре читателят, че всяко човешко същество носи в себе си животинче или чудовище – зависи как си го опитомил.
0 Коментара