Има различни презентирани теории на философи, психолози и школи, които споделят на база проучванията си отговора на въпросите: „Какво ни формира? Какво ни прави такива, каквито сме? Как моят живот е подреден по този начин? И вариантите в отговор на това са различни – генетична предразположеност, фамилен опит, кармична обремененост, вселенски план, тайни общества, храната, която консумираме и т.н.
Оказва се, че преживяванията ни са централният елемент за формирането на нашата личност, за формирането на нашите избори, на ученето на децата в семейството от родителите, чрез опита, който показват.
Това е текст, който ще замисли читателя дали оставя емоцията да бъде преживяна, чута и разбрана или винаги може да бъде заместена с прагматичното.
Можем ли да откупим липсата?
В нас:
Ние не се раждаме в утопия – „идеалният живот“, който е прекрасно подреден. И не е задължително, защото в личен план всеки преживява кризи или по друг начин поднесено – етапи в психоемоционалното си развитие. А именно необходими стадии, през които детето трупа опит в изразяването и регулярното управление на емоциите в неговото израстване.
Емоционалното развитие има своята свързаност, то е свързано с когнитивното, поведенческото развитие и влиянието на социума. В тази връзка, човек формира триединство – То ( базова структура – задоволяване на инстинкти), Аз (разум и осъзнати чувства) и Свръх Аз (всички авторитети, които ни налагат, правилата и нормите в обществото). Препятствието тук може да бъде
разминаването на това триединство.
Като човек който не овладява първичните си инстинкти, или пък човек, който винаги във всяка ситуация се подчинява на правилата отвън и не изразява себе си. Тук отработването на липсващата потребност може да се изпълни в пътя на деликвентното или иначе казано – нарушавайки обществените норми на всяка цена. Разбира се, винаги присъства личният избор за лична работа със себе си, за допускането на друг модел за реакция тук и сега. Именно надграждане на базовите модели, смяна на роли, работа с подкрепящ специалист в хуманитарната област, биха били прекрасни варианти в стъпките към осъзнатото.
В семейството:
Доста често в семейства с липсващи родители това може да се получи, като резултат. А именно да се монитизира липсващото внимание. Често в семейства на моряци, шофьори, дипломати, това се случва. След като се прибере в семейния дом, отсъстващият партньор/родител прави подаръци. Тук има „капан“ вследствие ако това не бъде отработено, а именно несигурният стил в отношенията, който бива пренесен, макар и базово преживян тук и сега, в бъдещето. Разбира се, този капан, може да бъде отработен с различен подход. След необходимото отсъствие, липсата може успешно да бъде трансформирана освен с подаръци, и с внимание, емоции и споделеност. Тогава и напред във времето порасналия човек ще държи в себе си базово щастливо вътрешно дете.
В обществото:
При личността, която не е получила достатъчно подкрепа, разбиране, споделеност, топлина в израстването си, доста често се случва това да се предава и в свързаността на тази личност в социума. И хубавото тук е, че е логично. Именно причинно-следствената връзка за случващото ни се в живота е налице. Но тя не винаги може да бъде осъзната. Човек може да се подведе във варианта, в който плаща за споделеност в личен план или за определен статус в обществото. Уж лесно и някак нещата са прагматично-търговско ясни. Но изолираните емоции не водят до дълготрайна удовлетвореност с материални стимули. Позитивното е, че ако има тази осъзнатост, човек може да работи със себе си за своето надграждане и по-удовлетворено бъдеще в стил, който е отвътре – навън.
Монетизирането на личните преживявания води до щастие. Дали?
Съществува мит, че само хората, които нямат достатъчно финанси са уязвими към емоционална търговия с валута „самия себе си“. Но в този вариант, изборът се определя от ценностите. Ако в средата, в която едно дете се формира няма емоционална интелигентност, в разбирането, изслушването, подкрепата на детето, то би било по-уязвимо към структура на личността извън потребност за лична стойност.
Това което можем да направим за семейството ни е да изграждаме поле с доверие, така, че ако нещо се случи, всеки в семейството да се чувства спокоен да споделя. Да отделяме грижа и време за инвестиране на енергия към вътрешния ни свят и към междуличностните ни взаимоотношения.
0 Коментара