Из книгата на д-р А. Дебе “Брак и безбрачие” с най любопитните исторически и медицински подробности за взаимните отношения на мъжа и жената. Издадена в България през 1886 г.
Сред старите народи органите, които дават живот на човека, са били на почит, а тяхното изобразяване не е оскърбявало очите и не е било предмет на срам. Срещало се е навсякъде като израз на възпроизвеждането на рода и плодородието, заради нравите на тия далечни епохи.
Индийците чествали богато празника Linguama, посветен на мъжкия орган, като изливали от бронз или дялали от камък (дърво) изкусни
изображения на мъжкия член, които служили за украшения на жените
И тъй като празникът бил религиозен, набожните ги окачвали на шията си, украсявали косите си, или правели с тях гривни. В храмовете се пазели гигански лингами, пред които жените се кланяли и молили за плодовитост. Някои факири и религиозни просяци, стояли полуголи при вратите на тия храмове и предлагали своите лингами да ги целуват жените. Безплодните жени, с надеждата да имат деца, не се отказвали да допрат с устни тоя жив амулет и тутакси хвърляли на факирите своята милостиня.
Тия неблагопристойни обичаи служили като възбуждащо средство за жените, а сладострастните танци на баядерките възпламенявали мъжете. Нямало нито един храм, който да няма своя трупа от баядерки, защото парите спечелени от прелестта на тези обаятелните развратници, се употребявали в полза на жреците.
Брамините възприемали жената като поле, а мъжа като семе, което да го засее. Посяното поле, ако в течение на седем години оставало безплодно, считало се за неизгодно и го оставяли на другиго, т.е. след седем години съпружество, ако жената нямала деца, я захвърляли и си вземали друга.
Старите египтяни изсичали на всички паметници
емблемите на човешкото произхождение
и е твърде вероятно целта на техните прочути тайнства, да е била свързана с възпроизвеждането на човешкия род и подчинението му на религиозните закони.
Херодот, Питагор, Платон и други гръцки философи, посветени в тия тайнства, премълчават за онова, което е ставало на тях.
В Египет e имало култ към фалоса, който привличал безчислени тълпи в Мемфис и другите големи градове и който се придружавал с такива срамности, за които тук ще премълчим.
Гърците заели от египтяните само това, което е било в съгласие с тяхната природа и отхвърлили всичко, изглеждащо им твърде грубо. Населили своя Олимп с богове и особено упоително красиви богини като олицитворение на всичко прекрасно, велико и могъщо в живота. След тия божества дошъл ред на полубогини и нимфи, едни от други по-нежни и хубави. Жителите на Олимп слизали на земята и не се страхували да се унизят, дарявайки любовта си на простосмъртните. И така езичеството, което се усмихва в алегориите на завладяващата гръцка митология, обобщило култа към любовта, организирала материята и привела в стройност хаоса.
Многочислените храмове, издигнати в чест на богинята Афродита, привличали неизброими тълпи от чужденци. Древногръцките полиси, но особено Атина и Коринт, чествали богинята с шумни празненства, на които присъствали пленителни хубавици (каквито сега не се срещат) и които се придружавали от обстоятелства твърде благоприятни за възпроизвеждането на човешкия род, като
често се превръщали от пламенни увлечения в тъмни сладострастия
Трябва да се отбележи, че многолюдието се кланяло на Афродита не само заради любовната й власт над богове и хора, но и защото се бояло от гнева й, съпроводен от ужасното отмъщение, наречено нимфомания. За доказателство се сочили нещастно скитащите се из Пелапонес полуголи жени, изгарящи от сладострастен огън, който нищо не можело да погаси, тъй като презрели култа към богинята.
Атина и Коринт били местата, където хората най-често и с постоянна страст се предавали на любовните забавления. Най-прекрасните и съблазнителни хубавици на света привличали всякакви иностранци в тия градове – светилища на науката и изкуствата. Реторикът Алкифрон ни е оставил описание на нравите и имената на най-прочутите красавици (хетери) от тая епоха, в чиято чест са въздигали храмове и на които са отдавали божествени почести, заради изключителната им хубост.
Римляните, които подражавали във всичко на гърците, надминали своите учители в поклонението си пред Венера. Храмовете в чест на богинята били по-многобройни от тези на Юпитер, а тълпата от поклонници непрекъснато ги увеличавала.
Боговете Бакхус, Приап и Пан се срещали навсякъде с извънмерни мъжки части.
Фалосът бил обожаван
и по примера на египтяните, римляните правили с него талисмани и украшения. Художниците и занаятчиите придавали на трапезните и готварски принадлежности(амфори, чаши, светилници и др.)формата на фалос. Архитектите използвали фалосовата форма като духовен символ при изграждането на сгради, храмове, зидове и дори на каменните столове пред къщите. При градските врати, в градините и полетата, на главните и малки пътища – навсякъде се издигали огромни фалоси, заради тогавашната мода.
В началото на пролетта в Рим омъжените жени и престарелите моми отивали в Квириналската гора, в която се намирал грамаден фалус, изработен от лимоново дърво. Задигали тоя фалус и го пренасяли на ръце в храма на Венера, докато пеели драматични химни. След няколкочасов престой в тоя храм, където се отдавали на сладострастието, почитайки богинята оплодителка, го връщали обратно в гората. Римляните отбелязвали и други празници, на които половата възбуда достигала до най-висока степен (птицегадателството, термофорите, вакханалиите, празниците на Церера) и предлагащи на двата пола най-енергетически стимули на желанието.
Овидий, Тибул, Катул, Салюстий, Вергилий, Хораций, Марциял, Ювенал, Петроний, Плавт и Теренций описват тия празници като събрания, на които
разпуснатостта нямала граници
Сладострастието било най-господстващото наслаждение на тая епоха. Излишества от всякакъв род и развратът достигали до такава степен, че като прочете човек “Гощавка у Трималхион” (Satyricon) от Петроний, трябва да признае, че никой друг народ (без да се изключват асирийците и вавилонците) не е надминавал по разврат тия изродени римляни, които скоро станали плячка на варварите.
При падането на Римската империя християнството за някое време обуздало сладострастието, но страстта, задържана в периода на мистицизма, отново се пробудила. Не била показна като в езическите времена, а се удовлетворявала тайно. Без да се съобразява с препятствията и с най-строгите правила, тя малко по малко се натрупала и възродила през десети век от н.е. заедно с Теодора и Мароция – истински Месалини на християнския Рим. Сладострастието, което не спирало да се развива, лъснало с пълна сила през 16 век при папа Сикст IV, Риарио, Борджия и Фарнезе, които със своите престъпления и безсрамен разврат надминали всичко, запазено за тях от коронованите чудовища на Рим.
И накрая да споменем, че през 17 век някои философи, без да се боят от преследванията, на които ставали жертва, имали смелостта
да въстанат против безнравствеността на аристократите
и да нападнат предразсъдъците, поддържани от заинтересованата класа. По техния път тръгнали и продължили започнатото дело и други мъдреци. На учените – моралисти на осемнадесетото столетие ние дължим пълното подреждане на обществото. Тия благодетели на човечеството унищожили един след друг предразсъдъците; борили се с хидрата на суеверието – плод на невежеството; пръснали светлина между народите, лишени за дълго време от нея; изчистили нравите и отворили нов път, който ние сега следваме. Слава и чест на тия философи от 18 век, без които Европа и досега щеше още да бъде покрита с непроницаем мрак.
0 Коментара