Народът я нарича още чубрика, чубра, а латинското й название сатурея е свързано с езическите божества сатири, на които се е приписвало чревоугодничеството.
Градинската чубрица е едногодишно тревисто растение. Родина му е Средиземноморието и Близкият изток, среща се и в Южна Европа. У нас се отглежда като подправка и лечебно средство, има и диворастяща чубрица.
В медицината и фармацията се използват подземните и надземните части на градинската чубрица, а в кулинарното изкуство – цялата надземна част (всички, събирани по време на цъфтеж).
Тя стимулира дейността на стомаха и червата, действа спазмолитично и оказва благоприятен ефект при колики на стомаха и червата, прилага се за лечение на някои бъбречни, чернодробни и жлъчни заболявания.
В българската народна медицина чубрицата се използва при високо артериално налягане, като диуретично средство, при хрема и кашлици. Употребява се още при катари на лигавицата на стомаха и червата.
Градинската чубрица се приема вътрешно под формата на извлек: 2 супени лъжици ситно нарязана дрога се залива с половин литър вряща вода и се оставя да кисне 1 час. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по една винена чаша преди ядене.
Като подправка градинската чубрица намира широко приложение в българската национална кухня за ароматизиране на трудносмилаеми храни – боб, леща, зелен фасул, грах. Освен това е желана подправка и придава пикантен, приятен аромат в ястия от агнешко и овнешко месо, в зеленчукови и картофени супи. Прилага се още при приготвянето на колбаси, за ароматизиране на сирената. В случаите, когато се поставят цели клончета, чубрицата се вари с основните продукти, като се изважда преди поднасянето им.
Прекрасна комбинация се получава при употреба на чубрица и магданоз, сушени зеленчуци, дафинов лист, чесън, розмарин, целина и гръцки сминдух.
0 Коментара