“Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така.”

Ерих Фром

Най-сигурното нещо в живота е промяната. Сигурна съм, че всеки от вас е чул поне веднъж това твърдение. И наистина – самите ние се променяме и еволюираме непрекъснато. Природата се променя, обществото се променя, убежденията и нагласите се променят. Ами връзката? Връзката между мъжкото и женското, устремени към вечното търсене на идеалната хармония. Нима тя не търпи развитие? И тя се подчинява на универсалните природни закони, закони за обмен и протичане на енергията.

По темата за любовта в продължение на векове са се изписали хиляди поеми, романи, дори научни и изследователски трудове, разглеждана и изучавана е от поети, писатели, музиканти, театрали, творци. За любовта са изписани милиони страници със съвети. И все пак в съвременното ни общество срещаме огромна неудовлетвореност,

разпадащи се връзки и бракове,

криворазбрана любов, страх и измъчени отношения. Причините за това са комплексни и многопластови и индивидуални за всяка една двойка, всеки се бори със собствените си нагласи, убеждения, представи, страхове от предишни опитности и цели, през които се пречупва усещането и разбирането за любовта.

Поддържането на успешна връзка е истинско изкуство, което изисква гъвкавост и промяна във всеки един етап от развитието й. Но дори търпящи развитие, има няколко основни предпоставки за успешната връзка според книгата на Кирил Стойчев „Еволюция на връзката“, които сега ще разгледаме. Не очаквайте да прочетете типичните съвети за поддържане на любовта, които сте чели в женските списания.

Както вече отбелязахме, абсолютно всичко в природата се подчинява и ръководи от принципа на енергийния обмен. Същото важи за

отношенията между мъжа и жената.

Мъжът представлява мъжката ян енергия, активния принцип, даващ, доминиращ, действащ. Жената пък е тази, която в женската си ин енергия символизира приемането, духовното, емоцията. Тези два принципа и енергии се преплитат, ваимодействат си и се допълват.

Но именно за да се допълват в една абсолютна хармония, има определени взаимозависимости в концентрацията и разпределението на тези енергии. За да стане по-ясно и нагледно, ще използвам един прост пример – движението на електричеството, или пък движението на реката. И двете се движат от плюс (височината) към минус (ниското). Обратното е невъзможно. Ако пък двете точки, между които трябва да се движи водата се намират на едно и също равнище, водата не тече, а застоява. Тоест-получава се енергиен застой, а ако енерията не протича, водата ще се превърне в блато. На същия принцип работи енергийният обмен между мъжа и жената. Ами как се отразява подобен

застой във връзката между мъжа и жената?

Но дори и в простия ни пример, нито в който и да е процес в природата, нито във взаимоотношенията не наблюдаваме само еднопосочно движение. Наблюдаваме кръговрат. Непрекъснат, неизчерпаем кръговрат на енергия. По същият начин в своята мини енергийна система, мъжът и жената обменят взаимно енергия, която „захранва“ другия.

Нека навлезем в по-голяма конкретика и разгледаме нивата, на които мъжът и жената си взаимодействат енергийно.
Това са:

  • 1. Физическо (материално) ниво – съответства на мъжкия принцип
  • 2. Емоционално ниво – съответства на женския принцип
  • 3. Интелектуално ниво – съответства на мъжкия принцип
  • 4. Духовно ниво – съответства на женския принцип

И тук виждаме съвсем точно и по равно разпределени роли. За да съществува пълната хармония на взаимно отдаване и приемане на енергия, всяка от страните трябва да приема и отдава на другия тази енергия, която му съответства. Тоест – мъжът би следвало да отдава енергия на физическо и интелектуално ниво, а да приема от жената енергия на емоционално и духовно ниво. И обратното – жената отдава на духовно и емоционално ниво, а приема на материално и интелектуално.

Но от огромно значение за здравата и успешна връзка е правилото разпределение и концентрация на тези енергии. Често се шегуваме със склонността на някои жени да искат твърде много на материално ниво. Твърде преекспониран и видоизменен е този аспект на енергийния обмен в „цивилизованото“ ни общество. Ако се абстрахираме от крайностите в женските и мъжки типологии, рожба на криворазбраната ни цивилизация, всъщност потока на енергия на материално ниво е съвсем нормално да протича в посока от мъжа към жената. Моите уважения към

еманципираните мъжетрошачки,

които могат да прочетат тези редове. Уважавам и подкрепям стремежа на Жената към свобода, независимост и професионална реализация. Но има една тънка граница, която ако бъде прекрачена не води до нищо добро във връзката. Дори ако на пръв поглед мъжът е доволен и щастлив, бидейки в ситуация в която е във финансова зависимост от жената, тя изкарва повече пари, или дори го издържа, то с времето реалните последствия от тази ситуация ще започнат да се проявяват. На мъжът природно е заложено да бъде по-силният, по-можещият, да бъде закрилник. В описаната подчинена ситуация, той няма да се чувства реализиран. Това може да доведе до чувство на потиснатост, зависимост, озлобление. Нищо чудно да си потърси друга връзка, в която да може да демонстрира превъзходство, мъжество, сила и възможности – само за да компенсира чувството за малоценност. По същата причина е необходимо да има

правилния баланс и в сексуалните отношения.

Макар мъжете да твърдят, че харесват освободени и еманципирани жени, малко са мъжете които (в дълготрайна перспектива) ще се радват да имат по-опитна партньорка в леглото. От друга страна, колкото и да е опитна и сексуална жената, никога няма да се чувства щастлива, ако партньорът й вечно чака тя да бъде активната страна. От гледна точка на различни опитности и разнообразие, разбира се, би било хубаво партньорите да разменят ролите си и да пробват различни неща. Но в основата си, мъжът е този, който следва да бъде по-активната страна.

По същия начин действа неправилното разпределение и другия мъжки принцип – интелекта. Не, не казвам, че жените трябва да са глупави, за да бъде успешна връзката. Всеки индивид има естественото си право и стремеж към развитие. Но просто е необходимо за добрия баланс в една връзка, интелектуалното равнище на мъжа да бъде поне на нивото на жената, а в идеалния случай – да го надвишава. Знаете ли

колко жени познавам, чийто интелект е блестящ,

а партньорите им „подтичкват“ отзад. Това стъпва самочувствието на мъжа, защото той вижда и осъзнава пропастта между тях, а жената се отегчава и разочарова от партньора си. Една жена винаги трябва да се възхищава поне на едно нещо в мъжа си. За да постигне това, разбира се, мъжът трябва да положи усилия – интелектът е нещо, което подлежи на обучение и развитие.

Да разгледаме сега и енергийните нива, в които жената отдава.

На емоционално ниво, жената е тази, която следва да бъде по-чувствителна, по-любяща, разбираща и приемаща. Обратното разпределениe на емоционалната енергия би поставило под въпрос както женствеността на жената, така и мъжествеността на партньора й. Както жената би следвало да приеме мъжкото отдаване с искрена благодарност и любов, така би трябвало и мъжът да направи опит да разбере и приеме емоционалната природа на жената. Много шеги и хуморески са изписани и изрисувани за тази тайнствена женска емоционална страна.

Хуморът е солта на живота,

но нека не го превръщаме в пародия, защото тогава започва да нагарча. Жената има потребност емоционалната й страна да бъде приета и уважавана. Изслушването и чуването на това, което има да каже всяка от двете страни е еквивалентно на приемане и разбиране. Изслушването с внимание (чуването) е равносилно на благодарност. Използвайте го.

Духовното ниво, също активно и присъщо на женската страна допълва и доизгражда пълното взаимодействие. Жените по природа са дарени с по-голяма сензитивност, по-склонни са да изучават и разбират духовното, по-ясно усещат и осъзнават невидимите нишки, които свързват, направляват и поддържат връзката със заобикалящия ги свят, включително и връзката с партньора. Срещала съм

мъже, които вечно мрънкат

и се оплакват, че не се чувстват разбрани и подкрепени от жените си в начинанията им. Грешката на тези мъже е, че очакват действена, физическа подкрепа. Чакат някой да ги подбутне и да предприеме действия вместо тях. Чакат някой друг да поеме отговорност. Не това е подкрепата, която трябва да ви даде жената. Не в хармоничния, партньорски съюз. Жената е тази, която ще подкрепи решенията и действията ви – но на духовно ниво. Жената е тази, която ще ви вдъхне сили и увереност, която ще бъде до вас и ще ви подаде ръка, дори да се спънете и ще продължава да вярва във вас. Но няма да свърши работата вместо вас.

Един от основните проблеми на съвременните връзки е именно объркването на гореописаните енергии. Жените започнаха да подражават на мъжкия принцип и да се опитват да изземват функциите му. Мъжете интегрираха твърде голяма част от женското начало в себе си и там някъде.. по средата – енергията замря, спря да се движи, обърка природно зададените посоки… и от там насетне тръгнаха всички неразбирателства. Не е ли време най-сетне

мъжкото да престане да робува на измислените стереотипи,

да се бори със себе си и да се втурва хаотично в безсмислени битки,…докато в същото време се лута, страда и търси…? А да признае и опознае най-сетне женското начало в себе си. И женското да спре със своите битки за надмощие… тези игри сме ги играли вече – и от двете страни. Време е за единение. За баланс и партньорство. Защото само тогава сме цели, съвършени. Ин и Ян, Светлина и Тъмнина, Слънце и Луна, Дух и Душа, Мъжко и Женско. Всичко е едно. И е време да се осъзнае и работи в ЕДИН-Е-НИЕ. Тук и Сега.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара