Аз съм дете от втори брак. И затова зная от опит, че това съвсем не е безобидна работа. Имаше едно изследване, което показваше, че повечето гении са от възрастни родители. Колкото повече са им годините, толкова по-гениални са наследниците им. Но тъй като църквата твърде късно разрешава разводите, това изследване в съвременния му вариант означава: децата от втори брак са с едни гърди пред родените от първата любов. В някои отношения.
„Без любов животът е прозаичен“, се пее в един стар шлагер. Но не може да отречете, че има разлика между първите сърдечни трепети и чувствата на зрели хора. Не казвам, че едното е повече любов от другото, но разлика има. Трудно е да си майка, която получава контракции по време на 24-часов танцов маратон и тича да кърми рожбата си между две лекции.
На такива майки се падат и съответните бащи –
силно уплашени от бащинството, отговорностите, дома и семейството въобще. Те не знаят да се радват ли на пронизителния бебешки рев или да бягат през глава, най-добре в кръчмата при старите авери.
Няма да говорим за генетичните заложби, защото нищо не е доказано, но всички тези обективни условия водят неминуемо до тежко детство. Ако отрочето оцелее, то обикновено е благодарение на бабите, дядовците и всякакъв вид рода, която се втурва да помага на „младите“.
Има два варианта – или малкият човек се научава да се оправя както може, предимно сам, или родителите му го обсебват в неумението си да гледат деца и накрая задушават наследника със собствените си амбиции. И в двата случая не е лесно. Дали защото с младостта отминава и представата, че семейният живот е безспирен купон, дали защото любовта се е превърнала в навик или просто поради „несъвместимост в характерите“, но честичко
женитбата в невръстна възраст завършва катастрофално.
Тя спира да вижда прилика между него и Брус Уилис, а той отваря очи и за другите прелести на този свят. Следва агония, развод и глътка свобода. Но тъй като човешката същност е крайно несъвършена и той, и тя накрая пак намират сродна душа. Разбира се, този път сетивата им са далеч по-изострени, защото и двамата не искат да се парят повторно. Този път разумът побеждава емоциите и освен в очите влюбените се гледат още в портфейла и се опитват да си представят живота с новата си половинка след, примерно, 10 години. От една страна, прясно попадналите в клопките на чувствата твърде рационално прехвърлят плюсовете и минусите на потенциалния годеник. Същевременно обаче попарените веднъж, са склонни на много
повече компромиси, когато пак се впримчат в страстна връзка.
Защото отдавна не са на по 16 и защото знаят, че природата не е дарила нито един гросмайстор с фигурата на Аполон. Този път някое и друго килце в повече няма значение, нито лекото заекване, а десетината побелели косъма стават абаносови на фона на банковата сметка. Мъжете пък се смятат за щастливци, ако намерят жена, която не изпада в истерия при всеки повод, веднага щом прехвърли 30-те. Ако пък освен това умее да готви нещо различно от пържени яйца и е свикнала да ходи на фитнес поне веднъж седмично – значи са улучили десятката. Ако такава двойка се реши на брак, то доста по-трудно ще се реши да има деца. Това би било резултат от дълго премисляне, нещо като рискова инвестиция.
Първо, годинките на майката и таткото вече се усещат,
второ, ако са изгледали по едно-две отрочета и са дали своя принос срещу сгромолясващия се демографски баланс, защо да разводняват своята позакъсняла любов с нови памперси и биберони. Но пък какво друго да се очаква от двама влюбени, освен да се задълбочат върху правенето на деца. Както споменахме по-горе – несъвършени сме, уви. Хубавото е, че при втория опит няма грешки с хапчетата анти-бебе и няколко безсмислени аборта. Най-често сега всичко е изчислено.
Запомнете, мили наследници на родители с втори брак, вие сте щастливци. Независимо колко деца са оставили при бившата си половинка, вече не толкова младите родители засипват с обич новата челяд.
Няма обяснение за това, но обикновено така се получава. Може би защото всеки от родителите ревнува, явно или тайно, от „другото“ дете, а заедно с него – от „екс-живота“ на своя любим. Освен това всеки от партньорите си
носи чувството за вина към „бившите“
и се опитва да претвори в дела всяка грижа, която някога е отказвал в семейните обязаности. И така неведоми компенсаторни механизми прехвърлят цялото внимание върху детето, което трябва да бъде отплата за стари брачни неволи и родителски неуспехи. „Ето, сега вече аз ще възпитам един истински гений/невиждана красавица“, казват си родителите и запретват ръкави с надеждата, че второто издание ще бъде по-добро от първия опит. Е, вниманието понякога идва в повече, но обичта никога не може да бъде прекалена, нали?
Има някои известни неудобства да бъдеш дете от втори брак. Когато си малък например, се чувстваш зле, че твоите родители са по-възрастни от родителите на твоите връстници. Усещането, когато за първи път те попитат защо дядо ти идва на родителска среща, е огромен срам. Щом преодолееш срама и се
научиш, че трябва само да се гордееш с родителите си,
те изведнъж се втренчват в теб и твоите тийнейджърски проблеми, просто защото са твърде възрастни, за да имат свои. Когато и това отмине, вече идва времето ти да се отплатиш за всички грижи. Имам предвид – буквално, с пари, купуване на лекарства и т.н. Това обаче са по-малките проблеми. Зрелите родители имат много повече да ти дадат от младите. Можеш да попиеш от безценния им опит още с кърмата. Не е за подценяване фактът, че разделени с първите си половинки и събрани във втори брак, твоите майка и баща вероятно ти осигуряват щастлив семеен живот без скандали и заплахи за развод. Всъщност никога не е късно да се започне отначало.
0 Коментара