В първите месеци от майчинството се получават най-много съвети. По-неуверените майки са убедени, че е почти невъзможно да се справят с толкова изисквания на медицината и педагогиката, минавайки през най-различни „школи“ по отглеждане на деца.
Съветите, които ви предлагаме, на дългогодишния педиатър д-р Любомир Божков са посветени на най-често наблюдаваните грешки в отглеждането на кърмачетата.
Досега съм чул само няколко майки да казват, че прехранват детето си. Дори кърмачки с много кърма не ограничават времетраенето на кърменето, а кърмят по 15-20 и повече минути.
Прехранване
Прехранват се и смесено, и изкуствено хранените кърмачета. Майките искат непременно детето им да изяде определеното количество храна, и то всеки път! Същото се отнася и до водата – например 250 мл за едно денонощие! А има два прости начина, по които може да се установи дали детето поема необходимото му мляко. Примитивно, но вярно е твърдението: „Ако при преповиването кърмачето е напикано до уши, майката има достатъчно кърма“. Вторият, вече прецизен начин е тегленето с везна. Веднъж седмично, по едно и също време (например преди кърменето в 9 часа сутринта) детето се поставя голо или повито с едни и същи пелени на везната, а теглото на пелените се изважда от брутното тегло след тегленето. Ако кърмачето наддава минимум по 150- 160 г седмично и е здраво, майката има достатъчно кърма. В първите 1-2 месеца някои кърмачета наддават значително повече – 180-200, дори и 300 г седмично. Но не трябва да се забравя, че с течение на месеците наддаването намалява. Както и че има периоди на застой в тегловната крива, особено когато кърмачето израства на височина. Освен това физическото развитие на децата е и наследствено определено. Някои деца са слаби, но високи, други – пълни, но ниски.
Ако детето системно се прехранва, първоначално стомахчето му успява да компенсира претоварването. След време обаче настъпва фаза на декомпенсация. Тя се характеризира с няколко симптома. Кърмачето започва да повръща – най-напред несъсирена, а след това и съсирена кърма между храненията. Физиологичните колики се усилват и се явяват два симптома на прехранването: лигавенето (което майките погрешно свързват с никненето на зъби) и хълцането, което почти винаги се тълкува като простуда.
При по-големите деца, хранени с лъжичка, също се правят грешки. За да изяде детето цялата храна, му се показват книжки с картинки, разправят му се приказки и т. н. Детето я дъвче бавно, задържа я продължително в устата.
Процедурата продължава час, час и половина!
С което се скъсява интервалът до следващото хранене, когато детето според близките си трябва да изяде наново пак цялото количество определена храна. Това, разбира се, е невъзможно. Получава се затворен кръг, а резултатът е – отвращение към лъжицата. Близките изпадат в паника.
Родителите трябва да разберат – по-добре е детето да се остави да гладува три дни, отколкото системно да се насилва. В такъв случай след някой и друг ден то започва само да иска храната си. За съжаление много родители (и баби) твърдят, че дори да го оставят да гладува, детето няма да поиска храна. Ако детето е здраво, това не е вярно.
В отделни часове на деня, както и в отделни дни децата могат веднъж да приемат повече, друг път по-малко храна. Същото се отнася и до водата. (Нима с нас, възрастните, не е така!) Този подход в храненето, стига детето да е здраво и да наддава достатъчно на тегло, е най-правилен.
Той е известен под термина свободно хранене.
Нека припомним – затлъстяването на децата е предпоставка, за развитието в по-късна възраст на хипертония, атеросклероза, диабет.
На второ място майките се страхуват от простуда.
Изнежване
Стаите се претоплят, децата се навличат с дрехи, не се извеждат редовно на разходка. Майките трябва да знаят – температурата в стаята, където се отглежда кърмачето, трябва да бъде равномерна през цялото денонощие – 18-20 градуса, и помещението редовно да се проветрява. При къпане е позволено температурата да се повиши до 23-24 градуса. Кърмачетата трябва да бъдат облечени леко. Вкъщи е достатъчно да имат ризка от трико и камизолка от бархет, а на по-големите – да се добави и блузка. Ако са родени през лятото, кърмачетата се извеждат на разходка не по-късно от 10-ия ден, през пролетта и есента — не по-късно от 20-ия, а през зимата – не по-късно от 30-ия ден след раждането.
Противопоказани са само: мъгла, силен вятър, дъжд, снеговалеж,
на първо време – температура на въздуха по-ниска от +5 градуса, а след това, през зимата – под 0 градуса. Можем да си позволим да ги извеждаме и тогава, стига да бъдат добре завити с вълнено одеяло или да са в спални торби. На главичките си трябва да имат вълнени шапки, но не и шалчета на устата. Облачността не пречи да се извеждат на разходка! Ултравиолетовите лъчи на слънчевия спектър преминават през облаците, но не проникват през стъклата на прозорците! Затова пък кърмачетата не бива да бъдат извеждани през големите летни горещини. В тези дни режимът на разходка сутрин е от 9 до 10 часа, а следобед – от 17 часа нататък, и то на сенчесто място.
Специален подход трябва да съществува спрямо т. нар. лимфатични деца, които имат предразположение към инфекции на дихателните органи. При тях закаляването трябва да се извършва много внимателно, съгласно препоръките на педиатъра.
Погрешни са схващанията на нашия народ за простудата. Метеорологичните фактори – течение, вятър, влага, атмосферно налягане и студ, само предразполагат незакаления организъм към простуда.
Всъщност всички „настинки“ се предизвикват от вируси.
Следователно тези заболявания са инфекциозни. Ето защо майките трябва да вземат предпазни мерки най-вече срещу инфекциите: да не се допускат близки и приятели (дори видимо напълно здрави) да влизат при новородени, тъй като може да са в края на инкубационния период на вирусно заболяване, когато са особено заразни. Майката, дори ако е само хремава, при възможност трябва да има допир с детето си единствено, когато го кърми или храни. В такъв случай винаги трябва да носи изпрана и изгладена маска. Леката хрема у възрастния може да предизвика фатална пневмония у малкото кърмаче. Ето защо разумното закаляване и изграждането на невъзприемчивост към вирусните инфекции са плавно средство за борба с простудните фактори.
Плачът
Майките и близките на новородените и малките кърмачета особено се тревожат, когато детето плаче. Вземат го на ръце, люлеят го, дават му биберон и пр. Разбира се, при всеки немотивиран, продължителен плач майката трябва да потърси незабавно медицинска помощ! В останалите случаи кърмачето не бива да се взема на ръце, тъй като впоследствие то започва да налага волята и капризите си и може да станe истински тиранин вкъщи. Оставете детето да поплаче – тогава диша по-дълбоко, коeто е полезно, след време ще заспи. И освен това още от първите дни вие започвате да го възпитавате!
Самоволно лечение
Грешки правят онези майки, които самоволно назначават лечение. Често те не знаят точната дозировка на лекарствата, които се продават свободно в аптеките, дават минимални или токсични дози или пък купуват медикаменти, които не действат на заболяването. Например при фарингиална или трахеална кашлица се използват „експекторанси“ или „бизолвони“, които нямат никакъв ефект върху кашлицата, тъй като се прилагат при бронхит. Или – позовават се на препоръките на съседки, познати, които твърдят, че при техните деца тези и тези лекарства имали чудотворно действие. Не се взема под внимание обаче какво е било заболяването на съответното дете, каква е индивидуалната му реактивност…
Понякога под влияние на бабите се прилагат процедури, които от медицинско гледище са абсолютно противопоказани. Така например в първите дни след раждането, когато се наблюдава физиологично лющене на кожата, обикновено цялото тяло на новороденото се намазва с мазнина или крем, за да бъде кожата мека, пухкава и еластична. Не се отчита обаче, че това пречи на кожното дишане, тъй като порите се запушват.
Неправилно е също да се повиват краката на бебетата стегнато. Не бива да се забравя, че в първите две години съществува леко изразено О-образно изкривяване на подбедриците, което след тази възраст изчезва. Стегнатото повиване обездвижва крайниците и пречи на правилното развитие на костите и мускулите.
При заден ринит (наблюдава се у новородените до няколко месеца след раждането) се капват непрекъснато капки с адреналин или ефедрин в носа, които поначало имат отбъбващ ефект върху носната лигавица. Но приложени повече от една седмица, тези капки водят до точно обратното – разширяват кръвоносните съдове, лигавицата набъбва и кърмачетата „сумтят“ по-силно.
Погрешно е и схващането, че при момченцата препуциумът (крайната плът на членчето) трябва още от първите месеци на живота да се издърпва назад, и то всекидневно. Известно е, че до края на 1-2 година вътрешният лист на препуциума е сраснал за главичката на членчето, тъй че съществува физиологична фимоза. Едва ако след тази възраст главичката на членчето не може да се забелва, ако препуциумът е удължен като качулка и често се възпалява, трябва да се предприеме оперативна намеса.
Неправилно се прилагат и баните с калиев хиперманганат. Майките (обикновено при гнойни мехурчета по кожата след раждане или при подсичане) наплискват след къпане детето с бледорозов разтвор от калиев хиперманганат. Разтворът за лечебната баня трябва да има определена концентрация – на цвят малко по-блед от спирта за горене. Освен това банята е лечебна, ако детето се потопи в разтвора за 5-8- минути. Затова се нарича и баня, а не наплискване.
0 Коментара