„Ако се наложи да сте сами на пустинен остров, коя книга бихте взели със себе си?“ Такива тестове се явяват понякога в забавните страници на вестници и списания. „Приключенията на Швейк“ – отговарям, без да се замисля.

kogato_bqh_armeiski_general_illustration_2

Това е книгата, която съм чел стотици пъти, без да ми омръзва – от юношеството, та до днес. Знам почти наизуст историите на Храбрия войник, мога да ги преразкажа и насън да ме бутнеш. А когато ми е тъпо, имам изпитана рецепта – няколко страници от Хашек и доброто настроение се връща.

„Швейк“ взе със себе си моят покоен приятел и колега Кръстьо Кръстев в болницата, когато му предстоеше тежка операция.

С обемистото томче под мишница аз тръгнах да си търся жена – спътник в живота.

Ето защо:

Младостта си отиваше – тананиках си „не съвсем, не съвсем“ и си живеех безхаберно, по ергенски, волен като птичка. Неочаквано срещам Радой Ралин. И още по-неочаквано той ме почва:

– Ти на колко стана?

– На трийсет и шест…

– Ааа, време е да се ожениш… Аз като станах на трийсет и пет години и си казах: което момиче срещна на улицата, за него ще се оженя…. Така и направих. Тръгнах по улицата и се ожених за първата моя позната, която срещнах… – Направи пауза и продължи: – Разбира се, след две години се разведох… – Пак пое дъх: – Но пък имам двама сина… – Отново пауза: – Разбира се, аз с тях не си говоря… Но пък имам няколко внуци… – Погледна ме и завърши невесело: – И с тях не си говоря…

– Ами тогава, чичо Радой – рекох му, – за какво да се женя?

– Защото си закъснял. Минал си трийсет и пет! – натърти на своето и продължи по пътя си.

За мен Радой беше безспорен авторитет – най-големият български сатирик. Вслушах се в съвета му и тръгнах да си търся жена.

Но не исках да е случайна приятелка, срещната на улицата – както при Радой. Затова дълго мислих и реших, че най-подходяща за съпруга е не онази, която има дълги крака, руса коса или „страшни очи“, богати родители или самостоятелен апартамент.

А тази, която е чела „Швейк“. Чела ли е, значи има чувство за хумор и склонност към кикот. Ако за други бракът е хомот, нека за мен да е безкраен кикот – да минава в шеги и закачки. Пък ако се стигне до семейни скандали – ще разведряваме атмосферата със семейно четене на Хашек.

Гушнах „Швейк“ под мишница и двамата с него тръгнахме да си търся булка – която го е чела, за нея ще се оженя.

Една, втора, трета… Нищо.

Отговорите бяха:

– Абе, то е нещо за казармата… Не ми е интересно…

Или:

– Мъжка книга… Не мога да ѝ разбера хумора…

– Същата ли е, дето я носиш? Много е дебел войникът на корицата – и това ми чуха ушите. Оставаше само девойката да препоръча на Швейк диета за отслабване.

Така и не срещнах жена, която да се развълнува от приключенията на Храбрия войник.

Затова се наложи да снижа критерия – сегашната ми спътница в живота има известно чувство за хумор, животът с нея (невинаги) е безкраен кикот, а към Швейк няма да посегне дори да го оставя на възглавницата ѝ.

Ще отмести книгата настрани или с нея ще подпре меката мебел, за да ми напомни, че диванът в хола ни отдавна е за смяна.

Да, никой не е съвършен… Жените не се интересуват от поручик Лукаш и фелдфебел-школника Марек, от мнението на сапьора Водичка за маджарките и от лакомията на свръзката Балоун.

Както мен хич не ме е еня за половия живот на героините от „Сексът и градът“.

kogato_bqh_armeiski_general_coverСлед като ни запозна с „Английският съсед“, с „Руският съсед“ и с „Повелителят на осите“, заведе ни в „Нашингтон“ и ни разказа истории за „Стари хипари“, като междувременно сподели за славните години когато не е бил морски капитан, писателят Михаил Вешим ни забавлява и с това, което е видял и преживял по времето, в което е бил в казармата. Изданието „Когато бях армейски генерал“ (с подзаглавие „Приключенията на храбрия войник Мишев през Студената война“) съдържа редица нелепи и забавни истории, разказани от първо лице, и случили се на автора докато е бил новобранец и впоследствие „фазан“ в социалистическата казарма. В онези времена, в които нелепиците са ежедневие – при това далеч не само в казармата, писателят разсъждава върху разнообразни теми, сред които: В кое поделение е служил Уди Алън? Как да вкараме Бетовен в пътя? Защо жените не харесват Швейк? И много други!

kogato_bqh_armeiski_general_illustration_1В новата си книга Вешим не изменя на добре познатия ни стил – майсторски написано повествование, изпълнено със свеж хумор и подплатено с омаен изказ. Подобно на последната си книга, която излезе в края на 2015 г. – „Обърни се със смях назад“, и в „Когато бях армейски генерал“ Михаил Вешим ни разказва впечатления и истории от своето минало, които обаче излизат за първи път на хартия. Самият автор коментира: „Бих нарекъл тази книга „В търсене на изгубеното време“, ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който, както изглежда, ще е единствен – друг засега не се предвижда. Две години и три месеца, отишли на вятъра в социалистическата казарма – кой ще ми ги върне? Няма реституция за насилствено отнетите под пагон години. Една от най-важните промени в живота ни, наред със свободата да пишем, каквото искаме и възможността да пътуваме, където поискаме, е отпадането на задължителната казарма.

Книгата е илюстрирана от художника Дамян Дамянов. Стилистиката на илюстрациите е близка до тази на илюстрациите в оригиналното чешко издание на „Приключенията на добрия войник Швейк“ – в почит на големия художник Йозеф Лада. Графичните стилизирани рисунки са допълнени от изрезки от вестници, които обрисуват още по-плътно епохата, описана от Вешим.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара