Някои книги те намират в точния момент. Всъщност всички.( Онези, които идват в грешно време, обикновено ги намираш ти.) А през февруари е повече от подходящо да ти се случи книга, която кани в Париж.
Париж бе град, който може да те възнагради и да те съсипе; може да те издигне до седмото небе и след това да те повлече към дъното…
В „Цветя от лед и пепел” Париж е друг не просто заради пищните аристократични балове, тайните дуели и конните впрягове. Друг е, защото все още му липсва Кулата, която ще се превърне в негов символ и ще го промени завинаги.
Затова строяха тази кула, за да отпразнуват стогодишнината от Френската революция и да подарят на хората на Париж техния град – докъдето могат да го видят с очите си… Тук човек можеше да се издигне… тук можеше да види как животът долу си върви и всичко е на мястото си, всичко е създадено така, че да има смисъл.
Действието в романа на Беатрис Колин се развива именно в годините, когато Айфел и сътрудниците му – Нугие и Кеклан, издигат желязната рамка на вероятно най-разпознаваемия силует в света.
При срещата на Емил Нугие и Кейт Уолъс – главните герои в романа, кулата е просто проект, който скоро се превръща в стоеж и вместо възторг, печели гнева и присмеха на парижани.
Ровът бе хаотичен, вулгарен – грозна дупка в безупречната тъкан на града.
Подобен на изкопа е и животът на Кeйт – жена, заседнала някъде между етажите на младостта и старостта, попаднала в дупката на обществените очаквания, според които за една млада и бедна вдовица има твърде малко благоприлични занимания. И още по-лошо – потънала в рова на собствената си тайна, заради която сърцето й е покрито с ръжда.
Може ли човек да се възстанови, питаше се тя сега, oт корозия на сърцето? И ако е така, как разбира, че отново е здраво?
Срещата между Кейт и Емил се случва сред облаците, но не преобръща мигновено живота им на земята. (Не)възможните отношения между тях се развиват бавно – като градежа на кулата. За разлика от кулата обаче не могат да бъдат напълно прозрачни.
Тя (кулата) не се опитва да бъде нещо, което не е. Нищо не е скрито и обратното също е вярно – нищо в града не може да се скрие. В ясен ден от върха ще се вижда всичко. Всичко ще бъде на показ в цялата си величествена прозрачност.
„Цветя от лед и пепел” е от онези женски книги, които създават уют и се четат най-добре с чаша чай или вино, а защо не и с френски кроасан. Тук ежедневните решения, които вземат героите, големите и малки кризи, в които изпадат, сякаш са замъглени от пушека на Марсово поле и глухите тътени на чуковете по скелето на кулата.
Дори когато неразумното поведение на доверениците на Кейт – наивната и романтична Алис и лекомисления й брат Джейми, заплашват да запратят на дъното й трима им, в драмата липсва сълзливост. Защото за Кейт в основата на всичко е търсенето на равновесие и смисъл.
Половината от мен е лекота и въздух, скорост и височина. Другата половина е притегляна надолу към земята от чувство за вина, срам, смущение.
Тук всеки от героите търси цялост. Кейт се опитва да преодолее страховете си и да поеме правилния път, който вероятно ще я отведе далеч от любовта. Емил е принуден да се изправи в дуел не само буквално – срещу един надменен граф, а и далеч по-символно – срещу очакванията на майка си. Алис се сблъсква с последиците от детската наивност и романтичните си представи за мъжете, а Джейми е принуден най-после да порасне, когато среща смъртта. На финала нито градът, нито героите вече са същите.
Париж промени всички ни.
0 Коментара