„Детето ми не яде зеленчуци“.
„Моето е много капризно. Винаги иска да види как изглежда храната. Не приема нищо непознато“.
„Дъщеря ми не яде супи и готвено. Иска само паста, сандвичи, бисквити и други тестени неща. Вкъщи готвя отделно за нея и за нас.“
„В училище яде само пица на парче и разни сладкиши от лавката. Вкъщи все търси нещо сладко. Играе много на компютъра. Има нисък успех.“
„Спагети, сандвичи, сладкиши. Ами като не иска да яде друго, поне да хапне нещо!“
Все по-често и по-често чувам подобни оплаквания от страна на родители. Все повече стават „злоядите“ деца, но все още по тази тема не се говори достатъчно, а при липсата на информация, много родители не осъзнават сериозността на явлението, наречено злоядство.
Какво е злоядство?
Определя се като липса на апетит и претенциозно подбиране на храната. Някои го считат за каприз. Други вярват, че това е фаза, през която децата преминават и тя отминава от само себе си. Дали обаче наистина е така?
Типичното меню на едно злоядо дете се свежда до 3-4 любими продукта, обикновено включващи хляб, мляко, захар и техните производни. Примерната закуска може да бъде мляко с бисквити или хрупкав флейкс, обядът – филия с майонеза, а вечерята – макарони със сирене. Възможни са и други комбинации. Възможно е също детето да хапва твърде малко: 2-3 лъжички, след което да започне да извърта глава, да бута чинията и твърдо да отказва храна.
Важно е да отбележа, че почти всяко дете минава през една или повече кратки фази на злоядство, които продължават от няколко дни до няколко седмици. Те са част от периода на израстване и не са опасни. За истински злояди деца говорим в случаите, когато въпросните „фази“ продължават с месеци и дори с години.
Злоядите деца не допускат разнообразие, способни са да изпаднат в истерия, ако видят нещо различно в чинията си, да се давят, плачат, пищят и дори да повърнат, ако родителите се опитат да ги накарат да опитат храна, различна от обичайния им репертоар.
Опасно ли е злоядството?
Част от педиатрите не отчитат подобно състояние като сериозен проблем и отказват да го лекуват, ако детето расте на височина и наддава според показателите за възрастта си. Този подход е опасен, защото пренебрегва риска от една сериозна хранителна опасност. „Бялата диета“ на детето, включваща основно хляб, мляко и захар, лишава организма му от ценни хранителни вещества, толкова необходими за растежа, развитието и емоционалното му състояние. Допълнително, този тип храни подхранва патогенната чревна флора, пречи на усвояването на полезни хранителни вещества и е причина за създаването на изкуствен глад за сладко и други въглехидрати.
Често пъти злоядите деца са емоционално лабилни, избухливи, шумни и дори истерични. Дори ако първоначално бедното на хранителни вещества меню не се отрази на ръста и на килограмите им, в един момент, рано или късно, дефицитът на протеини, полезни мазнини и ценни минерали може да засегне мозъка им, способността им да се концентрират, да учат и запомнят.
Най-ясно проблемът проличава в ранните училищни години, където такива деца се справят по-трудно и се нуждаят от специална помощ и внимание. Това съвсем не значи, че тези деца са по-малко способни и интелигентни от връстниците си. Просто, за да функционира, мозъкът им се нуждае от определени хранителни вещества, които не присъстват в храната им.
Какво причинява злоядството?
Важно е родителите да осъзнаят, че злоядство, което продължава повече от няколко месеца, не е проява на характер или временна поведенческа проява. То говори за проблеми с нормалната чревна флора, нарушено pH, свръхприраст на патогенни бактерии и кандидозни гъбички. Не забравяйте, че чревните микроорганизми се хранят със същото, с което и ние, но те се хранят първи! Онова, което остава след това, зависи от вида на бактериите – полезни хранителни вещества, когато пробиотиочните бактерии са повече, или токсини, когато патогенните микроорганизми преобладават.
Апетитът също се определя от вида на преобладаващите чревни микроорганизми. Когато нормалната чревна флора на децата е увредена, те или нямат апетит и желание за храна, или имат огромен апетит за сладки и други въглехидратни храни, например тестени изделия. В тези случаи обикновено причината е прираст на кандидозни микроорганизми. Кандидата всъщност са гъбички, които са обичайна част от нашата чревна флора.
Причина за нарушената чревна микрофлора при децата могат да бъдат честата консумация на индустриални храни (преработени прости въглехидрати – сладкиши и тестени изделия), прием на антибиотици и други силни медикаменти, комбинация от раждане със секцио и липса на кърмене, както и неправилно захранване.
Бебетата в утробата са със стерилни черва и поемат първите полезни пробиотични микроорганизми по време на раждането си, преминавайки през родовия канал. Ако тази стъпка бъде пропусната поради необходимост от секцио, вторият значим източник на правилните чревни микроорганизми е майчината кърма. Никоя формула за адаптирано мляко не е в състояние да осигури чревния баланс, който се изгражда при кърмените бебета. Децата, родени със секцио, както и децата, хранени изцяло с адаптирано мляко, са с нарушена чревна микрофлора от бебета.
Следващият важен момент, когато могат да се допуснат сериозни грешки, е захранването. Стартирането с инстантни каши, ежедневното предлагане на големи количества зърнени храни, приготвени по неправилен начин, ранното въвеждане на храни алергени (продукти, съдържащи глутен като сухари и бисквити, както и на казаин като животинско мляко и млечни продукти), предизвикват чревен дисбаланс, който може да се прояви едва след няколко години под формата на злоядство. Повече информация по въпросите за кърменето и захранването можете да откриете в книгата ми „По-здрави бебета“.
Друг сериозен фактор, опосредстващ злоядството, е приемът на антибиотици. Антибиотикът унищожава бактериите, но не и гъбичките и плесените. След няколко последователни курса с антибиотик популацията на кандидозни гъбички измества тази на полезните бактерии в червата и променя чревното pH, като по този начин отслабва храносмилането, предизвиква рефлукс, запек и нарушено усвояване на хранителните вещества. Гъбичките се хранят с прости въглехидрати, т.е. със захар, затова децата със свръхпопулация на патогенни чревни микроорганизми предпочитат тестени и сладки неща, като отказват да опитат друга храна.
Как да се справим с това предизвикателство?
Да помогнат на детето си да преодолее злоядството и да започне да се храни разнообразно може да бъде сериозно предизвикателство за повечето родители. Понякога изкушението да оставиш нещата такива, каквито са, с надеждата, че те ще се оправят от само себе си в бъдеще, е много голямо. С оглед на сериозния риск от злоядството обаче подобен подход не е разумен.
Първата стъпка по пътя на преодоляване на злоядството е осъзнаването от страна на семейството, че това е проблем, а всеки проблем има своето решение. Втората важна стъпка е въоръжаване с търпение, тъй като преодоляването на този проблем може да отнеме месеци и изисква упоритост и постоянство.
Преди да очаквате детето ви да започне да се храни с охота и любопитство, е необходимо да бъде възстановен чревният баланс в организма му. Затова са нужни подходящи пробиотици, храни и хранителни добавки. Когато патогенните микроорганизми, хранещи се с прости захари и създаващи апетит за въглехидратни храни, бъдат редуцирани, детето постепенно започва да проявява интерес и към други храни. Този интерес може да бъде стимулиран с помощта на хомеопатия, цветни есенции или други безвредни природни методи.
Въвеждането на нови храни в менюто на детето става на принципа на захранването на бебе – по една нова храна и по малко количество от нея. В някои случаи детето ще приеме да опита само лъжичка и това е о.к. Важното е следващия път лъжичките да станат две, три, четвърт порция, половин порция и т.н., докато тази храна стане част от обичайното му меню.
Колкото повече нови храни влизат в менюто на детето, толкова повече то се отдалечава от т.нар. злоядство, а заедно с това обикновено отпадат симптоми като раздразнителност, хиперактивност, трудно фокусиране, трудно запомняне, често боледуване и др.
0 Коментара