Прас! И пепелникът се разбива на парченца в другия край на хола. Гледай ме в очите, като ти говоря! крещи майка ми, изпаднала в бяс, докато аз се съсредоточавам да сметна за колко време би стигнал нейният вик до мен, ако се намираше на Луната. Премествам погледа си от една муха върху онова любимо мое място в основата на носа й, точно между двете очи стар монахински трик, който ми позволява да продължавам да чувам като през памук всичките й аргументи за моето безхаберие и свинщина.
Какво толкова не съм се прибрала, не съм се обадила ми не съм вече на 13, кога ще престане да иска от мен да й казвам къде съм и с кого съм?!
Извинявай, мамо, не съм искала да те плаша толкова и отново се изключвам. Всъщност сигурно е права. Сигурно всички майки на света са прави. А на нас, изчадията, пръкнали се от техните нищо неподозиращи любящи тела, това ни е работата да им вдигаме кръвното, да ги дразним и плашим, да ги караме да мислят отчаяно, че вече нищо не знаят за дечицата си.
Ясно е, че без скандали не може. Все пак не сме някакви хладни
скандинавци, които ги глобяват, щом викат на децата си. Това, което майка ми не знае обаче, е, че по време на
скандал аз оглушавам, ослепявам, затъпявам
и оставам в това състояние, докато децибелите не навлязат в нормалния спектър.
Какъв е начинът да ми се каже нещо важно и аз да го чуя?
Много е лесно, мамо, просто ми го кажи. Кажи ми го някой път на обяд, когато току що съм се измъкнала от леглото с
известно чувство за вина. Кажи ми го някоя вечер, след като сме гледали „Приятели“ и сме се хилили заедно на глупа
вите американски шеги. Кажи ми го, като се върна от училище с лоши оценки.
Но ми го кажи, а не го изкрещявай.
Защото в секундата, в която усетя насилие върху себе си и опит да се посегне на свободата ми, аз изключвам. И изключвам така, че колкото и разумно да е това, което си решила да ми казваш, не те разбирам. Няма подобър начин да ме накараш да правя или не правя нещо, от това да ме оста
виш да се почувствам отговорна за постъпките си. Крещенето автоматично те поставя в ролята на решаващия, а мен в тази на подчинения, който, ако е достатъчно хитър, ще успее да се изсули.
„Ако още веднъж го направиш, просто няма повече да говоря с теб!“
Изключителна реплика попада право в целта, особено ако е казана с тих и студен тон. Няма нищо по-обезоръжаващо от мълчаливата майка, на която се натъкваш вкъщи, вместо
очакваната словесна вихрушка. Цари зловеща тишина, не можеш да се изкараш жертва на домашния тиранин изведнъж ставаш ужасяващо пораснал и отговорен за постъпките си. Мълчиш тъпо и бързаш да измиеш чиниите след вечеря, за да направиш добро впечатление. Следват дни на изрядно поведение и опити да се разчупи ледът.
Като правило има пет неща, за които майките се карат.
Закъснението. Да, не си знаела къде съм. Да, представяла си ме захвърлена в някоя канавка. Но моля те, не прехвърляй тревогите си върху мен не съм виновна, че ми нямаш доверие. Гаджетата. Каква наглост! Слушам конско от жена, която е забременяла на 18 г. Теоретизирането ти
не ме вълнува не съм толкова глупава, че да повтарям грешките на собствената си майка.
Пиенето и пушенето. Какво искаш от мен? Да си седя вкъщи по пижама и да гледам сериалите с теб? Аз имам свой живот и свои приятели. Когато съм с тях пуша, пия и танцувам. Нарича се социализация. Ученето. В кой век живееш, мамо? Оценките са последното, което ще има значение, когато си търся работа. Що се отнася до светлото бъдеще, днес далеч повече трябва да се инвестира в стегнат задник и разнообразни контакти.
Мързелът. Обвинението, че не ти помагам вкъщи, е повече от безочливо. Като се прибера, искам да се изкъпя, да се наспя и да си почивам, а не да чистя с прахосмукачка. И няма нужда да ми ходиш по петите и да гасиш лампите няма да спестиш достатъчно, че да заминеш за Карибите по Нова година.
Така и не сме обсъдили важните неща
Може би щеше да се чувстваш по-добре, ако знаеше какво мисля, но ти така и не си ме попитала. Разбери нямам намере
ние да се женя, докато не направя някаква кариера. Каквото и да върша сега, все е тая в България абортите не са забра
нени и се правят за половин ден. Наясно съм, че има СПИН и куп болести, които мога да прихвана затова са измислени пре
зервативите. Обичам те, но ти си отломка от нещо, което отдавна го няма не ме учи, защото не знаеш какъв е нашият
свят.
Какво искам от теб? Да ми вярваш. Да си ми здрав и неразбиваем тил. Разбери не съм като теб, затова ме остави да вървя по пътя си. Колкото и да те е страх за мен
0 Коментара