Пиша този текст изтръпнала, парализирана от болка заради трагедията, която се случи преди дни с детето на близка приятелка. Разумът ми, потресен и скован, отхвърля действителността. След това заработва отново, за да задава въпроси и да пита отново за стотен път: „Защо?“.

А отговорът е всеки път един и същ – защото такъв е животът – даващ и взимащ, пъстър и шарен, променящ се, предизвикващ, приласкващ и отхвърлящ, понякога несправедлив или може би точно в тези моменти – справедлив, но по някаква негова си вселенска логика, която нашият нищожен човешки интелект не може да прозре и трябва просто да приеме.

Продължавам да си повтарям онази стара молитва и да търся в нея утеха: „Господи, дай ми сили да променя това, което мога, търпение да приема това, което не мога да променя, и мъдрост, за да различавам първото от второто!”.

Пиша този текст заради нещата, които можем да променим. А когато става въпрос за собствените ни деца, има много неща, които можем да направим, да променим, да подобрим. На първо място не просто да ги обичаме, а да им го казваме и да им го показваме. Да ги подкрепяме, насърчаваме и да вярваме в тях, за да растат уверени, решителни и с висока себеоценка. И не на последно място, да ги научим да ценят и да се грижат за здравето си, защото много често то е резултат от изборите, които правим, а тези избори се определят от моделите, които са ни задали родителите.

Живеем във време на изключителен технически напредък и развитие и все повече неща, които допреди няколко години сме считали за научна фантастика, се превръщат в реалност. Изчезват граници, скъсяват се разстояния, все повече продукти стават общодостъпни. Но под всеки връх има пропаст, всяко по-високо стъпало хвърля сянка.

Живеем във време, когато храната е практически навсякъде и яденето по всяко време се превръща в социално приемлива норма. Този нов порядък крие сериозна опасност за децата ни. Безпощадно изложени на капаните на хранителната индустрия и нейната заобикалящи ни отвсякъде реклама, те неосъзнато поглъщат хамбургери, чийзбургери, дюнери, вафли, шоколади, пици, сладоледи, бонбони и бисквити, съмнителни сокчета, газирани напитки, мазни тестени изделия, пълни чинии с пържени картофки, торти с подозрителни покрития и захарни фигурки и още, и още…

Децата посягат към тези храни в междучасието, на път за вкъщи,

на детската площадка (където прекарват все по-малко време), пред телевизора (където се задържат все повече), за обяд и вечеря (вместо пълноценна домашно приготвена храна), през уикенда, когато мама и татко компенсират отсъствието си през седмицата, водейки ги в Макдоналдс, за рождени дни, празници и т.н.

Прави ли ви впечатление колко много пълни или откровено дебели деца има вече около нас? А в нашето детство те бяха единици! Глобалната статистика е, че през 2010 г. в света има 43 милиона деца в предучилищна възраст (под 5 години) с наднормено тегло. 35 милиона от тези деца са в развиващите се страни, включително България. Броят на децата с наднормено тегло по света се е повишил с 60% от 1990 г. и основно това повишение се дължи на страни като България, в които след 90-те години навлиза т.нар. „западен“ модел на живот.

Специалистите по хранене говорят за феномена nutrition transition, или хранителен преход. Когато в една страна навлезе прозападният начин на живот и се повиши благосъстоянието на хората, те реагират, като се отказват от местната си кухня и кулинарни традиции в полза на модерното чуждо. Така държави, в които местното население само е отглеждало и приготвяло храната си, бързо се преориентират към готови и полуготови храни, замразени изделия, консерви и полуфабрикати, fast food, junk food и всичко онова, което подсъзнателно свързват с по-висок социален статус.

Неминуемо здравето на такива нации се влошава

и се появяват или зачестяват т.нар. болести на съвремието като наднормено тегло, рак, диабет II тип, сърдечносъдови заболявания, стерилитет, остеопороза и т.н.

Ефектът от nutrition transition е особено сериозен при децата, тъй като при тях не само се увеличава сериозно процентът на пълни и/или дебели хлапета, но се появяват част от гореизредените заболявания, които до неотдавна считахме за болести на късната възраст.

Проблемът с наднорменото тегло при децата не е просто естетичен. Дебелите деца е много вероятно да станат дебели възрастни, а това в повечето случаи значи и болни възрастни. Изправени сме пред истинска здравна катастрофа с огромен мащаб!

Учените изчисляват, че ако сегашната тенденция не се промени, поколението, родено след 2000-а година, ще бъде първото поколение деца в еволюцията с по-ниска продължителност на живота от това на родителите си!

И докато всичко това звучи стряскащо, пиша този текст не за да ви уплаша, а да ви накарам да се замислите и след това да действате.

Здравето на децата ви е в собствените ви ръце!

Дали безогледно ще се тъпчат с празни калории, пици, сладоледи и газирани напитки, зависи от вас! И без оправдания от типа: „Ами те всички деца това ядат, как да го/я огранича!“. Това е само удобно бягство от отговорност.

Защото не става въпрос да ограничаваме децата си и да не им позволяваме никога да опитват една или друга храна, а да възпитаме у тях хранителни навици и вкусове, които да определят избора им на храна. Вкусовите рецептори се развиват в най-ранна детска възраст. Затова още когато захранваме детето си, трябва да му предложим възможно най-богато разнообразие от вкусове и полезни храни, с които да свикне и да приеме.

Децата се влияят изключително от хранителните навици и избори на родителите си.

Ако мама и татко вечерят с полуфабрикатна, претоплена в микровълновата пица, и си поръчват пържени картофки с кола, детето ще счита това за нормално. Ако обаче вкъщи се готви и поднася домашна храна, прясна и разнообразна, то ще търси това разнообразие. И дори понякога да хапне пица, чипс, вафла или друго, лишено от хранителна стойност изделие, това няма да е обичайната му храна.

Връщам се към началото на текста, за да си кажа отново молитвата.

Има неща, които трябва да приемем. Има неща, които можем да променим.

И трябва да променим!

Дори да осъзнавате, че не се храните достатъчно добре и че не изграждате добър модел у децата си, не се обвинявайте и не се примирявайте. Просто променете ситуацията! Започнете да купувате чиста и прясна храна. Ако не умеете, научете се да готвите! Посетете готварски курс или си купете хубава готварска книга. Започнете с нещо просто, гответе 2 -3 пъти седмично, докато добиете опит и увереност. Гответе заедно с децата си – превърнете го в начин на общуване, в игра и забавление. Открийте заедно с децата си света на вкусовете, ароматите и подправките. Бъдете изследователи, авантюристи, откриватели в кухнята! Изковете заедно един нов хранителен модел, с който да израснат децата ви.

Никога не е късно да започнете. И няма по-ценен подарък от това да ги научите да ценят и да се грижат за собственото си здраве!

Минипай с боровинки

(4 пайчета)

Една проста за изпълнение рецепта, която можете да приготвите заедно с децата си. Този вкусен десерт е алтернатива на готовите сладкиши, пълен с фибри и полезни мазнини от основата, с витамини и антиоксиданти от пълнежа.

Продукти:

За основата

• 1 чаша (250 мл) овесени ядки

• ½ чаша пълнозърнесто брашно

• ½ чаша студено кокосово масло (предлага се в магазините за здравословни храни)

• 1 с.л. маково семе

• 1 с.л. мед

• 2-3 с.л. студена вода

За пълнежа

• 2 чаши боровинки

• 1 с.л. мед

Приготвяне:

Изсипете овесените ядки в купата на кухненския робот и ги смелете на брашно. Добавете останалото брашно, маковото семе, меда и кокосовото масло. Включете робота и започнете да изсипвате водата лъжичка по лъжичка през отвора, докато в купата се получи лепкаво тесто (около 30 сек). Малките ви помощници могат да участват в този процес като включват и изключват робота под ваше ръководство.

Изсипете тестото върху домакинско фолио и охладете в хладилника за 30 мин.

През това време смесете боровинките с меда и разбъркайте.

Прехвърлете охладеното тесто върху хартия за печене, разделете го на четири и разточете всяка част на тънък пласт. За улеснение – поставете прозрачно домакинско фолио между тестото и точилката – така то няма да залепва по нея. Старайте се всяка от разточените основи да има приблизително кръгла форма.

В центъра на всяка основа изсипете ¼ от боровинките, а края на основата подвийте навътре, така че да загърнат част от пълнежа като плик. Тук отново можете да включите децата и да им позволите да моделират своето пайче.

Прехвърлете пайчетата заедно с хартията за печене в тава и печете 30 мин. на 180 градуса. Декорирайте готовите пайчета с пресни боровинки и ги съхранявайте в хладилник.

Вместо боровинки можете да използвате ябълки, круши, сини сливи, праскови и други плодове по ваш избор.

Още рецепти от Маги Пашова – вwww.zdravismagi.com/

Facebook Twitter Google+

0 Коментара