Мъжът екс е мит, защото е призван да служи за такъв. Моят бог на търпението. Моето алиби за грешки, които ще бъдат опростени, защото по презумпция съм грешна и той знае това.  Моят резервен план.

Мъжът екс е мит, защото е конструиран като такъв. Схематичен, стилизиран образ. Представите на другите (мъже и жени) за него не ме интересуват. Той съществува по моите закони и в моя угода. Най-изчистена форма на егоизъм. Митологема от XXI век.

Станах зависима от мъжа екс, защото преминахме заедно през много изпитания.

ex_1

Той оцеля на много планети. Преди да стане екс, търпеше бунтовете ми на Планетата на навика. Издържа и Големия алергичен взрив към него, и търсенето на нови богове. Стои до леглото ми в реанимацията при всеки неуспешен опит да го подменя с другиго. И някак между другото придоби страховита симетричност.

Знам, че е дразнещо да се говори на теория, но ми е по-лесно. Поражение номер едно по линия на смелостта. Мъжът екс е един. Бившите са много, но, нали знаете, митотворчеството е консумиращо ресурси начинание. Ако и митовете ми са много, значи нещо куца по линия на божествения характер, вменен на героите.

Както се подразбира, мъжът екс е и битово удобен. Безплатен Vs Teleshop. Мисълта за недепилиран крак не го шокира. Обичайните ми женски капризи – също. Гигантски плюс – познава всеки микрон от границите на личната ми свобода. Да не говорим за секса и аналогиите между него и домашното кафе. Може да те дразни рутината на приготвянето му, но си струва.

Мъжът екс ме плаши, защото е ужасно дълга инвестиция,

винаги на ръба да прескочи от минало в сегашно. Боя се от него, защото ме обича. И с удоволствие се бунтувам срещу този страх. С апломб вадя доказателства, феминистични доводи. Това е моят кръстоносен поход – откраднати образи и
фрази, за които той не подозира. Моите женски победи,
осъзнатата ми самозаблуда (защото често само аз си спомням кражбата).

Малко лирично отклонение-обяснение. Случвало ли ви се е това опиянение от нахлуващи и логично „отхлуващи“ от живота ви мъже, казали или направили нещо, за което въобще не си спомнят? Нещо, което ви включва/изключва дни наред? Това е митът, с който ексът трябва да се пребори. Поне при мен.
Това логично е и най-егоистичната ми контраатака – да поддържам постоянно очакването, че всеки момент мога отново да се разбунтувам. Да си отида. Да оставя мита без
поклонник. Да се освободя от зависимостта си към него. Реален пример:

постоянно го предупреждавам, че си търся друг

Но вече признах – това усещане за свобода е измамно. Врата, която всъщност не ползваш, защото си спокоен, че стои отворена. Разрешена свобода, която не мами. Контраатака срещу мита, а в негова полза.

Често съм се чудила дали победата на мъжа екс ще бъде поражение за митотвореца в мое лице. Отказ или сбъдване на мечти? Примирение или признание? И кое точно ще бъде поразено? Изконният стремеж към това да получиш повече от живота или псевдоинтелектуалните ми, романтико-консуматорски женски претенции? Претенциите за Антонио Бандерас с научна степен, с чувство за хумор (но без ухажорки) и с точно толкова пари?

Няма как да го прескоча – обичам ли мъжа екс? Тук надълго и нашироко мога да обяснявам за невъзможната любов към тоя мит, с който си оцелявал години наред. Само че и това е
бягство от отговор. Когато сложа и тази точка на дело, ще ви напиша друго есе. Но не очаквайте революции – все пак остарявам. И нарочно никъде не употребих думата щастие.
Съвсем сложно става.

Разказвам всичко това, защото е сериозна част от живота ми. Не само моя. В нашите женски вуду сбирки темата непрекъснато присъства. Но тия дни за пръв път ме потресе монологът на нечий друг екс – един титан, сринал се от усилия да отговаря на митологични очаквания. Мъж, който трябва да е привлекателен – но само за Нея, не за останалите.
Мъж, който трябва да търпи Нейната свобода, додето той самият е окован. Освен това да е богат и да инвестира в Нея, без да иска отплата. И т.н. Монологът на разбунтувалия
се екс – и вие сте го чували, преполагам.

P.S. Странно, как ли ще се почувства той, като (ако) прочете това. Нова точка в полза на егоизма. Но май в случая не ме е страх. Още един плюс – възможността да си искрен.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара