Всеки, който се интересува от здравословно хранене, вече знае, че газираните и подсладени напитки, т.нар натурални сокове и всички подсладени и оцветени води не са полезни и е добре да се избягват. Затова през последните години се увеличи интересът към далеч по-естествената алтернатива – прясно изцедени сокове или т.нар. фрешове. Днес такива се предлагат във всяко заведение, в много магазини за плодове и зеленчуци, а специализираните фреш-барове са хит в големите градове.

В същото време в интернет ще срещнете редица публикации, че фрешовете всъщност не са полезни, защото в тях няма фибри (за разлика от целия плод или дори от смутито), че те не са нищо повече от течна захар, и че следва да се избягват не по-малко от индустриалните си събратя – газираните коктейли от химия и захар.

Кога прясно изцеденият сок е полезен и кога ни носи само ненужни калории, обяснява нутриционистът Магдаена Пашова.

Продуктите

Повечето хора асоциират думата „фреш“ или прясно изцеден сок със сок от портокал, ябълка или в най-добрия случай морков. Общото между тези сокове и всички други плодове фрешове (от праскова, диня, пъпеш, ананас, киви, манго, круша и т.н.) е, че съдържат концентрирана плодова захар, която заради липсата на фибри (отстранени с пулпата при изстискването), се усвоява бързо в кръвта и покачва инсулина. С други думи, ефектът върху тялото от плодовия фреш, не е по-различен от ефекта, който предизвиква всеки друг десерт.

Ако възприемате фреша като десерт и вашата дневна порция сладко, ако го консумирате на самостоятелно хранене като междинна сутрешна или следобедна закуска и ако този ден не хапвате друго сладко, тогава добре. Но ако си пиете фреша в допълнение към всичко друго сладко, което приемате (мюсли със сушени плодове за закуска, зърнено блокче следобед и чаша вино за вечеря), тогава определено захарта ви идва в повече!

Съвсем различно е положението със зеленчуковите сокове и най-вече с прочутите зелени сокове! В тях количеството захар е изключително ниско. За сметка на това в една чаша можете да съберете такова количество витамини, минерали, фитонютриенти и ензими, каквито трудно може да приемете с твърда храна в рамките на един ден! Причината е, че за чаша зелен сок обикновено са ви необходими комбинация от например една краставица, 1/2 лимон, 1 връзка магданоз, 2 стръка целина и 1 зелена ябълка.

Зелените сокове са най-коцентрираната форма за директен прием на витамини, минерали, ензими, протеини и кислород. Само минути, след като изпием чаша зелен сок, клетките ни получават мощен заряд от енергия, за да регенерират и да се възстановяват. Зелените сокове са един от най-лесните начин за поддържане на алкално pH организма, което от изключително значение, тъй като зловредните ракови клетки се развиват само в киселинна среда.

Колкото до аргумента, че при правенето на сок се губят фибрите, принципно е така, но това няма да е проблем, ако останалото ви хранене за деня е разнообразно, балансирано и включва изобилие от зеленчуци, ядки, семена и известно количество правилно приготвени зърнени или бобови култури като източник на фибри.

Приготвянето

За да си приготвите прясно изцеден сок се нуждаете от сокоизтизквачка. Въпросът е, че не всички сокоизтисквачки са еднакви. Условно, машините се разделят на две големи групи –центруфужни и студено-пресоващи или още мастикиращи (мачкащи, мляскащи).

Първите са бързи, шумни, доста по-евтини и сравнително лесни за почистване. Проблемът при тях е, че не могат да изстискват сок от зеленолистни (директно казано, ще се задавят с магданоза), а в допълнението при центрофугата се развива висока температура, която окислява продуктите и унищожава полезните ензими.

Затова и моите предпочитания са към втората група – бавнооборотните студено-пресоващи сокоизтисквачки. Те работят на принципа на мачкането и изцеждането – така, както едно време майките ни са изстисквали сок от морков с помощта на марля. Сравнително безшумни са, запазват ензимите и фитонютриентите, изцеждат сок от магданоз и всякакви треви, правят дори ядково мляко от ядки.

Друга особеност на мастикиращите машини е, че в готовия сок има 3 пъти повече фибри, отколкото в сока, приготвен със центрофужна машина. Така консистенцията на готовия продукт наподобява повече на нектар, отколкото на класически фреш. А, както се разбрахме по-горе, фибрите са важни!

Изпиването

Третият определящ фактор за полезността на един прясно изцеден сок зависи от това как го консумираме. Ще го кажа много ясно: сокът не е вода, а храна! Ето защо следва да се пие бавно и на малки глътки, а не да се пресушава на един дъх. Добре е да се „дъвче“ или иначе казано да се задържа по-продължително в устата, за да се смеси със слюнчните ензими, които подпомагат за разграждането и усвояването му.

Не на последно място, за максимално усвояване на полезните вещества в един фреш, е добре той да се приема като самостоятелно хранене, на гладно, най-малко половин час преди или два часа след друго хранене.

И отново, включването на порция или две сок към дневното ви меню следва да се брои като добавяне на нова храна, а не като допълнителна чаша вода. Това се отнася за онези от вас, които следят дневния си калориен прием, макар аз лично да не подкрепям изчисляването на калории, а да се концентрирам върху полезността и удоволствието от храната.

Източник: Magipashova

Facebook Twitter Google+

0 Коментара