От Силистра съм, малък град край Дунав, но си беше столица за околните села. Тях наричахме провинция – спомня си 86-годишната Мира Думанова. – Майка ми е разведена. Това за град като нашия си беше бая дамга. Живяла шест години с първия си мъж и имали две близначки. Но семейството не вървяло. Той бил властен, арогантен, авантюрист, така казваше майка ми. Държал хотел и се чувствал всесилен. Заплашил я, че няма да й даде децата. И наистина, отнел й ги, когато били на шест-седем години…

Десет години по-късно майка ми се запознала с баща ми.Търговец на платове и дрехи, неженен, доста по-възрастен от нея. Бил е на 45 през 1936-а, когато аз се раждам. Татко имаше много приятели. Общителен и доста известен беше в нашия град. Викали му Коконката. Жените често го търсили за мнението му, а той много ги консултирал – за тоалети, аксесоари, такива неща.

Бащата на сестрите ми не им даваше да се срещат с майка ми. Цели десет години. И това беше голямата трагедия на майка ми – децата й да растат без нея.

През 1944-а в Добруджа навлязоха руските войници, а те настъпиха доста заплашително на границата, тогава той се обади. По това време имаше хан, влизаха-излизаха всякакви мъже, а те хубавици, страхуваше се за щерките си. Та тогава за пръв път той се обади и сестрите ми дойдоха у нас. Бяха последен клас в гимназията. Моят баща, чест му прави, се държа много добре с тях. След две-три години и двете се омъжиха и вече спокойно общувахме.

Имах щастливо детство. Бях глезено дете, обично: баща ми – възрастен, майка ми – наплашена, страхувашесе да ми прави забележки. Разведена с две деца, тя се боеше да не загуби и мен. А аз? Аз се възползвах всячески. Имахме възможности, живеехме в голяма къща. Всяка вечер местеха леглото ми до това на баща ми. Много го обичах, обожавах го. Той се занимаваше с мен непрекъснато. За най-малкото нещо: „Искаш ли?“ и ми го купуваше. А аз капризничех. По шест пъти ме подканяха да ям, все отказвах, най-накрая решавах да куся. Имахме зайци, готвеха много вкусно заешко. Близо до река бяхме, ядяхме и много риба.

За всеки Великден той ме водеше при неговите приятели, арменците, а те са отлични шивачи, да ми шият нови тоалети. Без мама да знае, защото тя много се ядосваше, че непрекъснато ми носи нови рокли… Колко сме били близки! Видял някакъв плат и ми казваше: „Да отидеш еди къде си, че еди коя си е получила нов атлас и шие хубави сутиени!“. Като завърших училище, за пръв път щяхме да ходим с компания на Меджиди табия, има една известна турска крепост южно от Силистра. А той ми вика от двора, преди да тръгна: „И внимавай как сядаш! Сложи си дългите крачоли!“. Така сме се смели с моята приятелка. „Сложи си дългите крачоли…”

По това време в Силистра имало една много богата жена, Ева, красавица и вдовица. Баща ми имал връзка с нея дълги години. Но тя се разболяла от туберкулоза и той решил да скъса с нея. И след като двамата се разделили, бившият мъж на мама се залюбил с нея. Тя била хазяйка на хотела, който той държал. Ухажори не са й липсвали, като била млада. Но като разбрели, че е болна, всички се отдръпнали. Вече била доста зле здравословно, когато първият мъж на мама почнал да се грижи за нея. Развеждал я из Букурещ с файтон, бил с нея до края, такива работи… Та тази жена била любовница и на двамата мъже на майка ми. Такива игри си прави съдбата…

И така, баща ми, въпреки че е бил влюбен в онази жена, изоставил я, защото се разболяла от туберкулоза. А аз, по ирония на съдбата, въпреки че съм едно дете и толкова ми трепереха, като писано яйце ме гледаха, в 11 клас се разболях и аз. От туберкулоза. Преди това имах приятел, първата ми ученическа любов. Десети клас. Трепети. Излизахме да се разхождаме покрай Дунава. Държахме се за ръце… Силистра обаче е малък град. Трудно е да скриеш каквото и да е. Беше много жесток удар за мен, защото той като разбра, че съм болна, каза ми, че не може повече да се виждаме… Бях на 17 и мислех, че умирам…

Но не умрях. Нашите ме изпратиха в санаториум за седем месеца. В Трявна. Беше 1957-а. Имаше много деца като мен. Всъщност дори беше весело. Грижеха се добре за нас. Санаториумът беше нов, построен по времето на царица Йоанна.

Тогава все му казвах на татко ми, че Ева го е прокълнала…

Днес, след години, разбирам кой ме е заразил. В санаториума ни четяха лекции, за да ни запознаят с болестта. Там ни обясниха, че туберкулозният бацил може да живее в теб 10 години и в даден момент да атакува организма. А ние давахме стая под наем. Имаше един учител по физкултура, кашляше лошо. После разбрахме, че бил болен. От него съм се заразила. Успях да се дипломирам с две години закъснение. Все ходех по лекари. После се стабилизирах и ето достигнах тази възраст, 86 години.

Но страхът от туберкулозата не ме напускаше…

Как се запознах със Стефан ли? Нали все давахме квартира под наем. Един ден той и един негов колега, софиянци, дойдоха да живеят у нас. Зоотехници, трябваше да работят три години по разпределение в Добруджа. Аз учех втора година за медицински лаборант в столицата. Колегата му много контактен, той – не. В началото се държа доста резервирано, само кимаше за поздрав, когато се разминавахме в двора, не говореше с мен. Два месеца дори не се бяхме запознали.

Хеле, почнахме да излизаме. Имах едно куче, с него се разхождахме покрай реката. Нищо особено. Нямахме задълбочени отношения.

На Стефан му свърши разпределението, отиде да работи във Врачанско. Аз учех в София. Бяхме разделени почти година и половина. После завърших. Той се премести в Перник. Аз се върнах в Силистра и започнах работа в болницата.Все се разминавахме. Така минаха четири години.

По Нова година, след много канения, аз се реших да пътувам до София. Не се бяхме виждали отдавна. Кореспондирахме си. Даже има вкъщи една кутия, още не съм я отворила, той ми пазил писмата. Не мога да събера сили да ги чета отново… Та след Унгарския ресторант той ми каза: „Оставаш!“, аз: „Не, не съм говорила с нашите!“ и си тръгнах. Признах му, че съм болна, че болестта може да се върне по всяко време. Бях решила каквото и да се случи, да съм откровена. Той пък заекваше. Призна, че това винаги му е пречело в живота… Щях да се качвам вече на влака. Той ме изпращаше. Пак настояваше. Последно на гарата жестоко се спречкахме. И той, типично в негов стил – решителен и ядосан – скъса билета. А той комбиниран, влак и рейс.. .Ами сега? Аз рева, той съжалява. Отидохме при кондуктора да се молим. Какво и как сме обяснили, не помня, но накрая той ни каза: „Нямаше да приема скъсания билет, но като ви гледам, добре…“

Като си пристигнах в Силистра, родителите ми ме погнаха – защо не сме се били оженили. Те бяха в течение четири години на нашата любов, с приливи и отливи. Обадих му се. А той: „Имам пет дни отпуска, идвам и веднага се женим. Утре пътувам.“ Нашите се ошашавиха. Къде може да се приготви сватба от днес за утре! На подписването не успях да повикам най-добрата си приятелка, още ме е яд, че я пропуснах. Дори без татко! Защото в това време той отиде да търси цветя. Така че беше без татко и без цветя, така се оженихме. Стефан постоя няколко дена, а след месец аз дойдох в София.

На другата година него го викнаха запас, а аз забременях. Изплаших се, не на шега. Не исках дете в този момент! Нямах условия да гледам бебе. Живеехме в мизерна стая под наем, близо до Женския пазар. Страхувах се да не се разболея отново. Страхувах се за детето. Дори направих опит за аборт, пих някакви билки. Напразно…

Когато Теди се роди, взех решение. Оставих я на три месеца в Силистра, да я гледат нашите… Историята се повтаряше. Детето растеше без мен и аз бях нещастна. Също като мама навремето…

Взех си я петгодишна. Помня деня, когато пътувахме за моя роден град. Така се притеснявах. Боях се, че детето няма да ме позная. Ще се отдръпне ли от мен? Дали не съм го загубила? Дали ще иска да тръгне с нас…

Рецептите на леля Мира

Представям ви неделното предложение на Мира Думанова – предястие от сини патладжани, вратни пържоли с ябълки и лебеди-еклери.

Предястие с патладжани

3 патладжана

6-7 пресни червени чушки

1 домат

магданоз

2-3 скилидки чесън

Измитите и подсушени патладжани изрязвам по дължина, за да се оформя ладии. С лъжица издълбавам внимателно вътрешността на всеки патладжан близо до кората. Ладийките посолявам и поставям в хладилник за една вечер. Вътрешността нарязвам на дребни парчета, поставям в съд с вода и сол и също оставям в хладилника за една нощ. Целта е патладжанът да не горчи. На следващия ден леко измивам патладжанените лодки, а вътрешността на патладжаните изплаквам 2-3 пъти. После задушавам плънката с малко олио и вода до омекване. В това време изпичам червените чушки, обелвам ги и ги нарязвам на дребни парчета. Добавям ги към плънката. Държа на огъня, докато останат без вода. Разбърквам и настъргвам домата. По желание може да се добави сол. В сместа се добавя счукан чесън и нарязан на ситно магданоз. Напълвам ладийките и ги поставям в леко намазнена тава. Пека на 170 градуса около половин час. Ориентир са сините домати, които трябва да изглеждат леко изпечени. Поднасям с настъргано сирене.

Свински вратни пържоли

Свински вратни пържоли без кост

Соев сос

индийско къри

подправка за зеленчуци

150 мл вино

олио за намазване

Пържолите се нацепват на няколко места. Намазват се с олио, поръсват се с подправка за зеленчуци и соев сос. Престояват 5-6 часа или една нощ в хладилник. На другия ден се запържват нарязани на филийки ябълки, които после ще се наредят върху запържените в  същата мазнина пържоли. Подреждат се пържолите в намазнена тава. Пак се поливат  със соев сос. Пържолите се заливат до ръба с вода, в която е добавено вино и индийско къри. Покриват се с фолио и се пекат ½ час на 170 градуса и още ½ час на 150 градуса. За гарнитура се избират средно големи картофи, срязани на две. Слагат се между пържолите. Сервират се с микс от зеленчуци – броколи, карфиол, моркови.

Eклери лебеди

С този десерт, много впечатляващ с любовното си послание, преди години спечелих второ място в кулинарния конкурс на вестник „Ние жените“ – разказва Мира Думанова. – Правя обикновено два големи лебеда и няколко малки и ги поднасям като дар на роднини или близки приятели младоженци. Трудоемък, но красив и ефектен, това не е десерт, който правя всеки ден, а само по специален повод.

1 чаена чаша брашно

½ чаена чаша олио

1 чаена чаша вода

1 супена лъжица захар

щипка сол

4 яйца

За крема:

1 л прясно мляко

5 супени лъжици захар

10 супени лъжици брашно

2 яйца

75 г масло

В съд, в който ври водата, се добавя олиото, захарта и солта. Постепенно се добавя брашното, като се бърка с дървена лъжица на не много силен огън, докато тестото започне да се отделя от съда. След като изстине, се прибавят последователно яйцата едно по едно, като се бърка непрекъснато. Всяко яйце трябва добре да се смеси със сместа, преди да се добави следващото. Правят се топки от тестото с диаметър 3-4 см, като впоследствие те се оформят като тяло на лебед. Пекат се на 170 градуса. Наблюдават се, за да не станат кафяви, а да добият приятен бледожълт цвят. Вратата на фурната се отваря, след като поизстинат малко. Не трябва да се изваждат топли, защото ще спаднат.

Прави се крем ванилия от прясно мляко, нишесте, захар и яйца.

За главичките на лебеда се отделя около 1 кафена чаша от тестото и се прибавя брашно, докато се получи твърдо тесто. Оформят се лебедовите шии и главички. Пекат се при умерена фурна върху хартия. Да се внимава да не изгори долната част!

Като изстинат „телата“ на лебедите, се разрязват в средата и се оформят крила. Пълнят се с крема и се монтират главичките, на които предварително се слагат оченца от разтопен шоколад. Отгоре се поръсва с пудра захар.

Текстът и рецептите са откъс от новата книга на Веселина Филипова „50 ЯСТИЯ ЗА ДВАМА“. Това е книга за всички, които обичат да свещенодействат в кухнята. В нея са събрани изпитани с годините семейни рецепти, които бабата – най-вещата в готвенето – е завещала на дъщеря си, а тя ще предаде на внучката. Онези ястия, които съставят семейната традиция. Които приготвяме на любимия и го омайваме. Като любовно биле и знак за обич.

Те, нашите любими баби – героите в тази книга – са най-обикновени жени, добили умения от различни краища на България, от Добруджа до Тракия, от Софийско и Кърджалийско. Обединява ги страстта по готвенето и признанието, че са победителки в кулинарни конкурси. До тях са внучки и снахи, наследили умения и развили традицията.

„50 ЯСТИЯ ЗА ДВАМА“ е готварско женско откровение. С истории за любов и песни, за тъга и смях.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара