Дълголетието зависи от храната

В градината работи една жена на име Масу. Сутрин тя чисти дома си, върши домакинска работа и се грижи за растенията си. В момента бере маруля, спанак и зелен лук, за да приготви обяда си. Забележителен е не фактът, че миналата година е навършила 100 години, а че продължава да е дейна и в добро здраве. В Окинава много хора доживяват до дълбоки старини. Нейните братовчеди са на 105 и на 106 години.

През годините тя е преживяла много неща. Борила се е и с трудностите през Втората световна война, когато една четвърт от цивилното население на Окинава умира, а животът на останалите е застрашен. През онези тежки времена семейството се е прехранвало с храната, добивана от градината, както го прави и днес.

През периода след Втората световна война американците въвеждат в Япония предпочитаната от тях храна. На острова се основават закусвалните на „Макдоналдс“ и „Джей Еф Кей“. Но Масу не е посещавала никога тези ресторанти. Нейна основна храна са сладките картофи, а на второ място стои оризът. Тя консумира много листни зеленчуци, ряпа, водорасли и нигаури (или „горчив пъпеш“): зеленчук, който прилича малко на краставицата.

От време на време хапва и по малко риба

или свинско, но те не са основната ѝ храна.

Нейната дъщеря се преселва в САЩ и отваря там японски ресторант, където предлага много от същите храни, които поддържат здравето на семейството ѝ. Чували ли са в Окинава за болестта на Алцхаймер? Да, но тя не е често срещана и както ми каза дъщерята, „тази болест се среща при наистина стари хора“.

Масу не знае, че през Втората световна война на един американски бомбардировач е пътувал млад военен хирург. Д-р Елзуърт Уеарам бил родом от Албърта, Канада. Установил се в Лома Линда, Калифорния – на около час източно от Лос Анджелес, – за да учи в медицинското училище. След Пърл Харбър светът се обръща наопаки и той се оказва до Окинава. И там яде храна, която много прилича на обяда, който Масу може би си приготвя сега. Щом войната свършва, той специализира кардиоторакална хирургия и започва работа в университета в Лома Линда, където завежда катедрата по кардиоторакална хирургия.

Причината, поради която ви разказвам неговата история, е, че има нещо, разделящо жителите на Окинава от хората от почти всички останали страни – а именно тяхното удивително здраве и дълголетие, – точно както има нещо, по което Елзуърт се отличава от останалите хирурзи. Той притежава енергията, от която те са лишени. Когато те се пенсионират, той продължава да работи. Шейсет и пет години е само число. Когато навършва седемдесет, седемдесет и пет и осемдесет, той продължава да слага ръкавици и хирургическа престилка и да оперира както дотогава.

Това не може да продължава вечно, си казва той. И така, доброволно решава, че

на деветдесет и пет ще се пенсионира

И когато този ден настъпва, наистина го прави, макар че неговите колеги се опитват да го разубедят – нуждаят се от неговия опит, уверена ръка и ясен ум на операционната маса и дори му предлагат да му плащат премиите за застраховката за професионална отговорност, ако остане на работа – за която той е преценил, че е време. Той решава да спре да оперира. Днес ще го откриете да върши това върху дърветата и храстите на собствената му морава. Висок 183 см и тежащ 78 кг, той се чувства отлично: „Никога не съм имал никакви болки, болежки и тем подобни. Рядко съм настивал или съм бил болен от грип.“

И така, с какво се храни той? Когато растял, семейството на Елзуърт отглеждало добитък за месо и мляко, както и кокошки за яйца. А той не обичал особено тези храни.

„Понеже се грижех за животните, намирах, че млякото е доста нехигиенично, като знаех как го добиваме. Кокошките също не бяха много чисти, затова не обичах и яйца. Изяждах по някое от дъжд на вятър, но не често. Никога не съм обичал месо и млечни продукти.“ А после, когато отива в Лома Линда, начинът му на хранене се доразвива: „Открих, че

изобщо не се нуждая от животински продукти

В действителност се чувствах по-добре без тях. И така през последните четири десетилетия до голяма степен избягвах всякаква животинска храна.“

На други места това може да изглежда странен избор. Но в Лома Линда живеят много адвентисти от Църквата на Седмия ден. В техните учения се набляга много на чистия начин на живот. На тютюна, алкохола и дори на кофеина се гледа неодобрително. На консумирането на месо също се гледа с лошо око. Така че отказът му от животински продукти не бил особено необичаен.

Когато пътува до Окинава, той се влюбва в сладките картофи и зеленчуците, с които се храни Масу. Неговата храна е твърде подобна. Пресни плодове и пълнозърнести мюсли със соево мляко за закуска; боб на фурна, зеленчуци, царевица на кочани, соево кисело мляко и понякога фалшиво месо по-късно през деня; бадеми или фъстъци за похапване между основните хранения. Той се наслаждава на тази храна и на здравето и дълголетието, които му дава тя. Спомня си за една статия, публикувана в „Уолстрийт Джърнъл“, в която се казва, че с изключение на майчиното мляко всички останали вкусове се придобиват: „С други думи, вкусовете ни се адаптират към храната, която ядем. Ако ядем тлъсти, солени храни, това са храните, за които мечтаем. А ако спрем да ги консумираме, ще се наслаждаваме на по-здравословни храни.“

Откъс от книгата „Силните храни за мозъка“ на д-р Нийл Барнард, издателство „Изток-Запад“.