Те живеят сами – мама, момичето и големият фикус, който стои важно в средата ма хола Момичето е кръстило фикуса Иван Стефанов Иванов. Когато той слуша, момичето го нарича добричкият ми Ванчо. Но по-често фикусът нахалничи и тогава му се заканва с пръст: „Престанете най-сетне, другарю Иванов, да ми досаждате! Опитайте се да се държите прилично! Ама че сте невъзпитан!“
Мама работи в банката и уж само пари брои. пък много се изморява. Връща се към пет и половина. Погледът й е разсеян, а гордата коса – притихнала. После мама влиза в банята, взима душ и отново излиза – мъничка и нежна. Шета нещо из кухнята, под пръстите й неусетно изникват вкусни неща. Двете се хранят мълчаливо.
А по-рано много бърбореха. Като измият чиниите, мама все така мълчаливо пуска телевизора, а момичето излиза пред блока и чака Приятеля на джуджетата…
Бяха седем деца, които си нямаха татковци, и играеха настрани от другите. Високият, прошарен мъж дълго време ги наблюдаваше мълчаливо. Веднъж ги попита:
– Защо играете самички, джуджета?
– Няма кой да ни защитава! – отговори му момичето.
Оттогава станаха неразделни.
Първо си намери татко Третото джудже.
Няма да играя повече с вас! – каза то. – Вие си нямате татковци!
Ние си имаме Приятеля на джуджетата!
Татко ми каза, че той не ви е никакъв приятел! Искал да се ожени за майките ви, защото бил повреден!
Третото джудже завинаги се сля с децата, които си имаха татковци. Никак не можеха да го различат.
В сладкарницата познаваха джуджетата. Седяха на една голяма маса в дъното. Приятелят на джуджетата им купуваше пасти и боза.
– Откъде имаш толкова пари, Приятелю на джуджетата – попита веднъж Четвъртото джудже – Истинските татковци вечно се оплакват!
– Инженер съм – усмихна се Приятелят на джуджетата. – Работя в Атомния център.
– Командуваш атомите ли?
– Те ме командуват.
– Толкова ли са силни?
– Те са най-малките. И най-силните.
Посетителите на сладкарницата ги опипваха с погледи и тихо съскаха: „Ще побърка дечицата! Ама и майките им едни…“
И още нещо обидно казваха за Приятеля на джуджетата, но момичето запушваше уши.
Сетне си отиде Първото джудже.
– Дойдох да си взема довиждане! – каза то. – Мама ми намери татко.
– Прекрасно, Първо джудже! – погали го Приятелят на джуджетата.
– Мама каза, че си благороден. Но новият ми татко не трябвало да научава за тебе.
– Нека всичко си остане наша тайна, Първо джудже!
– Обичам те… повече от него! – загледа упорито асфалта Първото джудже.
– Бъди умничко, Първо джудже! Не трябва никого да обичаш повече от татко!
Петото Джудже замина със самолета за Африка. Майка му работеше там от няколко години и беше успяла да се омъжи. После й беше домъчняло за момчето.
Седмото джудже запозна приятеля си с мама, когато заваля проливен дъжд. Той го беше гушнал под шлифера си. И двамата бяха измокрени до кости.
– Значи вие сте прочутият Приятел на джуджетата? – усмихната попита мама. Изглеждаше красива. – Влизайте по-бързо! Ще настинете!
Пиеха чай и хапваха от кифличките на мама. Момичето се радваше, че двамата се заговориха веднага. Нищо, че не разбираше много от думите им.
Не е ли… варварство? Да се подложите доброволно на толкова силна радиация?
– Беше необходимо.
– И какво постигнахте?
– Почти нищо като научен резултат. Обикнах децата.
– И мене ли? – попита нетърпеливо Седмото джудже.
Приятелят на джуджетата го погали по бузката и замълча.
Тръгна си и Четвъртото джудже.
– Татко реши да ни прибере с мама! – съобщи запъхтяно то.
– Чудесно! – зарадва се Приятелят на джуджетата.
– Не е – начумери се Четвъртото джудже – Той постоянно ни се кара. За срамотиите било да се жениш втори път за една и съща жена. Но щели да лапнат апартамента.
За първи път виждаха тъжно това рижо момче с лунички – Четвъртото джудже.
Мама и Приятелят на джуджетата една вечер се прибраха заедно. Навън беше студено. Иван Стефанов Иванов беше утихнал и замислен.
Мама клекна до Седмото джудже и каза:
– Вече не си Седмото джудже!
– Защо? — попита със свито сърце момичето.
– И ти си имаш татко!
– Той… е Приятелят на джуджетата!
– И твой татко! – каза някак безгрижно Приятелят на джуджетата.
Момичето разпери ръце от отчаяние и извика:
– Кажи, какво ще правят цели две джуджета?
– Ще си намерят татковци! – натърти мама.
– Ами ако не си намерят?
– Значи – тихо каза Приятелят на джуджетата – ти не искаш да се казваш Мими, а да си останеш Седмото джудже? Най- малкото и най-милото от джуджетата?
– Ти си лош! – успокои се момичето, избърса сълзите си и се запъти към вратата. – Довиждане, другарю Иван Стефанов Иванов!
Листата на Иван Стефанов Иванов се свиха.
– Къде отиваш? – попита мама.
– При джуджетата.
Влюбеният мъж се изправи. Косите му изглеждаха оловни.
– Почакай! Тръгвам с теб!
На вратата той се обърна:
– Някой ден ще пораснат – глухо прошепна Приятелят на джуджетата. – Може би… тогава…
– Те винаги ще останат джуджета! – отрони мама.
Мъжът сви рамене и забърза след момичето.
Когато останалите две джуджета си намериха татковци, Приятелят на джуджетата изчезна. Момиченцето не попита къде е отишъл. Сядаше на пейката пред блока и чакаше.
Никой не може да издържи, когато някъде толкова силно го обичат. Ще се върне. Пък татковците са доволни, когато ги посрещат…
0 Коментара