Децата имат нужда от мъдростта на народното творчество, от поетичната сила на Пушкиновата приказка, от дълбоката човечност на Андерсен. Нашите деца трябва от малки да обичат Ботев и Вазов, Елин Пелин и Вапцаров и още много автори и книги. И всеки автор, всяка книга повдига различни въпроси.

leda

„Какво да четат децата“ е въпрос, който вълнува всяка майка. Хубаво е децата от малки да се приучват да пазят и уважават книгата. Нека те имат свои книги, нека сами ги нареждат, почистват, съхраняват. Детската библиотечка, макар и наредена само на една етажерка или дори на едно рафтче, е тъй необходима, както и работният кът за всеки малък ученик. Нищо, че първите книжки ще бъдат тънки и малко на брой. Скоро до тях.ще се наредят романите на Дикенс и Жул Берн, на Николай Островски и Фадеев и тъй любимите за децата разкази и повести за живота на партизаните.

Веднаж усетили вкуса на увлекателната книга, децата се нахвърлят на домашната и училищната библиотека с неудържимо желание. Това, разбира се, е хубаво, но то крие и някои опасности. Първата грижа на родителите трябва да бъде да дават на децата си книги, подходящи за тяхното развитие. Един прекрасен роман за възрастни може понякога да внесе смут в крехката детска душа. Защо? Защото детето не е подготвено, не е узряло да възприеме правилно описваните събития. Родителите често напразно се гордеят, че 9-10-годишните им деца четат всичко, което им попадне, като смятат това за признак на особена интелигентност. Съвременната детска литература и литературното наследство, са достатъчно богати, за да задоволят нуждите и интересите на децата от всички възрасти. Нужно е само да следим развитието на децата, да ги насочваме внимателно и тактично към подходящите автори и книги, да ги научим да ползуват обществените библиотеки и да търсят съдействието на библиотекарите.

leda-1

Още по-често се случва друго, когато децата четат книги, неподходящи за възрастта им. Те просто не вникват в замисъла на произведението, не оценяват неговите достойнства, не чувствуват достатъчно силата на художествените образи, красотата на езика и стила. Малките читатели обикновено следят интригата и с удоволствие прескачат пасажите, пък и цели страници, където няма пряка реч. Това създава навик за повърхностно четене. Случва се децата да прочетат по този начин и велики произведения, към които за съжаление може вече никога да не се върнат. Нека децата от малки запомнят, че

не е толкова важно колко книги са прочели, а какво са научили от тях.

Родителите често казват, че децата им не се интересуват от произведения в стихове. Вярно ли е това? За съжаление, да. Най-малките деца предпочитат мерената реч. За тях ритъмът, мелодичността, звънката рима имат особено очарование. Но по-късно, когато навлязат в света на романите, децата като че ли престават да се вълнуват от поезията. Интересът в тази възраст към романите и особено към приключенското и научно-фантастично четиво е също тъй естествен и законен, както любовта на малките към стиховете. Но да останеш през целия си живот сляп и глух за големия свят на поезията е вече беда. Колко биха обеднели и нашата, и световната литература, ако изключим от тях произведенията на големите поети! Нека дадем на децата ключа и към тази съкровищница на човешката култура.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара