Всичко започна като на кино. Той пътуваше с родителите си из Европа. Тя отиваше на гости в далечна столица. Случайно пристигнаха в един и същи ден. Ходиха заедно по музеи и магазини…
Няколко месеца по-късно той посрещаше на софийското летище гости от чужбина. Тя пристигна случайно със същия самолет. Размениха си телефоните…
Видяха се няколко пъти. Тя – винаги много щик, той – винаги интересен. Двамата – много влюбени. И какъв стил наистина! Сватбата беше елегантна – от тоалетите до малкия коктейл.
Някъде във втория план, сякаш с магическа пръчка, едно жилище се подреждаше за тях – от паркета до автоматиката в кухнята.
Той умееше да приготвя два-три аламинути. Тя – да си ушива за ден модел тоалет. Посрещаше го вечер облечена в нещо ново – малка компенсация за некупения хляб. Какво пък – бохемско е да си легнеш гладен сред разхвърляните кройки, панделки и парчета плат. Но тя беше наистина чудесна!
Изобщо – живот като на кино.
Докато дойде едно малко същество, което, кой знае защо, никак не беше настроено бохемски да заспива гладно, нито да отлага разните си земни нужди, за да довърши мама поредната си дрешка. Филмът започна да се разваля.
Влюбени? Ами…
И лентата се скъса. Разводът – като всички други.
Последствието – малкото човече трябваше да се вгради в стила на бабите и дядовците.
Банална история.
Статистиката суха отбеляза края на един брак по любов…
0 Коментара