Пъшеви си направиха двуетажна къща.

– Защо и ние да не на­правим такава? – рече Toтева на мъжа си. – Да бъ­дем като Пъшеви!

– Бива! – запали се Тотев. – Ще строим!

Тотеви също вдигнаха двуетажна къща.

Пъшеви си купиха кола. Купиха си и Тотеви. Пъше­ви се снабдиха с цветен те­левизор, снабдиха се и То­теви. После тръгна перална за перална, гараж за гараж, вила за вила, куче за куче, килими за килими, вана за вана…

– Не им се даваме! – ликуваше Тотева.

– И няма да им се дадем! – палеше се Тотев. – Каквото те – това и ние! Решено е!

– Само така! – въртеше фуста Тотева.

Един ден обаче Тотева още с влизането си се стро­поли като мъртва на дива­на.

– Какво има? – попита Тотев.

– Край!

– Какъв край?

– Пъшеви вземат аванс, който ние не ще можем да стопим!-

– Какво са купили? – изтръпна Тотев.

Жена му го погледна с мътен поглед:

– Ще имат това, което ние решихме да нямаме, за да не пилеем събраното!…

– Дете?!

– Да, Пъшеви ще имат дете! — каза Тотева и взе едно хапче за успокое­ние. — Удариха ни в гър­ба!…

Facebook Twitter Google+

0 Коментара