Кейти спира на всеки три крачки, топло прегръща и целува усмихнати мъже и жени, обръща се към нас и ги представя: „Това е Х, мой колега и приятел…“.

Кейти е всъщност Кетеван Акхобадзе, нашият гид в Грузия, а стотиците хора, събрали се на хълма над река Мтквари (Кура според старите ни учебници по география) под средновековната църква Метехи и паметника на основателя на Тбилиси цар Вахтанг I Горгасали (през 458 г.), се оказват нейни колеги – гидове, които с флашмоб празнуват професионалния си ден и същевременно протестират срещу факта, че техни руски колеги използват неверни карти на Грузия…

Няма да дълбаем тук и сега във вековните сложни руско-грузински отношения, макар че те минават като не толкова тънка червена нишка почти навсякъде – от камъните с надписи „Русия – окупатор“ в стария град до белосаните стени на църквите в цялата страна, в които руснаците са заличили оригиналните грузински фрески (само отделни участъци са успели да възстановят в последните години).

През следващите няколко дни Кейти ще ни представи още куп свои приятели и познати – в Тбилиси, в Гаудари, Мтсхета, и винената област Кахети… „Май и вие всички сте братовчеди“, шегувам се, премълчавайки родното продължение „и баджанаци“. Логично – Грузия е малка, с малко повече от половината от територията на България и с около 3,7 милиона население, от които 1,5 милиона живеят в Тбилиси.

Но Грузия е уникална!

Почти винаги трия тази дума, ако я срещна в текст, който редактирам. В случая я употребявам с чиста съвест😊. Няма друга държава с размерите на Грузия, която може да предложи подобно разнообразие от култури, природни красоти, исторически паметници, вкусове и преживявания. Гарнирани с неподражаем собствен език и азбука. И с факта, че е една от най-старите християнски държави в света – от 337 г. сл. Хр.

Тбилиси е очарователна смесица от стари крепости, църкви и къщи, здания в „класически“ съветски стил и модерни сгради с интересни стъклени фасади. Всъщност доста сгради на обществени институции като министерства и полицейски управления са с „прозрачни“ фасади – символ, че нищо не крият и работят за благото на гражданите. Дали това е така – като скромен турист не се наемам да твърдя.

Но твърдя, че старият град на Тбилиси е задължително начало в туристическата ви обиколка. Кабинков лифт ще ви качи до най-високата точка – крепостта Нарикала, от която се открива фантастична гледка към града, реката и новия Мост на мира, който свързва старата и новата част на Тбилиси. Изграденият през 2010 г. изцяло от стъкло и стомана покрит модернистичен мост през нощта свети със стотици LED светлинки, които сменят цветовете си. Местните зевзеци веднага са го оприличили на дамски санитарен консуматив с крилца, но… е красив – и денем, и нощем.

Строителството на крепостта Нарикала е започнало през IV век и е продължило още столетия наред. Днешните останки са от XVI и XVII век.

Вечер стените на крепостта се осветяват и гледката е впечатляваща. Всъщност центърът на Тбилиси нощем изглежда също толкова красив.

По тясна уличка с артистични сергийки със сувенири, интересни бижута и наливно вино и чача (гроздова ракия) ще се озовете в подножието на друг внушителен монумент – Картлис деда, или Майката на грузинеца – 20-метрова статуя на женска фигура в национална носия от алуминий, създадена от известния скулптор Елгуджа Амашукели през 1958 г. по случай 1500-годишнината на столицата. В едната си ръка майката държи купа с вино – за да посрещне всички, които идват като приятели, а с другата – меч за враговете.

Грузинската история трудно може да бъде вкратце разказана, но с едно изречения би звучала така: хилядолетно царство, чиито граници и столици са се сменяли през вековете, воювало с променлив успех и завземано от монголи, перси, отоманци и руснаци. Всички те по един или друг са оставили своя културен отпечатък. Но всички те са били превъзмогнати и благодарение на християнството, независимо дали е било вяра, или отстояване на собствената идентичност.

Грузинската църква е единствената в света,

която е основана от жена – св. Нино, през ІV в.

Тя е независима до 1801 г., когато е принудена да стане екзархия на Руската църква. През 1917 г. обявява автокефалия. Московската патриаршия посреща този ход враждебно и между двете църкви се установява схизма. Когато Сталин (най-печално известният грузинец, чийто музей в Поти обаче носи много добри приходи) променя радикално отношението си към православието през 1943 г., Руската и Грузинската църква се помиряват. От края на 2003 г. средновековният грузински флаг става държавно знаме –  йерусалимски кръст на бял фон, с четири по-малки кръста.

Кетеван казва, че днес по-възрастните грузинци са религиозни, по-младите – по-скоро духовни. Във всяка църква, в която влязох, видях и млади, и стари да се молят и палят свещи – най-вече пред иконите на св. Георги, който грузинците смятат за свой покровител – патрон е на над 350 църкви, негова статуя върху висока колона се издига в центъра на столицата на Площада на свободата.

„Когато Георги говори, Бог говори“,

казват грузинците, както и че ако падне камък от небето тук, все някой Георги ще удари по главата. Нашето „Жоро“ им звучи руски и го отхвърлят енергично. „Гога“ е умаленото.

Патриаршеската катедрала „Света Троица“ се издига на хълма „Свети Илия“ отвъд реката срещу крепостта. Завършена през 2004 г., строена със средства, събирани от целия грузински народ, катедралата е най-голямото религиозно здание в Кавказкия регион.

Ако застанете от другия бряг на река Мтквари, пак срещу крепостта, ще изпитате остра нужда от широкоъгълен обектив, за да запечатате живописно „вградените“ в скалата стари къщи с обширни красиви балкони. Предлагам ви да слезете пеша от хълма на крепостта по стръмните живописни стълбища и улици и да надникнете зад оградите.

Кейти разказва, че тук открай време в типичните къщи с общи дворове и тераси живеят семейства от всякакви народности – грузинци, арменци, евреи, азери, абхазци, кюрди, руснаци, турци, украинци, татари, осети… Жените разменят сол, захар и други продоволствия, децата играят заедно. Тук е и градската джамия, в която, твърдят, се молели мирно заедно шиити и сунити. Призив за молитва от мюeзин обаче не може да бъде чут – дали е легенда или истина – не зная, но нейде в миналото, някой цар православен с дворец наблизо помолил да се молят тихо и да не го будят по изгрев слънце. За известно време имал тишина. После, докато мюзеинът мислел, че царят е извън Тбилиси, пак извил глас за езан, но за зла беда владетелят бил в леглото си… И нещата не завършили добре за мюзеина. В днешна Грузия цари религиозна толерантност.

Джамията се издига край

градските серни минерални бани –

друга древна забележителност в Стария град. Районът на баните се нарича „Абанотубани“, а кръглите им ниски тухлени покриви с форма на куполи се простират край приток на реката, започващ наблизо с водопад, извиращ от скала. По малките мостчета над потока могат да се видят стотици катинари с имена, закачени от влюбени двойки. Тук е и любимо място за фотосесии на сватбени двойки – за половин час видях цели две – азерска и грузинска.

Легендата твърди, че Тбилиси е възникнал именно заради топлата вода. Векове наред местните обитатели са лекували най-различни болежки в минералните басейнчета с температура 38-40 градуса или просто отмаряли в ръцете на опитни теляци.

Мястото било любимо и за социални сбирки. Тук си почивали и търговците, минаващи по пътя на коприната.

Баните още работят и ако имате време – подарете си това удоволствие и вижте как са се глезили Александър Дюма и адашът му Александър Пушкин. Последният пише: „Никога не съм преживявал нещо толкова луксозно колкото тбилиската баня“. Баните са няколко, най-лъскава е тази на цар Иракли II от XVIII век – с голяма врата, облицована с миниатюрни плочки в персийски стил.

Докато се наслаждавате на разходката по улиците на Стария град, обърнете внимание на приказната сграда с часовниковата кула. Тук се крие световноизвестният куклен театър „Габриадзе“. Представленията, които всъщност са изключително за зряла публика, са дело на световноизвестния режисьор Резо Габриадзе. Театърът има много гастроли в чужбина, та не е сигурно, че ще го улучите в Тбилиси.

Минете отвъд моста и се спуснете в покрития пазар-тунел за местни стоки и сувенири – Мейдан базар. Тук има какво местно и автентично да видите и купите: глинена тандури пещ за хляб, глинени делви (квеври) за отлежаване на вино, много различни вина и чача, сувенири и произведения на местните художествени занаяти като бижута, шалове, чанти и аксесоари от плъстена вълна върху воал, различни по размери рогове за пиене на вино, статуетки на Сталин, икони, традиционни местни облекла и най-вече традиционния за джигитите чохар (в комплект с патрондаш и рунтав калпак).

Най-известният булевард на Тбилиси носи името на най-големия грузински поет – Шота Руставели. Той започва от площада със златната статуя на св. Георги и завършва на площад „Руставели”, където е и паметникът на поета. От двете страни на булеварда има множество старинни и модерни сгради.

„Майка ми и баща ми от време на време още се състезават кой може да изрецитира повече от „Витязът в тигрова кожа“ от Шота Руставели“, смее се Кейти. Родителите й са учили наизуст в училище части от поемата, после тя самата, а сега и 16-годишният й син. Макар и с времето частите за наизустяване в училище да се съкращават, поемата, писана в началото на XIII век, е призната за националния епос на Грузия, който допринася най-много за грузинската литература. Преведена е на много езици, а историята е достойна за красив холивудски блокбастър.

На ски в Гудаури

Грузинците са щастливци с високите си върхове в Кавказ и възможностите да си строят ски съоръжения и писти на над 3000 метра, където не се налага да секат гори.

Гудаури е само на 120 километра от Тбилиси. Новата му част в подножието на кабинковия лифт, в която се строят хотели и сгради с апартаменти, до 5-етажни, с алпийска архитектура и с  големи пространства помежду им е на около 2000 метра надморска височина. Кабинката качва до 3276 м.

„Не, това не са Алпите“, казах си, докато пътувахме към Гудаури по криволичещия планински път. Вече горе, сърцето ми трепна пред суровата красота на околните величествени върхове и безкрайните писти…

Мариам Квривишвили, новата 28-годишна шефка на Националната туристическа администрация на Грузия, реши да се срещне с групата български журналисти именно на над 3000 метра надморска височина, със ски на рамо, за да ни покаже възможностите за зимни спортове в Гудаури. Както и чисто новата кабинка, свързваща курорта с този на другия склон – Коби в Казбек – 15 минути от единия до другия, също и със социален ефект, защото при тежки зимни условия пътят между двете селища понякога се затваря. Мариам е спечелила мястото си с конкурс, след следване в чужбина и работа в престижни туристически компании преди това. И изглежда пълна с решимост и ентусиазъм да превърне Грузия в атрактивна туристическа дестинация.

Гудаури предлага над 60 километра писти с всякаква трудност,  чудесни условия за парапланеризъм, трасета за ски бягане, детски съоръжения и ски училища. Сезонът продължава от декември до април включително, основните писти са оборудвани и със ски оръдия, ако случайно няма сняг.

А ако сте достатъчно голям авантюрист и мечтаете за бяла девствена пудра под краката си само за вас – фрий райд и новата мода – хели ски. В Гудаури предлагат достъп с хеликоптери до отдалечени и предизвикателни върхове на 4200 метра височина. Фрий райд трасетата пък са достъпни със съоръженията и са много популярни, поради липсата на камъни и много ниския риск от лавини.

Цената на дневната ски карта е 35 лева, а за седмичната – 190 лева. Ако си измислите удобен транспорт до Тбилиси – заслужава си да замените ските в Австрия някой път.

Виното и храната гарантирано ще ви очароват!

Ще превъртя лентата напред. Вече сме в Източна Грузия, във винената област Кахети, в село Бакурцихе, в семейната винарна на семейство Годердзишвили. Посрещат ни 30-годишният Гуджа и сестра му Елени, които, както много техни връстници в Грузия, са възродили старата изба на прапрадядо им Илия, създадена през втората половина на XIX век.

Тук виното се създава по старата грузинска традиция – ферментира и отлежава в квеври – заровени в земята огромни глинени амфори. През 6-те месеца, в които е в квеврите, виното се изкачва в горната половина на съда, а долу се събират всички остатъци от намачканото грозде – кожички, дръжки, семки… Виното се вади от квеврата с помощта на дълъг прът със специфично „канче“ в края му и този процес, почти ритуал, наричат шеговито „разделянето на детето от майка му“ и на него са посветени песни.

Чухме една от тях  по-рано в Тбилиси, в ресторант Old City Wall, когато внезапно от една от масите се разнесоха четири плътни мъжки гласа, без акомпанимент, в традиционната местна полифоничност. Оказа се, че са музикалният съпровод на вечерта – традиция в кръчмите тук е музикантите и певците да сядат на една от масите и от време на време ненатрапчиво да огласят пространството.

Квеврите в дома на Гуджа са заровени в пода на приземния етаж на къщата му, а най-старата е от 1899 г. Младият мъж и семейството му произвеждат около 2000 бутилки вино годишно, а най-предпочитаният сорт е белият ракацители. В момента винарната има сравнително малко свои лозя, но навремето предците на Гуджа са били крупни собственици и винари в района. Прапрадядо му Илия пожелал да бъде погребан под едно дърво в края на лозата в двора на семейната къща.

Докато младите отварят една от квеврите, за да налеят от органичното нефилтрирано вино, бащата на Гуджа, Заза, разпалва изсъхнали лозови пръчки в двора, върху които пече свински шишове – пушекът от лозовите пръчки придава особен аромат на месото, което после се полива с пресен сок от нар.

И ето ни на домашната „супра“-

грузинската дума за „гощавка“, която вероятно идва от турската „софра“, и е неразривно свързана с местното гостоприемство – всеки драг гост се кани на масата. Грузинската кухня е тема за отделен очерк, но запомнете няколко неща и колкото и да е вкусно в ресторантите, не отказвайте да седнете на домашна супра.

В Грузия все още масово приготвят хляб, изпечен на стената на глинена пещ и го сервират топъл. Сиренето е в центъра на много ястия и най-вече на популярното хачапури – печено тънко тесто със сирене, което в различните райони може да се замени с какви ли не плънки – месо, яйца, боб, зеленчуци…

Хачапури се сервира винаги – сутрин, обед, вечер, в делник и празник. Друга звезда на трапезата е мчади – пържен царевичен хляб, който е адски вкусен със сирене – и също е на голяма почит на супрата.

В много рецепти и сосове присъстват орехите и дават чудесен вкус. Най-известното националното ястие се нарича „Кинкали“ – пелмени със специфична форма (ще я видите и като магнити за хладилник), пълни със супа с кюфте, които се ядат с пръсти по специална техника.

Суприте се отрупват с храна, понякога чиния върху чиния, защото няма място…

Тамада на нашата супра е Гуджа и пием много

– тост след тост, за здравето, приятелството, мира, семействата и т.н. Тамадата е важна фигура на всяка маса – всеки тост е малка поема с мъдрост и хумор. Преди всеки тост чашите се пълнят отново… „Гаумарджос“ е местното Наздраве, но буквално се превежда „За нашите победи“.

Гуджа не помни кога за първи път е пил вино. Виното вероятно е в ДНК-то на всички грузинци и никога сякаш не е твърде рано за чаша вино…

До свиданья друзия,

Я уехал в Грузия.

саперави, мукузани,

оджолеши,  гурджаани,

хванчкара,

киндзмараули,

ахмета, напареули,

тетра, твиши,

цинандали —

К вам вернусь ли я?

Едва ли…

Юрий Рост

Може би се чудите на горните названия, а може би не. Те са само няколко от популярните древни местни сортове грозде. Казват, че над 500 сорта растат в страната и от около 40 от тях се произвежда вино – в това отношение Грузия е първенец в света. Древните сортове са пощадени от филоксерата – чумата, която съсипва европейските лози през XIX век. Държавата е облагодетелствана и от огромното разнообразие от климатични зони и тероари – топъл климат, морски въздух от Черно море, разнообразен релеф…

Грузинците твърдят още, че по техните земи е измислено виното и привеждат за доказателство открити артефакти за производството и консумацията му от преди 6, даже 8 хилядолетия.

Разбира се, днес значителна част от виното се прави по наричания тук „европейски метод“ – отлежава в дъбови или стоманени съдове.

Ден по-рано сме на винена дегустация в Кварели Гвираби – избата на най-големия винопроизводител в Грузия във винения район Кахети. Тук, от хълма, край който се ширят безкрайни лозя, започва най-дългият „винен тунел“ в Грузия – 7,7 километра  галерии (с бивше военно предназначение), в които се поддържа температура от 12-14 градуса целогодишно и 70% влажност – идеалната среда за съхранение на вино.

В началото на тунела гостите се посрещат с изпълнения на мъжка група в традиционни одежди, а след това опитен винен гид ги води в малък музей на виното и разказва за историята на производството и пиенето му през хилядолетията, преди да ви покани да дегустирате бели и червени вина, произведени по двете технологии.

След това, вече развеселени, може да опечете хляб в глинена пещ или да приготвите традиционната чурчхела – кавказко традиционно сладкарско изделие от орехи, които се нижат на конец, овалват се в сгъстен гроздов сироп и се оставят да съхнат.

Най-доброто място да отдъхнете след винения тур е новият хотел  „Радисън“ в парка на историческото имение, днес музей, „Циндадали“ (не го пропускайте), построен чрез реконструкция на стари тухлени постройки, чиято архитектура, стени и тавани са умело запазени в изключително стилния интериор. А на сутринта да поплувате в топлия открит басейн-тераса с поглед към заснежените върхове на Кавказ.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара