„ – Какво тогава е човекът?

– Семка.

– Семка?

– Жълъд, който не се страхува да се саморазруши като стане дърво.“

Дейвид Зиндел, „Счупеният Бог (Реквием за homo sapiens #1), Ню Йорк 1992 г.

Животът на нашата планета се развива според принципа на естествения подбор вече 3,8 млрд. години. Механизмът е прост и общоизвестен – природата хвърля своите ДНК зарове, поражда многообразни организми и – оцелява най-приспособеният. Ако сте слушали внимателно в часовете по биология за Х клас, със сигурност си спомняте таблиците с цветове на грахови растения, които монахът-биолог Грегор Мендел кръстосвал и изследвал, за да разбере принципите на наследствеността и изменчивостта. Гени и алели, генотипи и фенотипи – кодът на всичко живо, хазартът на живата материя, видимото и невидимото в нея.

Вероятно еволюцията щеше да си върви по старому още 3,8 млрд. години, ако преди около 200 хиляди не беше се появил г-н Homo Sapiens, маймунката с много мозък, която в началото бавно, а впоследствие все по-бързо, започва да си играе с околната среда и да я подчинява на нуждите си. Така, преди около 15 000 години, нашите гениални предци нанасят първия удар на естествения подбор – опитомяват вълка и чрез селекция създават нов, несъвместим с природата, но много полезен за хората генетично модифициран организъм – домашното куче. Следват го козата, лимецът, кравата, кокошката…

Селекцията е всъщност

първият генетичен експеримент на човечеството,

проведен на сляпо, по принципа проба-грешка. Размножаването е планово, подбират се онези животни и растения, които носят желаните характеристики. И ето, че само за 10 000 години популациите от домашни животни надвишават количествено всички свои диви братовчеди, а растителните видове, изведени от човека, доминират с абсолютна сигурност най-плодотворните земи на планетата.

Но времената на Менделовата генетика и експерименталната селекция са вече в края си. Откриването и усвояването на един прост механизъм за клетъчно възстановяване при най-стария вид бактерии, наречен CRISPR/Cas9, позволи на човечеството да редактира качествено, бързо и евтино генетичния код на всеки жив организъм, включително своя.

И слава Богу, защото медицината на развития свят представлява колосална отмяна на естествения подбор, оставяща живи милиони човешки същества, които не биха оцелели без своите лекарства, операции, овладени хронични заболявания или дори – очила. Нашият медицински арсенал – от откриването на антибиотика преди век, та до най-простото секцио по индикации днес – е по същество война с еволюцията, гаранция за оцеляване на непригодени към околната среда организми, които предават своите дефекти на следващите поколения. Не е необходимо да сме нацисти или тайни евгенетици, за да признаем, че

тази постановка е опасна в общочовешки план.

Да не бързаме да подскачаме като ужилени. Ясно е, че човешкият геном е вече разчетен и ще бъде редактиран. Неясни остават безбройните въпроси и последствия, които поражда възникването на тези нови инструменти. Философията на трансхуманизма набира сила, увещавайки хората да изоставят естествените биологични процеси в името на създаване на свръхчовешка раса, по възможност безсмъртна и използваща пълния генетичен потенциал на биологичната единица. Някои трансхуманисти стигат още по-далеч, като говорят за подобряване на капацитета ни с технологична намеса – безкрайно познание и живот чрез

единение на човешко съзнание и изкуствен интелект.

Първо да погледнем докъде сме стигнали в размислите по такива чувствителни въпроси. Дори и днес, простата наглед тема за in-vitro процедурите продължава да бъде болна за вярващите. Месецът е март на 2019 година, а съвременни християнски догматици заявяват, че родените от in-vitro деца нямат душа!

Факт е, че способността на човека да създава и модифицира по свое усмотрение живот му дава ролята на демиург. Ако не днес, то утре човешките съдби ще могат да бъдат определяни още на фаза ембрион. Предполага се, че жените, които износват ембрионите, и чиято роля в социума винаги е била пораждането на нов живот, ще бъдат пречката пред технологизирането му. Но дали това е така?

Анджелина Джоли откри, че е носител на гена BRCA1, причинител на рак на гърдата и на яйчниците, и се подложи превантивно първо на двойна масектомия, а после и на хистеректомия. Със сигурност две, а вероятно три от четирите деца на Кристиано Роналдо са от сурогатни майки. Близначките на HIV-позитивни родители от Шънджън са официално първите родени генетично-модифицирани деца. Технологиите изпреварват всякакви регулации и едва ли има майка, която би отговорила на въпроса „искаш ли детето ти да е по-здраво?“ с „не“.

Възможностите са безкрайни

и можем дълго да говорим за огромния скок напред: за генетичната борба с рака и персонализираната медицина; за шанса, който ще получат милионите деца, заченати с хромозомни аномалии; за семействата със страшни наследствени болести, които ще могат да се отърват от тях; за универсалните ваксини, които могат да сложат край на вирусите, и т.н. Ако погледнем назад, всяка нова технология е била обявявана за Край на света от предшестващите, а ето, че човечеството е още тук, по-многобройно, по-здраво и живеещо по-дълго от всякога.

Ако приемем определението, че животът е нещо, което има метаболизъм и се стреми към размножаване, бихме могли да се съгласим, че съвършеното продължаване на живота би било собственото клониране, т.е. пълното преповтаряне на личната ДНК комбинация. 25 години след раждането на първата клонирана овца – Доли, ние вече сме решили най-големия проблем с клонирането. Доскоро техническият (оставяме всички морални настрана) проблем с клонингите беше фактът, че теломерите, да ги наречем „капачета на нашите ДНК молекули“, се скъсяват при всяко дуплициране, но този проблем вече е решен. Ние сме технически способни

да преповторим всяко човешко същество на планетата,

без да го обричаме на по-кратък живот.

Изненадващо, най-големият риск пред човечеството може да се окаже не неравенството, което неизменно ще се породи от възможността да модифицираме децата си, а равенството, което има опасност да създадем за себе си като биологичен вид. Пътят на еволюцията е път на генетично многообразие – възможността да се родят и такива, и онакива, за всеки случай. Правейки модификации обаче, не трябва да забравяме, че един ген държи базовия код не за една или две, а за множество операции. И променяйки този код, за да работи само в една посока, макар и преценена за правилна, може да се окажем в тежкото положение на дървото Gingko biloba днес.

Гинко е много старо дърво, единствено от своя род, жив фосил на около 250 милиона години, в Китай още има живи индивиди на възраст над 2500 години. Смята се за изчезнал в природата вид, достигнал до нас благодарение на усилията на

императорските градинари.

Листата му са дихотомно разклонени, нямат централна жилка, което го приближава до папратите, но може би най-интересната му характеристика е, че се размножава двуполово. Проблемът обаче е, че плодовете му миришат неприятно, направо гадно. Затова вече хилядолетия хората го размножават вегетативно, чрез клонка от мъжко дърво. Този уж несъществен факт е довел до генетично уеднаквяване – огромна част от популацията на дървото по света споделя едни и същи гени, фактически е едно и също дърво. Ако природозащитният статут се определяше не по брой индивиди, а по генетично разнообразие, то гинко днес нямаше да е „застрашено“ а „изчезнало“.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара