Сутрин Магда ставаше рано. Приготвяше закуска за трите си деца и мъжа си. Оправяше им дрехите и учебниците за училище. Гледаше да се измият и срешат. Хранеше ги. Изпращаше ги…
Оставаха и пет минути за обличане. За друго нямаше време! Но не мислете, че тя отиваше в службата като Баба Яга!… Напротив! Магда имаше строго изработен график – един своеобразен козметичен път!…
Докато слизаше по стълбището, тя си сресваше косите. При пресичането на градинката си слагаше крема. До цветарския магазин спираше за миг и се „маскираше“ с руж. Някъде по средата на пътя успяваше да се напудри. В подлеза си червеше устните. На около сто метра пред учреждението успяваше да вкара в действие сенките… Влизаше в службата и по стълбите си оформяше очната линия с туша! Преди да влезе в канцеларията, пак се сресваше и оглеждаше в огледалцето.
В 8 часа без 15 минути се изправяше пред бюрото си. Колежката й ахваше:
– Магда, приличаш на манекен! Сигурно у дома си отделяш по два часа за себе си!… Нали имаш три деца и мъж – заместват те в къщната работа!
Магда се усмихваше дяволито.
… Днес картината се повтори. Но сега колежката й широко отвори очи и рече:
– Магда, защо си дошла на работа по чехли?!
И Магда разбра, че е дошло време да си състави нов график – по-гъвкав и ефективен!
0 Коментара