Когато детето преминава през криза, чакаме я да отмине или правим нещо? Това е въпрос, задаван сигурно от хиляди родители. И правилният отговор е: „и двете“.

Кризите са необходим и съвсем естествен етап от развитието на детето, те са като ново раждане за детето. Затова е погрешно да ги възприемаме като нещо задължително лошо, от което трябва да спасяваме детето си. Най-важното тук е да проявим разбиране, търпение, любов, за да подкрепим детето, за да почувства то, че е нормално да изпитва подобни чувства, без неудобство или вина, за да премине правилно през кризата.

Първата криза е кризата на раждането. От една защитена среда бебето навлиза в нова, непозната реалност, в която е напълно зависимо от другите. Всичко това е свързано с огромен стрес – силни светлини, звуци, студ. За да се почувства детето отново сигурно и в безопасност, ние трябва да му покажем, че е обичано и желано. Това става чрез откликване на неговите нужди, за които то ни съобщава с плач.

Кои са следващите детски кризи?

Как на практика да подпомогнем детето при криза? Как да се справим с детския негативизъм? Как предаваме нашите страхове на детето си? Какво дава майката на детето и какво му дава бащата? Отговори на тези и още въпроси, както и редица примери ще откриете в лекцията на Людмил Стефанов. Той е психолог с над 20–годишен практически опит. Консултира деца, родители, партньорски двойки. Автор е на помагала, насочени към интерактивна работа с деца, превенция на агресията, както и на книгите „Философско четиво за деца“ и „Социална работа по законите на семейната система“. Води групи за личностно развитие, обучава родители, учители, социални работници по всички теми, касаещи детското развитие, връзката деца-родители и начина, по който функционира семейната система. Обучаван е в Позитивна терапия, Краткосрочна терапия, НЛП, Системен подход в психотерапията. Консултантската му и терапевтична практика е свързана с дейността на създадения от него и съпругата му Мариела Михайлова-Стефанова Психологически център „Аз и Ние“.

Източник: Академия за родители

Facebook Twitter Google+

0 Коментара