За „Болка и слава“, новият филм на Педро Алмодовар, Антонио Бандерас получи наградата за мъжка роля на последния кинофестивал в Кан, а „Златната палма“ се изплъзна за трети път на испанския режисьор. Но всъщност Алмодовар печели, защото в „Болка и слава“ Бандерас е Алмодовар.

В момента, в който на последния кинофестивал в Кан наградата за най-добър актьор получи испанският актьор Антонио Бандерас, автоматично беше разрешена една от най-големите загадки на вечерта. А именно: ще получи ли най-после Педро Алмодовар „Златна палма“ за филма си Dolor y gloria (Болка и слава). Всички предварителни залагания бяха в негова полза. Но според правилата на играта, ако един филм получи някоя от другите големи награди, като например тази за актьорско майсторство, той отпада от надпреварата за  „Златна палма”.

Според една известна испанска поговорка „от третия път се печели“. Алмодовар обаче не спечели и от третия път в Кан. Той почти докосна голямата награда с „Всичко за майка ми“ (1999 г.), когато също минаваше за фаворит до края, но спечели „само“ наградата за най-добър режисьор. Историята се повтори със „Завръщане“ (2006 г.), когато той взе приза за най-добър сценарий, а неговите актриси получиха колективна награда за женска роля.

Алмодовар се е състезавал общо шест пъти в Кан. Парадоксално е, че в изпълнената си с награди кариера той не е получавал точно „Златна палма“ от  най-престижния фестивал за авторско кино, при това в една от страните с най-вярна публика. Дори когато гениалният режисьор направи най-добрия възможен подарък за любителите на по-независимото и интимно кино: полу-автобиографичен филм, в който за първи път толкова директно разкрива своя личен свят. „Автофикция“, изобилстваща от характерните за него силна доза провокация, чувство за хумор и постоянно жонглиране между реалността и фикцията. Самият Алмодовар признава, че  филмът не трябва да бъде приеман дословно и че не е автобиографична изповед.

„Благодаря за тази награда от мое име, но и от името на моя герой. Въпреки че той се казва Салвадор Майо, не е тайна, че

Салвадор Майо е Педро Алмодовар.

Срещнах го преди четиридесет години, работили сме заедно, уважавам го, възхищавам му се, обичам го. Той е моят ментор, толкова много ми е дал през живота ми”, каза Антонио Бандерас, след като получи наградата.

Няколко дни преди това, след премиерата на филма в Кан, изправената на крака зала аплодираше близо осем минути. Просълзени са и Бандерас, и Пенелопе Крус. Алмодовар и целият му екип се прегръщаха и целуваха, а после започваха отново, защото аплодисментите продължаваха. Когато Алмодовар все пак се сдоби с микрофон, той благодари за „най-прекрасната вечер в живота си“. „Беше почти неловко, в един момент вече не знаехме какво да правим, аплодисментите не спряха толкова дълго. Ако имаше сълзи, то те бяха от щастие“, каза на другия ден Бандерас на пресконференцията.

„Болка и слава“ е историята на залязващия кинорежисьор Салвадор Майо. Славата и креативната енергия са се оттеглили, а на тяхно място трайно са се настанили болката и самотата. Той се връща в детството си през 60-те год. на ХХ век, спомня си зараждането на първите желания и първата си зряла любов вече в Мадрид през 80-те, изживява болката от прекъсването на тази любов, когато тя е още жива и се озовава пред

„безкрайната празнота от невъзможността да продължи да снима“.

„Болка и слава“ разказва за творчеството, за трудността то да бъде разграничено от собствения живот и за страстите, които му дават смисъл и надежда. В процеса на възстановяване на своето минало Салвадор открива спешната нужда да го разкаже и в тази нужда открива също своето спасение“, представя филма си Алмодовар.

Лентата е и голямото сдобряване на Алмодовар с критиката и публиката. Толкова почти единодушни и често възторжени отзиви той не е получавал дори и за най-награждаваните си филми. А критиките, макар и далеч по-малко на брой, изтъкват предимно факта, че дори главният герой да е алтер его на Алмодовар, той не се разголва чак толкова. „Трябва да си верен на фикцията, а не на реалността. Иначе всичко, което му се случва на Антонио, би могло да ми се е случило на мен. Някои неща действително са ми се случили”, казва Алмодовар.

Снимките на 21-вия филм на режисьора за първи път завършват седмица преди предвиденото, само четиридесет и четири дни. „Снимал съм 113 филма. Това бяха най-щастливите месеци в моя живот като актьор“, казва Бандерас с насълзени очи и ясното съзнание, че е изиграл ролята на живота си. Освен четиридесет години работа и приятелство, двамата се оказват свързани и от болката. Без нея филмът би бил невъзможен, твърди Алмодовар, чиито здравословни проблеми отдавна са известни – мигрена, фарингит, тендинит, болки в кръста, силно безпокойство, фотофобия. В началото на 2017 г. Бандерас преживява сърдечен инфаркт. Режисьорът признава, че подобно трансформиращо визията за живота преживяване се превръща в актив за актьора.

Откакто преживях инфаркта, преоткрих себе си“,

казва Бандерас, който всяка сутрин тича поне по седем километра.

И все пак Бандерас не е първият избор на Алмодовар, който започва да търси главния герой с кастинг, докато решава направо да изпрати сценария на Антонио. Актьорът казва, че филмът е за кръговете в живота, които сме оставили отворени и трябва да затворим. Известно затваряне на кръга е и фактът, че ролята на майка му изпълнява Пенелопе Крус. Приятелката и довереницата, която става актриса заради филмите на Алмодовар. „Още когато я видях в „Хамон, хамон“, реших, че искам  да работя с нея“, споделя Алмодовар в Кан.

Вероятно най-неоспоримият от талантите на Педро Алмодовар е способността му с на пръв поглед голяма лекота и често в последните минути на филма да вдъхне оптимизъм и в най-драматичната на пръв поглед история. Или както самият той казва: „Няма по-добро спасение от един изпълнен с надежда край.“

Facebook Twitter Google+

0 Коментара