Мнозина мислят, че телевизии та е нещо съвсем ново, че cега едва се заражда. Те само отчасти са прави. За телевизионно предаване на образи се говори от преди близо цяло столетие и дори се посочват принципите му.

Но редовни телевизионни предавания са започнали една преди две-три десетилетия.

Днес телевизията вече стана неотменна част от нашия живот и бележи с всяка измината година все по-бърз възход. В някои страни (Съветския съюз. Съединените щати и др.) вече има и цветни телевизионни предавания, за които е нужно извънредно сложна апаратура.

Нека посетим за малко нашия телевизионен център, за да се запознаем с начина, по конто се извършва телевизионното предаване. На шестия етаж на високата 110-метрова сграда се намира неголяма стая. Тя прилича досущ на киноателие – с прожектори, насочени в различни страни, с кнноснимачна камера. Всъщност това е телевизионна камера и пред нея в момента са двамата столични артисти Пенчо Петров и Стоян Стойчев. Те изпълняват интересна хумористична сценка.

В оградената със стъклени стени апаратна стая, непосредствено до ателието, стои режисьорът на предаването и по телефона дава наставления на оператора. По екраните на телевизионните приемници, които се намират в апаратната, и на стотици други телевизори в столицата и околностите й се появяват образите на двамата артисти.

Нека проследим сега пътя, по който минават образите на артистите от телевизионното студио до екрана на телевизорите. В телевизионната камера образът се „разкроява“ на 625 реда, а на всеки ред има десетки хиляди точки – едни по-тъмни, други по-светли. Всяка точка поражда електрически импулс от различна величина. Именно тези импулси и реда, по който се получават в камерата, минават по кабели, превръщат се в ултракъси радиовълни и се излъчват от антената на телевизионния център.

Радиовълните достигат до телевизорите и там по доста сложен път отново се превръщат в електрически импулси и в редове с по-светли и по-тъмни точки, а върху екрана оживяват образите на артистите, които играят в телевизионното студио. Разбира се, всичко това става е мълниеносна бързина и ние не можем да видим пито редовете, пито точките, а само цялостните образи.

Нашите телевизионни предавания

могат да се приемат само в Софийското поле.

Радиовълните, излъчвани от телевизионната антена, не могат да прехвърлят планините, които ограждат полето, понеже се движат само по права посока. Те не могат да се отразяват като обикновените радиовълни в йоносферата и да обикалят цялото земно кълбо. Наистина случват се понякога свръхдалечни предавания, но само при особено състояние на атмосферата и йоносферата. На пръв поглед това като че ли ограничава дейността на телевизионните центрове. Но учените и тук са намерили изход. Чрез междинни препредавателни станции обсегът на телевизионното предаване се разширява доста.

У нас сега се строи такъв междинен предавател на връх „Ботев“. Когато и той влезе в действие след година и половина, предаванията на Софийския телевизионен център ше се приемат почти във всички краища на родината и далеч зад нейните граници. Ние ще имаме тогава възможност да гледаме и програмите на Букурещ, Москва, Будапеща и други европейски столици.

Така ние те ставаме непосредствени свидетели па много интересни и важни събития у нас и в чужбина.

Телевизията не е само обикновено развлечение за трудещите се и има и друг, по-малко известен, но много по-интересен живот, с извънредно голямо и важно значение. Почти няма вече област в науката и и техниката, в промишлеността, в медицината, в образованието, където тя да не навлиза с все по-широки крачки. Нейният победен ход се съпровожда с  разрушаване на много наши стари представи и със създаване на нови пътища към прогреса.

Непроницаема е лудата игра на огнените пламъци и на врящия метал във високите пещи. Телевизиониият предавател обаче про­никва там, дава възможност на металурга непосредствено да на­блюдава, да контролира На телевизионния екран човекът следи разпадането на радиоактивните елементи и освобождаването на атомната енергия в реакторите. И не от празно любопитство, а за да изследва доскоро недостъп­ните за него процеси, да се нау­чи да ги управлява, да ги постави в служба на живота.

Все по-широко приложение на­мира телевизията и в образованието. В големите университет­ски клиники лекари и студенти наблюдават в най-големи подроб­ности сложни операции, без да пречат ни най-малко на хирурга. Помага им телевизионният екран. Пак с негова помощ студенти и ученици, без да излизат от клас­ните си стаи, изучават интересу­ващи ги химични, физични, про­изводствени и други процеси. Постигнати са резултати и

за създаване на телевизионен теле­фон,

при който разговарящите не само се чуват, но се и виждат.

И най-после телевизията е, коя­то ще ни даде възможност да над­никнем в тайните на другите планети, преди да е стъпил на тях човешки крак. Първата стъпка в това отношение направи съвет­ската автоматична междупланетна станция, която с помощта на те­левизията ни показа с голяма яснота как изглежда невидимата от земята страна на Луната. Не е далеч и денят, когато те­левизионният предавател ще „стъпи“ на лунната повърхност и ще ни покаже онова, което интересува учените, за да се подготвят те за покоряването на нашия нощен спътник.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара