Често ли държите горчивата чаша с болка, скръб, тревоги притеснения? Може би толкова сте свикнали с нея, че дори не я забелязвате, а горчивината и тежестта продължават да изпиват цялото ви същество?

В началото на урока професорът взел една чаша с малко вода. Той задържал чашата, докато всички ученици не се обърнали към него, след което попитал:

– Колко мислите, че тежи тази чаша?

– 50 грама! 100 грама! 125 грама! – предположили студентите.

– И аз не съм сигурен, – продължава професорът – за да разберем, трябва да я претеглим.

Но въпросът е в друго: Какво би станало, ако я подържа така за няколко минути?

– Нищо – отвърнали студентите.

– Добре. А ако я държа един час? – отново, попитал професорът.

– Ще ви заболи ръката. – отговорил един от студентите.

– А какво ще стане, ако я държа цял ден?

– Ръката ви ще се схване, ще почувствате силно напрежение в мускулите и дори може да се парализирате, и ще трябва да ви закараме в болница- уточнил студентът сред всеобщия смях на аудиторията.

– Много добре – спокойно продължил професорът – но дали теглото на чашата се е променило през това време?

– Не – бил отговорът.

– Тогава, откъде е болката в рамото и напрежението в мускулите?

Студентите мълчали, изненадани от въпроса.

– Какво трябва да направя, за да се отърва от болката? – попитал професорът.

– Да оставите чашата.- бил отговорът на аудиторията.

– Това е! – възкликнал професорът – точно това се случва с житейските проблеми и неудачи. Да ги задържите в главата си няколко минути – това е нормално. Ако занимават продължително мислите ви, ще започнете да се усещате болка. Ако продължавате да мислите за тях прекалено дълго обаче, това ще ви парализира, т.е. няма да бъдете в състояние да се занимавате с нищо друго. Важно е да се обмисли ситуацията и да се направят изводи, но по-важното е да се избавите от тези проблеми в края на деня, преди да си легнете. И така, без стрес и напрежение ще можете всяка сутрин да се събуждате свежи и бодри,

готови да се справите с нови жизнени ситуации.

Някои биха казали “Оставете чашата в края на деня”. Но има и друг вариант – вземете я в ръка, претеглете я, огледайте я хубаво, отпийте от нея. И я оставете на мига. Няма нужда да я държите цял ден, за да осъзнаете, че това не ви е нужно.

Няма нужда да превръщате една ситуация в проблем. Просто я огледайте, вкусете я, направете си изводи, вземете скрития урок от нея и продължете напред. Ако непрестанно държите вниманието си фокусирано върху дребните житейски неудачи и болки, ще превърнете страданието си в хронично и дълбоко, и ще пропуснете същината на самия живот!

Бенджамин Дизраели е казал: “Животът е прекалено кратък, за да е малък”. Така че, хайде да не се фокусираме в дреболии. Това би било прекалено глупаво разхищение на най-ценния ни ресурс – времето.

Някой би казал “О, но как така, това е невъзможно. Знаеш ли какви тежки притеснения имам, знаеш ли какви проблеми тегнат на сърцето ми, знаеш ли за колко неща трябва да мисля?”

Добре. А това помага ли ти?

Ако се безпокоиш непрестанно, ако държиш с мазохистично усилие притесненията, обидите и страховете си в ума, това с какво точно ти помага? Чувстваш се важен, ангажиран, зает с нещо съществено? А къде отива живота ти, радостта ти, удоволствията, израстването, вълненията през това време? Да, знам – нямаш време за тях. Прекалено зает си да се тревожиш.

От какво се трвожим най-често? – от самия страх! От неизвестното! От това, което очакваме да ни се случи, но то изглежда толкова озъбено и страшно, че дори не искаме да го погледнем. Но много се страхуваме от него!

Ето една безотказно работеща

тактика за справяне със страха и безпокойството:

  • Дайте си сметка какво ви тревожи. Огледайте го хубаво. Какви са точно притесненията ви? Представете си най-лошия развой на събитията. Опитайте да си представите и усетите с цялото си същество как ще се чувствате и какво ще стане с вас, ако това се случи.
  • А сега се замислете, и даже го напишете на хартия: Има ли възможни решения на този проблем? Кое е най-простото и добро решение? Огледайте фактите, претеглете възможностите, вземете решение и действайте. При всички положения – вече знаете кой е най-лошия развой на събитията, и умът ви е подготвен за него.
  • В крайна сметка – каквото и да тежи в личната ви чаша – притесненията и мислите около него ли са ви по-важни или здравето, живота и щастието ви? Колко сте готови да платите за лукса да продължите да се притеснявате?

Вечните съвети на Дейл Карнеги казват: Съобразете се с неизбежното. Ако протестираме или недоволстваме срещу неизбежното, ние трябва да го променим, но ще променим себе си… Можете ли да бъдете гъвкави в неизбежните житейски бури, или да им се противопоставяте и да се пречупите?

Решете точно колко тревога си струва определено нещо и не му отреждайте повече. “Глупаво е да плащаме прекалено скъпо за нещо, което ограбва съществуването ни”. Не се безпокойте за минали неща. Загърбете миналото. Не тъпчете на едно място.

Източник: svoizbor.com

Facebook Twitter Google+

0 Коментара