Нина: Маги, появи се нещо, по-точно някой. Засега само си пишем – кратки и наелектризирани писма. И сякаш вече сме стигнали до края, а всъщност още дори не сме започвали… Кажи ми как се прави това, защото ми е ново като новолуние и новобранство.
Маги: Олеле! Снощи се прибрах от Рим, та едва сега отварям компа… Обаче…съм леко втрещена :) Приятно нагърчена от писмото ти. Защото (честно казано) очаквах нещо такова. А „ТОВА“ се прави, както се произвежда магия. Писането не дава шанс на лъжите. Не мисли за после, за вчера… Разпадай се в едната буква дори. Аз, например, обичам да се крия в сенките на „Щ“-ата, да ставам част от извивките на „Ъ“-ата… “Това” означава да си честен и да пишеш това, което излиза от петите ти. Да пишеш като бистър поток, като празна празнота. Дори глупавите думи, ако са подредени от енергия, произвеждат силно електричество.
„Позволено“ е също така да създаваш нови светове, да им натрапваш богове, след което да се шегуваш със същите тези богове. Падам си и по жертвоприношенията. Веднъж турих на жертвеника косъм, друг път – лилаво, трети път – вторник. А може и простичко да действаш: да намериш гъдела на някого от разстояние. Без да използваш мигли.
Ей, написах ли ти изобщо нещо, или само подредих букви – една подир друга? Не зная, но кажи как си? Много, много силно те прегръщам. Тичай… Под водата има толкова много свободно място.
Нина: Не знам как съм. Във всеки случай – смела. И чуплива като слюда. По-свободна никога не съм била. По-честна също. Има моменти, в които така ме боли, че ще експлодирам. Друг път съм лека като перце.
Една нощ наводних със сълзи леглото си – молех се на съдбата да ми помогне да напълня живота си отново с цвят… Щом заспах, сънувах „този, когото засега няма да назова“. Бяхме на някакво шумно място на открито, с тълпи народ наоколо и той ме гледаше отдалеч, от някаква ниша в стената… После се приближи – и пак същото: гледаше ме безмълвно, някак под ъгъл, под козирката на шапката си. И той, и аз бяхме сякаш с половин лице… имаше тръпка, но имаше и дистанция, и въпрос…
Сутринта много се учудих откъде пък дойде това и защо точно този сънувах. Реших, че е невинна грешка в системата на раненото ми подсъзнание. По-късно през деня – неочаквано и за себе си – си намерих повод да му се обадя. Той ми даде мейла си – писах му нещо делово… и така се започна…
Всичко това стана точно преди няма и 10 дни. За тия 10 дни имам чувството, че се родих отново и остарях… През по-голямата част от времето бях в Германия – там ме завари първият изстрел и ме препарира. Оттогава не мога да спя, или по-точно спя на пресекулки, защото той ми пише през нощта – ту в 1, ту в 3, понякога в 5… Будя се често и трескаво проверявам пощата си… и не се понасям.
Боя се. Най-вече се боя да не се спъна и да си разбия устата на паважа. Боя се от тичането, Маги. Отвикнала съм да търся нечие одобрение – имам удобен като домашна дреха личен живот, в който всички роли са раздадени, всичко е предсказуемо, разиграно. Имам любов, достатъчна за цяла женска фабрика, а не ми стига. И не много се разбирам, но съм лакома за още, за други, различни вкусове. Както съм свикнала с комфорта на познатото и съм глезена и дебела като домашна котка, така ми се и ловува, острят ми се нокти, дращи ми се… Обаче ме е и страх да не се влюбя. И да не се разочаровам после – най-вече от себе си.
Тия имейли изобщо не са онези имейли, които май си представяш. Абе огнедишащи са, вярно, но са кратки почти като хайку. Всяка дума е завинтена за единственото си възможно място и просто филигранна. Освен това трябва да откопавам като археолог пластовете – защото лирическият герой изпраща сякаш посланията си по вертикала, а не по хоризонтала.
А и изобщо не съм наясно с мотивацията му – това също много ме притеснява. Защо изведнъж така се обърнаха на 100 градуса нещата? Доколко си играе с мен и доколко е искрен?
Маги: Ей, смело и чупливо момиче… Забравих да ти кажа най-важното: Всичко е много лесно, когато приемеш, че си умрял. Наскоро прочетох един „убийствен“ сценарий. Звучи така: Магдалена, толкова красиво и вкусно живя, толкова много усещания изпи, удави се във върховни емоции. Докосна и края, и безкрайността. Разбра, че всичко се съдържа във всичко. А сега си мъртва. И от тази позиция се оттласнах. И сътворих наново света :) Когато си „мъртъв“, всичко, което те сполетява, е награда. Бонус-точки получаваш! Живот-промоция.
И съм щастлива, защото помня, че съм умряла. Глупаво сигурно звучи. Но е широко… Един любим мой писател казва, че илюзиите са това, което ни остава. Знаеш ли, научих за себе си, че не отказвам и една илюзия дори:) „Този, Когото Не Назоваваме“ може и да си играе. Не е изключено. Даже никак. Играта е едно от високите състояния. Но, обясни ми, какво значение има това. Ти си „мъртва“ и можеш да влезеш във всеки лъжлив свят. Да му се отдаваш – защото МОЖЕШ. Дори някой да те нарани, ако ти не знаеш какво означава думата „страдание“, как може да пострадаш?!
.jpg)
Нина: Тупкам топката, Маги, и е изключително мъчително, трябва да призная. Затова не ти пиша. С лирическия герой постоянно се оказваме на стотици или хиляди километри разстояние, макар да живеем уж в един град – с изключение на един кратък период от 5 дни, през който обаче бях болна. Все пак се видяхме за късо кафе, през който час и половина придобих острото чувство, че всичко съм провалила…
После пак заминах. Сега пък той е някъде по работа. Чувствам се горд и отчаян собственик на огромна черна дупка вместо сърце – цяла яма от копнежи и свободно време разнасям тайно в тялото си и няма с какво да я запълня, защото изведнъж съм изгубила интерес към всичко, ама всичко друго. Целият ми пълноценен, богат, подреден, интересен, вълнуващ живот изгуби смисъл. Мислите ми постоянно са другаде, едва успявам да се съсредоточа в изпълнението на преките си задължения, които все пак няма как да зарежа…С една дума – влюбила съм се, или, добре – увлякла съм се. Все още е повърхностно и мога сама да се озаптя – не е фатално късно да взема мерки и да върна реката в коритото й, но ми се струва, че не искам. Дори вече не ме е страх от последствията. След като се бях напрегнала до крайност, усамотението ми помогна да си подредя ума. Бях изпаднала след „живата“ ни среща в класическо раздвоение на личността – не можех да говоря по същия начин с човека – държах се непоносимо светски и фалшиво, а пък и той не допринесе да е другояче – беше си „старият друг“, а не новият, от имейлите. Все пак налучках пътя обратно и възстанових височината на виртуалната ни непосредственост. Но вече не съм сигурна как ще изглежда едно следващо „живо“ развитие на ситуацията. Напълно съм объркана и разстроена – вътрешно си звуча като раздрънкано пиано, което постоянно не улучва верния тон и избива във фалцет.
И така. Пак имам нужда от съвет, или по-точно от рамо, което да ме подпре да не се изхлузя като желе от самочувствието си, от нормалността, от ония простички, всекидневни неща, които ми дават причина да ставам сутрин или да си лягам нощем – изобщо да живея обичайния си, пълен с ангажименти живот.
Маги: Ей, ти… Мислите ти са там, където искат да бъдат. Не им разваляй удоволствието и не ги мести в други коловози.
Целият ти вълнуващ живот изобщо не е изгубил смисъл. Само малко е поразбъркан. Това, което те сполетява в момента, е именно твоят богат, пълноценен, интересен път. А това, че по този път разпиляваш мисли, губиш гравитация и нямаш усещане за посока, е част от купона. Отдай се на емоциите. Разумът няма да избяга. А пък и той има нужда от малко ваканция. Трябва ли изобщо някой да казва кое е добро и кое – не? По-важно е всичко да се прави и изживява качествено. Дори лудостта, дори страданието. А да не говорим за влюбването :)) Влез в тази история невинна, чиста и честна. Верният тон вероятно го знае момичето у теб. Момичето с големите очи. А не жената, която може да изиграе всяка роля.
Не забравяй и още нещо: мъжете са мъже, а жените – жени :) Оригинално, нали!? Но мисленето и изстрадването на всеки миг се падат на нас. И тъй е най-удачно. Защото го правим по-качествено и отдадено.
Струва ми се, че той е момче, малко може би объркано във философията. Ти май си по-свободна от него. Затова няма от какво да се боиш.
Или думите му са поза? Ако са поза, тогава пък въпросът е: защо? Сега ще лягам, защото съм много уморена – четвърта вечер поред ходим по кръчми и спим по 3 часа. Ама и това ни е много :))
Обичам те.
Нина: Там е работата, Маги, че аз не познавам мъж, свободен повече от мен. А и освен това – забравила ли си? – всички мъже са позьори. Без изключение. Той е някак неорганизиран и инертен – имам чувството, че не умее да си взима нещата, оставя ги да му се изплъзват между пръстите, не си довършва изреченията. И понеже и аз понякога имам този аспект, може никога нищо да не се случи. Очаквам всеки момент да се откаже, да спре по средата, да размисли… Но засега не го прави. Обаче ето – месец мина и нищо. Пишем си – понякога доста натуралистични неща, но не много често, нито пък напоително. Така и не разбрах какво му стана изведнъж след този първи имейл, който му пратих – дали изведнъж е намерил пролука и излаз за себе си – чрез писанeто, което може да дозира и контролира, което му е добре познато и подвластно. И се разкри. Но сега нещата пак са отложени…Аз по едно време се боях да не прегоря, но тъй като съм голямо момиче вече, научила съм се на търпение, мога да се контролирам, макар да има моменти, честно, в които се чувствам напълно безпомощна, незнаеща какво да мисля…
Дори и нищо да не излезе обаче, пак ще има полза – взех се в ръце, заобичах се пак. Спомних си, че имам тяло, че то е младо и има сокове, че енергия кипи в клетките ми и ме държи два пръста над земята. Ще участвам на 100 процента – дължа си го – доколкото зависи от мен. Въпросът е колко процента ще срещна от другата страна.
Маги: Да :) Всички мъже са позьори. Но има едно-две изключения. Живея с последното :)) Може би сега е моментът да ти напиша за моя „проблем“ в живота. С толкова малко позьори съм се сблъсквала, толкова истина ме е СПОЛЕТЯВАЛА, че все още съм безнадеждно наивна. Но и безнадеждно честна по тази същата причина :)
И от тази позиция имам само един въпрос към теб: Какво искаш да правиш с „Момчето”? Питам те директно: Искаш да произвеждаш море (вода) с него? Или любов? Или деца?
Когато разбереш какво искаш, тогава То ще се случи. В момента нищо не се случва, защото ти не знаеш какво Точно искаш.
Продължавай да си бъдеш ти, моля те! Което означава той да мисли за теб, а не ти за него! Ако той не ти отвърне, ако не реагира на чувствата ти, за какво ти е именно ТОЙ?
Пак ли е объркано?
Файнали: процентите от негова страна нямат никакво значение. Имат значение процентите от твоя страна. Ако ти искаш нещо от него, ще му го кажеш. И той ще се съгласи!
Нина: Аз знам, Маги – задала съм си въпроса, разбира се, и съм си отговорила – искам любов. Аз само това искам в тоя живот – спокойствие и свобода, плюс любов. Ей толкова малко искам – огромно като вселената.
Маги: Уф, забравих нещо важно: там някъде в честността влиза, освен ти да искаш нещо, и да даваш:) Зная, че го знаеш, но препрочитането на книгите е основната част от четенето:))
Да ме пита човек какво толкова ти бълбукам?! Бълбукам ти, че ако това е любов, не се крий нито за секунда. Покажи се. В цялата си прелест…
Нина: И аз забравих нещо – няма как да се покажеш на оня, който се пази да те види, нито пък можеш да дадеш на оня, който си е забранил да (те) вземе. Това е горчивият ми опит. Повечето хора (мъже) се лишават от нещата, които най-силно желаят. Това се смята (от тях) за висша форма на воля и мъжество. Може мъжът до теб да е пак изключение(то), но това не отменя доминиращия факт. Аз впрочем съм го приела – мен съдбата ме свързва все с такива спънати коне – и какво друго ми остава, освен да ги компенсирам? Когато зрението ти изневерява, развиваш слух.
Маги: Има начин да се покажеш на оня, който се пази да те види. Именно чрез писане. Думите, колкото и да са ограничени, колкото и да имат конкретни очертания и форми, колкото и да са оковани в точки, многоточия и други вериги и правила, също създават огромна вселена.
При мен се получи така: изразявах се спонтанно и без никакви ограничения. Не ме интересуваше колко е часът, кой сезон е, дали ми треперят ръцете, дали ще има отговор и какъв ще бъде той и т.н. Знаех, че това, което пиша, ще бъде прочетено. И че, може би, този отсреща очаква всяка буква :) А после (след няколко месеца!) получих и признанието, че не само е очаквал всяка дума, но и паузите между думите. Че съм му създала друг свят, друга вселена. Не мога да разбера кое го накара да ми признае това, защото и той съвършено владее т.нар. контрол. Но аз му се показах, дадох му това, което можех и исках, и той взе всичко.
Отплеснах се…Исках да ти кажа, че в конкретния случай той може и да работи денонощно, но ако ти искаш, му пиши. Сигурна съм, че ще прочете всичко. Ще усети и соковете, и енергията ти. А освен това, ще се вдъхнови от някоя твоя извивка (не по тялото, а в буквите).
Мъжете наистина се лишават от това, което силно желаят. Може би защото не са сигурни, че ще го желаят дълго или по-скоро – че понеже е непознато, няма да се справят с него. Защото не са смели, обичат удобните, статични и сигурни модели. Изпитаното качество. В тази расова среда, в която се движиш, всеки си има готина жена, гадже с изцапани от слънцето глезени, има работа, която осигурява високо социално ниво. Но и всеки мъж си има своята G или М-точка… колкото и да я крие. Тя е откриваема, чувствителна е. Обикновено тази тяхна точка реагира и се възпламенява, когато най-малко очакват. Тогава се плашат, но не забравят. След като (в случая) героят сам е направил първата крачка, това е абсолютното доказателство, че точката е докосната.
А съдбата, ако тя е тази, която те свързва със спънати коне, е умна :)
Предизвиква те, щом толкова искаш да влезеш в главата именно на мъж, който си има „всичко“. С изключение на теб. Причината донякъде е осъзнаването (му), че с теб ще му е още по-хубаво. Че ще разкрие заспали или никога не видели бял свят свои качества. По този начин изкачваме стъпалата, правим следваща крачка, еволюираме.
Нина: Маги, нищо няма да излезе от това – свивам знамената, отменям всичко казано, дезертирам позорно от бойното поле. Не съм сканирала правилно ситуацията или по-точно в момента за първи път я преценявам трезво и си давам сметка, че е безнадеждна. Само ще ме боли, ще си загубя баланса, ще вляза в нещо, за което после горчиво ще съжалявам.
Много те моля да ме спреш, ако ме чуеш да разсъждавам върху евентуално преосмисляне на решението си. Не бива, в никакъв случай не бива да го правя. В момента се опитвам да калкулирам ползите от случилото се – а тях ги има… Плюс един расов самец на колана, макар и само виртуален. В живия живот няма да ми стигнат силите да преживея сюжета.
Маги: Любовта е едно от най-свободните, високи, дъхави и луди места на този свят. Не е толкова лесно да се откажеш да бъдеш там… Тези дни си мислех защо толкова много искам тази история да ти се случи. И си отговорих: защото подобни афери са много редки в живия живот. Има ги предимно в книгите. А един истински красив любовен роман е нещо, което доставя дори естетическо удоволствие.
Кое те провокира така рязко да смениш курса? Безнадеждно би било, ако целта е веднага да се оженитe и да правите деца. Но ако става дума да се опознавате, изследвате, обичате… Тогава има надежда.
.jpg)
Нина: Ако сега, когато все още няма нищо, това ми причинява толкова напрежение и болка, значи после ще бъде нетърпимо. Познавам се. Перфекционист съм – дори във връзките си. Особено във връзките си. Няма да си прощавам грешките. Няма да му прощавам грешките – ще го наказвам. От това логично следва перманентно взаимно нараняване, а особено ако има лимити – пък то няма как да ги няма – става съвсем дявол на магаре.
В случая провокацията за смяна на курса дойде оттам, че твърде дълго имаше мълчания помежду ни…Отказвам да се превръщам в тенджера под налягане, само защото някой е забравил да изключи котлона. Нямаш представа какво облекчение изпитах в събота, когато „вече знаех, че съм затворила страницата“. Тутакси си върнах равновесието – да, беше ми мъчно, но бях спокойна. А той – като всички мъже – не разбира какво точно е станало и защо го “наказвам”. Какво да го правя?
Маги: Разбирам те… Но какво ще му кажеш, когато ти се обади? Не можеш да го обвиниш, че те е излъгал или предал, защото не го е направил в буквалния смисъл…
Иначе, ако равновесието, което това твое решение ти е донесло, е по-силно от копнежа, на прав път си. Все някъде някой е „конструирал“ и по-свободни мъже. Някъде на тази планета трябва да са…Дали?
Нина: Аз мога и без „това“, но не мога с „малко“, с ерзац, с неяснота, със симулативно безразличие…Разликата между мен днес и мен преди е, че днес – каквото и да стане – ако се почувствам наранена, унизена или жертва на несправедливост, няма да си замълча.
Ще го кажа, ще го изсъскам, ще го изкрещя, но няма да позволя раненият звяр у мен да ме дъвче и трови отвътре…За какво са били всичките тия години на съзряване, целият ми житейски и „военен“ опит, ако позволя пак – ако ще и неволно – да ме малтретират?!
В момента усещам сила, даже опасна (и може би измамна) мощ… а преди това усещах ужасна, подкосяваща слабост…Знам, че понякога човек трябва да си позволи да бъде слаб – аз не се противях на това и дори се бях оставила с наслада на тази слабост. Но, струва ми се, мъжете трябва да си дават сметка, че имат вземане-даване с вулкан (когато имат насреща вулкан), вместо да си въобразяват, че им предстои неангажираща разходка в градския парк…Няма питомна жена у мен вече – има само дивачка, готова да разкъсва, ако се опитват да я контролират, поучават, манипулират…и това не е само в областта на чувствата. Имам глас, мой, автентичен и искам той да се чува – няма да го гълтам, нито пък ще си слагам маски, бурки или цип на устата…Ще назова нещата каквито ги чувствам – а ако греша и не съм била права, винаги съм готова да се извиня…Не искам да изпадам нито в самосъжаления, нито в оплаквания. Дори да съм съсипала сега нещата, ще мине време и вероятно пак ще възстановим с него някакви равни, приятелски отношения… Когато на мен ще ми е все едно.
И това ще мине.
Аз обаче няма да си мина.
0 Коментара