Аз съм на шест години. А ето го и моят татко. Най-готиният пич. С тъмни очила, с прическа „петле”, с виненочервени кубинки. Дънките му са последен модел Rifle, скъсани на коленете по един мнооого дизайнерски начин (така казва той). На тениската му пише Don’t disturb. Приближава с леко пружинираща походка, с ръце в джобовете. Пали цигара с една ръка. Аз хуквам към него и викам с цяло гърло „татиии”, за да ме видят всички, че освен минипинчер имам и страхотен баща.
Той ме взема на ръце и аз се оглеждам победоносно от висотата на парфюмирания му врат. Димът от цигарата му ми влиза право в окото, но аз търпя – нищо не трябва да помрачи този звезден миг. Това е той – моят татко, с когото много се гордея.
Виждам го веднъж месечно.
През другото време е много зает, въпреки че не зная точно с какво. Той е музикант по професия и работи, когато има настроение и поръчки. Татко не се грижи за мен. Не защото не иска, а защото все няма време, а и мама не му позволява, след като веднъж ми притисна пръстите на вратата на колата и друг път ми
удари главата в земята,
докато ме превърташе. Все пак веднъж се наложи да ме остави цял ден на него, защото баба и леля не можеха да ме гледат. Беше супер. Първо играхме на тенис. Тати даже успя да изпрати топката от кухнята чак до саксията в спалнята. Точен удар, извикахме в един глас. Клюмналото цвете откъснахме и хвърлихме в коша. После скачахме на батута (леглото на мама). След това ме учи да карам ролери (мама обаче много се разсърди, че сме надраскали дюшемето). За закуска ядохме шоколад, ура! За обяд – вафла мура и чипс. Накрая той много се измори, включи телевизора и гледахме Еurosport. От време на време се гъделичкахме и се щипехме. След телевизора включихме компютъра и аз си играх на разни игри до вечерта, а той си чете вестника и си пуши.
Страхотен ден.
Но като всяко хубаво нещо, свърши.
Мама дойде. Ужас. Опита се да влезе, но не можа, защото от кубчетата и играчките по земята не можеше да се отвори входната врата. Когато все пак успя да се промуши, стъпи в локвичката, която кучето направи (нямахме време да го изведем). Веднага си сложи на лицето своята кисела физиономия. Хвърли пълните торби и без да си съблича палтото, влетя в стаята, за да види какви бели още сме свършили.
Добре че не видя червения сок, който разлях върху възглавницата й, защото всичко беше покрито от разхвърляните ми дрехи – тати ми беше казал да се облека, но аз така и не успях да си избера най-хубавата рокля и си ходих цял ден по пижама и боса. Направи ужасна гримаса при вида на
пълния пепелник върху масата
Най-много се разсърди, че си бях направила къщичка от чистите чаршафи и няколко корици от нейните енциклопедии, които тя и без това толкова рядко
разглеждаше. И че бях нарисувала сърце на гърба на кучето с лака й за нокти. Взе лакочистителя и започна да го чисти, като повтаряше „кошмар, кошмар”.
Направо полудя, като разбра, че не съм яла от супата, не съм излизала на разходка, не съм си мила ръцете, не съм пишкала, не съм… абе, въобще, че не съм правила всички гадни неща, с които тя ме тормози всеки ден. Тази ужасна, лоша майка. Каза, че татко е
кръгъл идиот и тъп инфантил
Че трябвало на него да му наеме бавачка. Че не може и един ден да гледа едно дете както трябва. „Не е вярно, не е вярно, не викай на тати”, защитих го аз. Но тя го изкомандва веднага да си ходи. Аз се разревах с цяло гърло, защото знаех какво ме очаква – крем супа от броколи, баня, рязане на ноктите и приказка за лека нощ. Не искам приказка! Искам татиии! Ти си лоша, лоша, не ме обичаш! Крещях с цяло гърло. „Тати е по-добър от теб и повече ме обича. Искам с него, не с теб. Ще си отида при него и никога няма да се върна”, продължавах да крещя аз.
Мама въобще не прилича на тати. Тя постоянно ходи на работа и винаги е уморена. Вместо като него да си пие бира и да слуша музика, по цяла вечер чисти и готви. Не е така красива и усмихната. Няма такива хубави дрехи. Постоянно ме мъчи – кара ме да си прибирам играчките и да ям моркови и ябълки. Държи да ме реши и да ми мие зъбите всеки ден. На морето ме гони да ме маже с разни кремове. А през зимата ми слага шапки и ръкавици. Непрекъснато се притеснява да не би да съм
болна, гладна или жадна.
Вместо да ми купува шоколади и понита като тати, ми купува обувки и якета. Не ми дава да гледам телевизия и да играя на компютъра, а ме занимава с разни книжки и рисунки. Навън постоянно ми вика „внимавай да не паднеш” и „закопчай си жилетката”.
Истината е, че мама е лоша и скучна. Не ме обича, това е. Искам при тати.
0 Коментара