Никола Борисов е един от най-актуалните модни фотографи. Роден е през 1980 година в София. През 1999 заминава за Милано, Италия, където завършва политология и международна икономика. Оказва се обаче, че финансите и банките не са неговият свят и през 2006 година той окончателно ги зарязва и се посвещава на модната и рекламна фотография. В момента дели времето си между Милано, Кейп Таун и София и работи за някои от най-големите марки и списания в модната индустрия. Отдава се и на страстта си към репортажната и улична фотография.
Работиш с доста жени, очаква се да ги познаваш. Познаваш ли ги всъщност?
Нямам еднозначен отговор, не обичам да обобщавам така, свят широк – жени всякакви и най-разни, някои дори прекрасни и магьосни.
Кое за теб бе най-шокиращото признание от жена, което си чувал?
Чувал съм всичко – странни сексуални неща, наркотици, продажност, какво ли не. Аз съм циник, рядко се впечатлявам особено.
Кой е най-големият страх на жените?
Остаряването. На по-простоватите – да им изтече срокът на годност, преди да успеят да си хванат мъж, който да се грижи за тях и да ги заплоди.
Има ли жест, който не би оставил нито една жена равнодушна?
Не мисля, това е строго индивидуално – зависи от жената, от мъжа, от отношенията им, възпитанието, културната принадлежност, географските координати… За едни е салфетки в „Син Сити”, за други – поезия на Омар Хаям, примерно. Когато има съвместимост, химия и искри, всичко си става естествено и непринудено, жестовете са спонтанни, хармонични и най-вече – ефикасни.
Коя според теб е най-голямата грешка на мъжете в отношенията им с жените?
Че се опитваме да ги разберем, приемайки за даденост наличието на някаква логика в действията и разсъжденията им. Рано или късно всеки що-годе средноинтелигентен мъж разбира, че езиците и алгоритмите на двата пола са коренно различни – ние сме простовати, праволинейни, логични, винаги 2+2=4. Те са точно обратното – 2+2=1,2,3,5, понякога 6 или чифт сандалки в мола, примерно. При интелигентна жена и в малки количества това може да бъде очарователно, но иначе – неописуемо досадно.
Как най-жестоко мъж може да нарани жена?
Като не й обръща внимание. Или прелъсти най-добрата й приятелка. Или й хвърли петолевка след секс, примерно, откъде да знам.
Как най-жестоко жена може да нарани друга жена?
Като е по-млада, по-красива, по-добре облечена и й свие мъжлето!
Какво искат мъжете от жените?
Всеки различно, предполагам. От моята гледна точка – спокойствие, по-малко женски глупости и ПМС, широк мироглед, любопитство към света, готина енергия. И да са по-пичове, ако може, благодаря. За щастие, има и такива.
Какво искат жените?
ВСИЧКО!
Какво мислиш за феминизима?
Какво има толкова да му се мисли? В еволюиралите социокултурно и приятни за живот общества има равенство между половете и много жени са пичове, но този тъй умилителен феномен е много екзотичен в комичния патриархален резерват на наклепаните гьобек-Барбита, нежно галещи шкембетата на дебели, небръснати балкански мъже. Тук повечето жени не искат да са еманципирани. Проблемът не е, че гадните мъже им отнемаме правата, потискаме ги и т.н.(на нас не ни пука особено за цялата тази история, нито на истински еманципираните жени), а че искат всички привилегии на равноправието, но никое от задълженията. Да са независими, самостоятелни, равноправни, ама ако може същевременно някой да ги носи на ръце и да им угажда на капризите. Не става така – или можеш да се оправяш изцяло сама и заслужаваш уважението ни, или си аксесоар-функция от мъжа, без собствена стойност и си налягаш парцалите, няма средно положение. Вие поне имате избор, за разлика от нас, така че спрете да мрънкате, решете какво искате и действайте.
0 Коментара