Българите имат добро самочувствие относно външния си вид и се възприемат като чаровници. А две трети от тях твърдят, че имат и щастлив сексуален живот. Една трета смятат изневярата за нещо приемливо. Едва 10 процента от запитаните признават за интимни отношения с колега. 18% имат познат – гей.
Това са част от изводите от втората част данни от специалното изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено по поръчка на списание „Жената днес“ по повод 70-ата годишнина му.
Българинът твърди, че харчи по 26 лв. месечно за козметика и козметични процедури. Най-чувствителният дял – една трета от българите – харчат до 10 лв или въобще не харчат. Данните показват и очаквана разлика между мъже и жени. Когато става дума за козметика и козметични процедури – мъжете се ограничават с разходи до 22 лв. месечно, а жените – с 30. Цяла една трета от мъжете всъщност не знаят колко харчат.
Това може и да се дължи на по-второстепенното значение, което козметиката има в нагласите им или пък на факта, че не мъжете купуват козметичните продукти в домакинството. Или пък – че такива пари не се харчат въобще. Най-много пари за козметика на месец се харчат във възрастовата група 46–55 г. Това е и възрастта, в която обикновено се печелят най-много пари.
Мъжете обаче харчат повече от жените за спорт и фитнес – по 14 лв. месечно срещу 10 лв. при жените. Все още спортът остава мъжка територия. И тук огромен е делът на харчещите до 10 лв. или нехарчещите – близо 80%. Най-активна е възрастовата група 36–45 г. Близо 15 на сто от мъжете не могат да определят колко точно пари харчат за спорт и фитнес.
В този процент може да се крие фактът, че част от тях всъщност не спортуват в такава степен, но пък предпочитат да кажат, че спортуват. Не са за пренебрегване и допълнителните разходи около спортуването, които невинаги могат да се отчетат. Или пък просто семейните бюджети се наглеждат повече от страна на жените и въпросите за здравето и красотата са най-вече техен ресор.
С или без много харчове за козметика и спорт, на българите явно не им липсва самочувствие по отношение на външния вид – 46% казват „да“ на твърдението „Повечето хора смятат, че съм чаровник/чаровница“. Закономерно, дяловете намаляват с увеличаване на възрастта.
Сходна е логиката и по отношение на сексуалния живот. 60% споделят, че имат щастлив сексуален живот срещу едва 19%, които казват обратното. Разбира се, трябва да се има предвид, че зад „щастлив сексуален живот“ няма универсално определение и интерпретациите могат да бъдат крайно разнообразни.
Само че ако за собственото си очарование мъже и жени са единодушни, относно секса жените остават по-разочаровани. Няма как да знаем дали в действителност сексуалният живот на попитаните е щастлив, но вероятно те и не държат да споделят нещо друго. Особено мъжете – ако при тях петнайсетина процента казват „не е щастлив“, при жените този дял е с десетина пункта по-висок. За отбелязване е и „престижността“ на отговора при мъжете, както и вероятно по-целомъдреното разбиране за женската роля, предполагаемо по-емоционалното разбиране за сексуалния живот сред жените и т.н.
Всички тези фактори проличават и в данните за интимните връзки на работното място. 17% от мъжете казват „да“, а при жените този дял е 5%. В отговорите влияе и степента на престижност. Закономерно, хората между 18 и 25 г. в най-голям дял отговарят положително на този въпрос. Общо: 11% казват, че са имали такава връзка, 83% – че не са имали, а останалите не знаят какво да кажат или не искат да се издадат.
Ако отговорите на тези въпроси се анализират през етническата принадлежност (и свързаната с нея религиозна принадлежност), данните показват, че сред определящите се като турци положителен отговор на този въпрос почти не се регистрира, докато сред българите една десета отговарят с „да“. Разбира се, във въпроса за интимни връзки на работното място, трябва да се имат и степените на безработица в различните общности.
Една трета от попитаните споделят мнението, че в наши дни изневярата е нещо приемливо. Над половината обаче са на обратното мнение. И тук делът на безкритичните е по-висок при мъжете. А когато някой определя нещо като приемливо в обществото, индиректно отговаря и за себе си. Очаквано, по младите са по-склонни да се съгласят, че изневярата е приемлива, за разлика от по-възрастните – социализирани в други ценности и разбирания.
Индиректен подход беше избран и към друга деликатна тема: нетрадиционната сексуалност. 18% от българите твърдят, че познават гей или лесбийка. Сред тези между 18 и 25-годишна възраст делът на познаващите достига до една трета. В столицата е най-голям делът на отговорилите утвърдително на това твърдение. И тук, заедно със смяната на поколенията, се наблюдава и преосмисляне на традиционни ценности. Процесът на обществена промяна е свързан и с намаляваща роля на обичайните авторитети в общностния и религиозния морал. Макар и бавно, българите вървят по стъпките на останалите либерални западни общества.
0 Коментара