Няма късно майчинство, ако всичко се е случило по естествен път. Жената може да ражда дотогава, докато организмът й го позволява и се справя сам с това.

Заченах и родих естествено последното си дете след 40-годишна възраст, но не го мисля като късно родителство. Защото това беше най-естественото нещо, което ми се случи, следователно времето му е сега.

Роуз Кенеди, майката на Джон Фицджералд Кенеди и още 8 деца, ражда последното си дете на 42-годишна възраст. Живее до 102 години. Нейната съдба е нетипична, но все пак е пример за това как майчинството може да бъде пълноценно и завършено на всяка възраст и всъщност не зависи от нея. Не го казвам за оправдание, вярвам, че когато имаш конкретна задача, полагаш много повече усилия да си пълноценен и активен човек.

А майчинството е може би

най-сериозната задача,

която може да застане пред една жена. При мен дойде три пъти – веднъж през 20-те ми години, веднъж през 30-те и веднъж през 40-те. Далеч съм от желанието да сравнявам, би било нечестно спрямо децата ми. Всяко преживяване беше различно и единственото, което мога да кажа, е, че последното беше награда за храброст. Е, нямам 9 деца като Кенеди, което би било още по-храбро и ако знаех, че отглеждането на всяко следващо е все по-лесно и приятно, може би по-рано щях да подгоня тази бройка. Но човек никога не знае, преди да опита, така и аз не можех да се престраша на по-малки интервали от 7 години. Родителството изисква кураж, макар че е единственото преживяване, за което няма как да се съжалява.

Съжалявала съм за какво ли не – за връзки, за работа, за отношения, за решения, но никога за деца. Единственото, за което съжалявам, е, че останах с 3.

Чувала съм, че евреите имат своя поговорка, че всяко дете се появява на бял свят, като си носи свое собствено богатство. Мога да го потвърдя – всяко от децата ми дойде със свой заряд и важен принос за семейството. Децата са силен мотиватор, затова умеят да променят средата, в която се появят. До този момент моите деца са ме карали да бъда силна, здрава, добра, стабилна, отговорна, спортуваща, знаеща, вълнуваща. Никой не обича скучни и досадни майки, още по-малко невротизираните и обезверените.

Понякога си мисля какво бих правила аз, а и цялото ми семейство, ако го нямаше бебето. Да, в момента всички се въртим около него. И на 40-годишна възраст трудно успявам да остана сама за няколко часа от вкъщи. Не сме ходили от 10 месеца на кино, пропуснахме доста рождени дни и сватби. Прекарваме петъците у дома и ставаме, дори през уиканда, в 7 часа сутринта. Преди година и половина мислех, че това никога повече няма да ми се случи. И въпреки че е труден период, смятам, че ме предпази от други, по-лоши сценарии.

Като например кризата на 40-те.

Децата са най-добрият учител, който човек може да има. Това заедно с любовта е всичко, което можеш да получиш от тях. И е напълно достатъчно. Иначе всичко останало, с което ви изкушават, че носи късното майчинство, не е вярно.

Няма да се подмладите и да се “смени кръвта ви”, най-много да развиете временна анемия. Тялото ви ще бъде точно толкова уморено, колкото и деформирано. Тъмните петна по кожата ще изчезват все по-трудно, а ако кърмите, ще ви се случат всички онези проблеми със зъбите и косата. Не, късното майчинство не подмладява и не разкрасява. То оставя своите малки печатчета върху вас, но ви оставя и напълно равнодушна към неща, за които преди това сте се вълнували. Като цвета на лака за нокти или новия iPhone. Така че, няма каво да губите. Всъщност, аз само спечелих.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара