Винаги съм искала да имам много деца. И никога не съм мислила дали мога да си го позволя. Родих първия си син на 24 години, а последната си дъщеря на 43. И колкото и странно да изглежда – първото ми раждане беше много по-трудно от последното. От натрупания от четирите ми деца опит разбрах, че всяко раждане е различно и затова „универсалните“ разкази за това дали едно раждане е лесно или трудно, са крайно вредни. Намирам за такива и обсъжданията по форумите, с които някой налага своите преживявания като меродавни. Почти не съм чела книги за раждането и отглеждането на деца. Доверявах се на лекарите, които се грижеха за мен, и не мисля, че съм сгрешила.
Определям себе си като щастлив човек – заради всичко, което са ми донесли и ми носят моите деца. Не се чувствам различна, а още по-малко „майка –героиня“, както често ме наричат, защото съм родила и отглеждам четири деца. Но разбирам, че това ме прави по-скоро изключение от правилото, което гласи, че българките не раждат много – заради финансовата несигурност или заради желанието си първо да получат добро образование, после професионално развитие и едва след това да намерят подходящия татко, или…
Медицинските причини са нещо различно и за мен герои са именно жените, които се борят да имат деца, а когато не могат, се посвещават на онези, които „леснораждащите“ жени оставят в десетките социални заведения. Да осиновиш не просто едно дете, а две или три…и така да ги спасиш, е онова, което заслужава нашето признание, нашето уважение, както и държавната подкрепа. Не съм сигурна обаче, че и двете са факт. Късното раждане е темата, която напоследък се коментира доста активно – заради статистиката, че българките раждат първото си дете все по-късно. Широко популяризираните мнения на специалистите, че раждането над 35 години е доста рисково, най-вероятно също има демотивиращ ефект. Смятам, че раждането
трябва да е „умерено“ отговорно.
Това означава категорично „не“ на конвейерното раждане, мотивирано от социалните помощи или заради ниска здравна култура. Означава категорично „не“ на „необразованото раждане“, което пълни домовете за деца с увреждания. „Умерено“ отговорното раждане означава да не поставяш в условие на състезателност това дали да родиш, или да правиш кариера или пък – дали да родиш, или да си „поживееш“.
В ситуация на криза да запазиш работата си и да имаш средства да отгледаш едно дете със сигурност има значение. Но дали винаги това е дилемата, заради която отлагаме майчинството? Не съм сигурна. Често по-удобно за собствения ни егоизъм е да избираме подходящия (за кого?) момент. Не приемам удобните клишета: „ Да родиш дете днес е лукс, който все още не мога да си позволя“ или: „Ако забременея, ще загубя работата си“. Аз, а и не малко жени, сме доказателство, че можеш да имаш деца и добра работа едновременно. Вече не са изключение случаи като моя – повече от две деца или деца с разлика от над 15 години.
Късното раждане, но не с първо дете, а с второ и трето, даже четвърто, вече не са чак такава аномалия, която кара околните да те гледат особено, чудейки се дали не си от ромски произход. Макар и бавно, и българката вече се решава на много деца. И това не са непременно богатите българки. На съмняващите се искам да кажа, без да натрапвам личните си истории – да раждаш не е лесно, често боли, но това е болка, която се забравя…заради резултата от нея. Да имаш много деца е невероятно приключение,
което те държи „на тонус“,
но и което е изключително полезно за самите деца. В нашия дом от 80 квадрата често е тясно за изцяло рогатите му обитатели, но пък „неудобството“ си заслужава по всяко време – и когато се забавляваме заедно, и когато си мълчим заедно. Специалистите казват, че кърмилата жена по-рядко заболява от рак на гърдата, а късно родилата – има по-дълъг имунитет към рак на матката. Дали е така, не знам, вероятно затова има някаква статистика. Възрастните хора казват, че раждането подмладява зрялата жена. Сигурно има и обратните примери.
Сигурна съм обаче в едно – майчинството във всяка разумна възраст носи невероятния късмет да си обичан по начин, по който само едно дете може да го прави. И от всяка една от нас зависи дали ще се решим да си го „причиним“. Аз го направих, без да мисля – рано ли е да раждаш на 24 и късно ли е – на 43. Родила съм с огромно желание всяко едно от четирите си деца. Никога не съм ги възприемала като проблем пред професията, която съм си избрала. Която, междувпрочем, обичам веднага след Коко, Мина, Дени и Сиси. Така че…на всички колебаещи се, питащи се и нямащи доверие в себе си, бих казала – направете го, струва си.
0 Коментара