На 28 години на 28 май – рождения ден на моята майка, и аз станах майка. За първи път. След мъчителни 20-часови напъни, спукани капиляри по цялото тяло, кръвоизливи в очите и прочее ето го и него – моя Явор. През цялото време знаех, че ще имам син. Нищо, че после не можах да го позная в стаята с бебета, които на всичкото отгоре бяха само две. Ако баналната фраза „пълно щастие” може да се интерпретира, то ми се случваше на мен.
Така заживях в компанията на
моите двама мъже –
сина и бащата. Бащата замина на море (служебно) две седмици след раждането. Напъдих майка ми да си ходи вкъщи, за да не ми се пречка и да дава акъл… И останах сама с моето мъжко чедо. Кърмене, къпане, спане, разходки. Затънах изцяло в този семпъл режим. Когато мъничето го мъчеха колики и само спането върху моя корем го успокояваше, от зор и аз получих такива. Признавам – наистина много боли. Ама пих едно чайче от копър и ми олекна. Всички приказки за това, че има разлика в отглеждането на момче и момиче, минаваха покрай ушите ми като „горещ ветер”. Пък и нямах никаква база за сравнение.
Около мен имаше майки само със синове, някои с по двама и трима дори. Е, как пък нито едно момиченце не се беше родило напоследък! А, ето го и единственото! Кротка „девойка” с панделка, с къдри по чорапките, с гривничка на ръчичката. Каква сладуранка! И колко повече дрешки за момичета има по магазините, въздишах аз от време на време…
Първата дума на Явор беше „тати”. Не го приех на сериозно, нито пък много лично. После започна да задава едни смешни детски въпроси от рода на „къде е баща ти?” (визирайки своя). Когато се разделихме с баща му, започна да ме разпитва „кога ще дойде бащата?”. Нито за миг не съм се заблуждавала, че ще мога да заема мястото на липсващия баща. Защото зная, че синовете и бащите имат много специална връзка. И досега най-умилителната картинка за мен си остава баща с детска количка, бебе, заспало в силните мъжки ръце, или татко с малък юнак на рамене.
Тежкият въпрос за мен бе
каква е връзката между майка и син
Ужасно ме е страх, че няма да успея да го възпитавам сама. Страх ме е да не сбъркам, да не го направя „мамино синче” (като баща му). Или пък в строгостта си да го отдалеча от себе си и да го озлобя срещу жените. В главата ми веднага изплават два контрастни спомена. Първият е за една колежка на татко – актрисата Ана Кенделката, която истерично крещеше на малкия си „дивак”: „Ей, лайно такова, веднага да идваш!”, а той й отвръщаше: „Лайно лайно ражда… ма!” Вторият пример е от миналогодишната ми ваканция в Хисаря с Явор. Три дни внимателно наблюдавах други летовнички – майка и дъщеря. Ама като се кротнали насаме, ама като зачели едни книжки – това ще да е раят на майчинството, мислех си. Споменавам това по съвсем друга причина – когато се запознахме, се оказа, че дъщерята всъщност е… син! Не знам как и защо, но беше придобило облика на влюбената в него майка и я имитираше безпогрешно.
Чудя се кой ще бъде пример
в живота на моя син в тази така крехка възраст – на 5. Някаква комбинация между неговия баща, втория съпруг на майка ми, брат ми или някой бъдещ самец от моята свита? Когато всички тези въпроси щурмуват мислите ми, усещам, че съм на ръба и не знам какво да правя… Но той, моят син, идва, хваща ме за ръка, поглежда ме в очите и казва: „Майко, ама не се притеснявай, всичко ще бъде наред. Аз много те обичам!” В такива моменти разбирам, че детето ме учи на повече неща, отколкото аз него мога да науча. И че вече той е мъжът вкъщи.
0 Коментара