Отново бях напрегната, (разтревожена, потисната, обезпокоена и стресирана. Бях съвсем близко до отчаянието. Отново бях в безпътица. И отново поех към морето да търся отговори. То пак бе там – усмихнато, чакащо ме, търпеливо. Точно както съм си представяла, че трябва да бъде един приятел. Застанах пред него и нетърпеливо му заразказвах за гатанките, които вселената ми изпрати. Пред мен отново бе застанал проблемът с парите или по-точно с безпаричието. Беше се изправил с целия си ръст, беше заел цялото пространство пред мен и този път нямаше да мога нито да го заобиколя, нито да го прескоча, нито да се направя, че не го забелязвам, нито да пропълзя под него. Трябваше да го решавам. Не знаех как да се справя сама. Този път не исках да прибягвам до временни решения като заеми. Исках да го реша окончателно и завинаги. Представях си
паричния проблем като огромен костелив орех,
които аз нападах от всички страни, удрях, дърпах, бутах, но тои нито се мърдаше, нито се отваряше.
Попитах морето: „Защо имам проблем с парите?“ То, както винаги, мъдро ми отвърна: „Нямаш проблем с парите, а имаш проблем с липсата им.“ „Липсата – да, познавам я. Винаги я свързвам с парите и парите свързвам с нея. Искаш да кажеш, че имам проблем с липсата изобщо?“
Седнах на скалата и се замислих. Право беше морето, спомените ми от детството, свързани с парите, бяха пълни с липса. Майка ми беше разказвала, че като малка съм обичала парите. Където и да съм намирала стотинки, съм си ги пъхала в джобовете и съм била много щастлива. С баща ми много се обезпокоили и решили да вземат мерки и да се справят с моята „алчност“ (забележете: човек, който обича пари, веднага е наричан алчен). Започнали всеки месец да ми дават заплатата си – да я преброя, да я съхранявам, да им давам при нужда. Искали да боравя с пари, за да се „наситя“, да си „напълня големите очи“. По това време съм
била достатъчно наивна и може би нямаше да разбера тяхната игра,
ако не започнаха да изчезват пари от къщата ни. Родителите ми били страшно обезпокоени и не знаели какво да правят. Майка ми, съдейки от своя опит, т.е. това, което е правила тя в детството си (вземала е стотинки и бонбони от дюкяна на дядо ми, раздавала на децата и така си „купувала“ приятелки), ме заразпитва за приятелките ми. Аз й разказах, че помагам на едно от момичетата по математика и то идва след училище у нас. Тревогата на родителите ми продължила, парите продължили да изчезват, но те нищо не ми казали. До деня, в който аз хванах това момиче да взема пари от „тайната“ кутия, където ги съхранявахме. Веднага разказах на родителите си и те облекчено въздъхнаха и ми разказаха за съмненията си. Тогава беше мой ред да получа шок. Защо са се съмнявали точно мен? С какво съм им давала повод? Това е въпрос, по който съм говорила с тях вече толкова пъти и нито веднъж не съм получила задоволителен отговор. Но реших, че аз никога вече няма да пипам „тайната кутия“.
Бях потресена, че се бяха усъмнили в мен
и че тази проява на доверие – да ми дадат заплатите си на съхранение – всъщност е била най-фалшивата игра, която са играли. Почувствах се обидена и изиграна.
А преди това аз наистина обичах пари. Събирах си от стотинките от закуската (не точно като Ротшилд) и купувах подаръци за 8 март на майка си.
Седях до морето и спомените ме нападаха. Минали са толкова години, а още чувствам болката от обидата. Морето като че ли чу мислите ми и ме попита: „Ти обичаш ли парите?“ Горчиво се засмях, та нали оттам са започнали проблемите ми. „Не, не ги обичам, даже ги мразя, ненавиждам ги, сърдя им се, гневя се. Не мога да разбера защо парите обичат другите хора, а мене – не.“ Тогава морето заговори с лекия си, приятен шепот на вълните и ми обясни своите винаги прости и мъдри истини:
„Парите са част от твоя физически свят. Те не могат да изпитват чувства.
В теб има три свята – материален (физически), емоционален (душевен) и ментален (мисловен). Тяло-душа-съзнание. И всичко това е обединено в енергия, която се трансформира. Ти си тази, която изпитва чувства към парите, а не те към теб, т.е. ти смесваш двата си свята – физическия и емоционалния. Ако оставиш нещата да бъдат и да си останат разделени в тези два свята, тогава парите ще си останат просто разменно средство, чисто от емоции. А от смесването се раждат проблемите – смесват се приятелство и пари, любов и пари, ревност и пари, завист и пари и т. н. Всички казват, че парите не могат да ти донесат любов, тогава защо смятат, че любовта ще им донесе пари? Мислиш ли, че колкото повече обичаш един човек, той трябва да ти заплаща повече, или обратно: ако някой ти дава пари, трябва ида го обичаш? Тук не се стърпях и го прекъснах: „Но аз обичам хората, обичам и професията си. Затова бих искала хората да ми плащат с любов, с удоволствие, с удовлетворение и с благодарност.“
„Ха-ха-ха – чу се дълбокият му смях, – а аз мислех, че искаш да ти плащат с пари. Ето и
сега хората са ти благодарни, доволни и те обичат, защо това не ти стига?“
Отново морето беше право. Напоследък работех почти безплатно. Участвах в няколко доброволчески проекта, тренирах приятели, тренирах на разменни начала, хората бяха доволни и благодарни, аз получавах много признателност, бях пълна с емоции, но… получавах малко пари.
Когато си затворех очите и си представях моя свят, той бе красив, чист, прекрасен, слънчев, светъл, там бе пълно с любов, но не виждах пари. Споделих това с морето и го попитах: „А защо в моя свят не виждам пари?“
„Много просто – в твоя свят има любов. От какво е чиста твоята любов – от страха. Ти вече знаеш, че имаме две основни движещи сили – страх и любов. Там, където има страх, няма любов – и обратно. Ти каза, че се страхуваш от парите, мразиш ги, гневиш им се, чукаш и удряш „костеливия орех“ с паричния ти проблем. Тогава? Как искаш нещо, което предизвиква страх, а не любов, да влезе в твоя свят, пълен само с любов? И освен това
ти се плашиш от парите, бягаш от тях, мислиш, че те носят само неприятности,
обиждаш ги. Ти би ли отишла при човек, който се отнася така с теб? Би ли влязла доброволно в неговия свят? И парите – като всяка друга енергия – се привличат от любовта и се отблъскват от страха и от неговите подвластници – гнева, злобата, завистта, ревността, омразата, отмъщението. За теб парите са равнозначни на липса. Ти толкова се страхуваш от липсата, че си се съсредоточила само в нея и пропускаш благоденствието, което преминава около теб. Непрекъснато мислиш за липсата и я привличаш. „Наистина, толкова се страхувам от липсата, че денонощно я подхранвам с мислите си. Клиентите ми са повечето безработни, безпарични. Добре, разбрах причините:
– родителите са поработили доста да ме излекуват от любовта ми към парите и както винаги са успели;
– мен ме е страх от парите, а би трябвало да се науча аз да ги обичам, а не да чакам те да ме обикнат;
– смесвам чувства и материя, приятелство и сирене, любов и пари;
– вторачила съм се в Липсата, пропускам Изобилието;
– отнасям се лошо към парите, пък искам да дойдат добро- волно при мен;
– мислейки си непрекъснато, че нямам достатъчно пари, привличам хора, които нямат достатъчно пари;
– сигурно нося следи от предишни преживявания и кармични уроци;
– нося в себе си и страховете на поколенията преди мен.
Но как с този огромен багаж мога да променя нещата?“
„Първата стъпка вече я направи, осъзна, че старите истини не ти вършат работа. Втора стъпка – допускаш, че съществуват някои разбирания, които ти още не знаеш, но си готова да проучиш, защото те може би ще променят живота ти. Трета стъпка – дойде при мен и изразявайки на глас желанието си, ти го изпрати чрез мен към вселената тя да ти изпрати нови разбирания и истини за парите, които биха довели до промяна на начина ти на мислене и живот. Четвърта стъпка – всичко, което ще ти казвам, е правилно за някои и не толкова за други. Затова го провери дали отговаря на твоята лична вътрешна истина и чак тогава го приеми или го отхвърли. Пета стъпка – състави си нова гледна точка по отношение на парите и всичко свързано с тях. Построй си нови принципи и начини на действие, които да бъдат лично твои.
А сега най-важното: готова ли си
да се разделиш с твоята добра приятелка и съветница г-жа Липса?
Много пъти си избирала под нейно влияние. Тя е тази, която те съветва при важни решения. Тя те е придружавала години наред. Сега е време на раздяла.“
Стоях онемяла. Та липсата бе в кръвта ми, в клетките ми, в мислите и в джоба ми. Винаги съм била наясно какво ми липсва, за да успея, за да бъда харесвана, за да бъда приета, за да бъда призната, за да бъда обичана. А сега? Да се откажа от липсата, наистина ще се отрази на начина ми на мислене. Винаги съм си мислела, че не съм достатъчно висока, слаба, красива, умна, женствена, сексапилна, бърза, остроумна и т. н., за да бъда.. вече няма значение.
Това, че винаги ми липсваше нещо, бе всъщност удобно оправдание да не предприемам много неща. Често си мислех, че няма смисъл да започвам нещо, защото ми липсват достатъчно
знания, опит, смелост, качества, връзки и други необходими ресурси за да успея.
Морето прочете мислите ми: „Не се безпокой, ако освободиш г-жа Липса да си отиде, вече няма да ти липсва нещо. Ще имаш достатъчно от всичко, което ти е необходимо – както лични качества, така и пари, време, любов, приятели, забавления, наслади и всичко останало от вселенското изо-билие. Готова ли си?“
Толкова ли е трудно да се разделя с липсата си? И какво щеше да ме съветва вместо нея? Чии енергии щях да чувствам в себе си? В момента, в който вземах решението, нямаше как да зная отговорите. Трябваше да се доверя изцяло на моя стар приятел морето. Да оставя своята липса там на пясъка и да се прибера у дома. А дали ще успея? Ще се науча ли да обичам парите? Ще дойдат ли при мен? Още не знам… но едно нещо знам със сигурност. Във вселената има от всичко, и то достатъчно, за всеки един, дори и за мен… Или, както бях чела някъде, най-смешното е, че това, което желаем най- силно, е това, което в момента вече притежаваме… Значи ли, че аз вече имах достатъчно от всичко необходимо, за да бъда доволна и щастлива? Ето че пак нещо се обърках..
0 Коментара