Краят на 90-те години. Във Варна се връща един от хилядите емигранти, напуснали града (и държавата) в края на предишното десетилетие. С известна тъга и с огромен възторг той възприема промените в любимия му роден град. Демокрацията го въодушевява. Цъка с език, разпитва, коментира.
„У нас, в Америка, проститутките си имат определени райони, от които не излизат. Виждам, че тук обаче ги пускат навсякъде.”
Снимки: Тодор Танев
Малко преди полунощ е, вторник срещу сряда, последната година според маите. Варна преживява поредното си кризисно лято. На входа на Морската две циганки продават с променлив успех светещи гривни на кикотещи се девойки.
Уж предстои работен ден, а всички заведения по крайбрежната алея са пълни. Гърми музика. Смесват се ритми и ухания. Облещила се е една луна – като око на фейсконтрол. Жегата е паднала, уморените пенсионери отдавна са напуснали олющените си пейки с поглед към морето. Окъснели по рибните заведения семейства побутват нагоре – към центъра и отдалечените квартали, полузаспалите си деца.
Долу – в ниското, край пясъка и върху него, са популярните от май до септември дискотеки. Натам се носи еднообразна тълпа. Погледнеш ли им краката – няма изненади. Девойките са на ток, мъжете – най-много със сандали. Повечето дами изглеждат твърде палаво за възрастта си. В интерес на истината –
твърде палаво за всяка възраст
Представителна извадка – три момичета, средно на по 20-22. Всички с тен, непостижим през лятото, вероятно е от януари. Демонстративно отсъствие на сутиен. Две поли по четири пръста дължина, един чифт шалвари. Всичко – в черно. Татуировки – рамо, кръст, глезен. Навсякъде “Сваровски”. Косите са тупирани и хванати на конски опашки. Изглеждат така, все едно абитуриентската е минала преди седмица и лакът още държи. Гримът е полупрофесионален. Говорят с преднамерена отегченост, но когато се разсеят, избухват в непреднамерен смях. Стъпките им следва облак от смесени силни аромати.
До тях с престорена небрежност сурка джапанки единственият за момента кавалер. Той е с една глава по-нисък и от трите. Господин Контрапункт е с бяла тениска на щампи и шорти с широки странични джобове. Единственото, което го доближава видимо до стайлинга на дамите, са добре епилираните му крака. За да подчертае кефа от настъпващата нощ, върви с широк разкрач като на едновремешен моряк. Коленете му сключват почти обратен ъгъл при тая радостна крачка.
Още щом слизат на Крайбрежната, четиримата на мига се сливат с хилядите, готови да прекарат часовете до изгрева над няколко коктейла или други субстанции. Подобни групички спокойно могат да бъдат копирани и след това безпроблемно “пейст”-нати по протежение на цялата алея.
Еднаквостта господства на Крайбрежната
Разговорите са едносрични, погледите говорят достатъчно. Зад потъмнените мигли ирисите отсичат като метрономи – “става”, “не става”.
На входа на дискотеките стоят охранители, чиято длъжност, изглежда, е да гледат презрително, да коментират на висок глас и по възможност да не се потят. Пред заведенията се трупат мераклии – най-многобройни са те пред чалготеките. Докато чакат, по телата им постепенно полепва миризмата на пържена цаца и кебапчета на жар от ресторантите наоколо.
Преди години един приятел кръсти Крайбрежната улица “Багдад”. Струваше му се твърде ориенталска за една държава – по това време кандидат за ЕС. Няма промяна оттогава – лятото продължава да смесва ароматите на “D&G” и цаца.
Откритите скари цвърчат. Цвърчат си и девойките. Групирани по две, по три, бъбрят в очакване на принца, който ще поеме почерпката след 12-ия час. Стойките им дори са еднакви – леко отпуснати на едното краче, леко нацупени устни, леко небрежно прехвърляне на айфона от дясната в лявата ръка. После обратно. Вероятно се надяват да постигнат нещо повече от едноактна почерпка.
Мъжете компенсират с подрънкването на ключове. Само отбраните са допуснати почти до входа на дискотеките с колите си.
Писукането на имобилайзера е като любовен зов на самец
Популярните нощни заведения са в отсечката между стария Рибарски и Централния варненски плаж. Там от години достъпът за автомобили е забранен. Има поставени и бариери. Табела уточнява, че се допускат коли за зареждане на заведенията от 6 до 9 сутринта. Около полунощ е все още, но виждам, че “зареждането” върви – бариерата се вдига за два мерцедеса, ауди, някакъв джип и едно непредставително рено. Асфалтът пред чалготеката се оказва най-добре охраняваният безплатен паркинг във Варна.
Подобно глътка ледено мохито след топла бира – два-три истински плажни бара по цялото протежение на Крайбрежната. Публиката – млади и не толкова. Музиката няма нищо общо с Димитровград. Шарени панталони, цветни рокли. Няма високи токчета, пръстите са заровени в пясъка. Дори ухае на море.
На тези 200-300 квадрата пясък Варна изтрива от челото си знака, че от нейните брегове преди години пое победоносния си поход онази Радка. Пиратката.
0 Коментара